Сградостроителство. Том 1
Храбър Попов
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеМного добро
- ЗабележкаЗдраво книжно тяло, тук-там е подчертавано. Подписана.
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
- ✕
За изданието
- ИздателствоПечатница на фонда "Научни издания - при Държавния университет "Св. Кирил Славянобългарски"
- Град на издаванеВарна
- Година1945 г.
- АнтикварнаДа
- ЕзикБългарски
- Страници131
- КорициТвърди
- Категория
- Ширина (мм)160
- Височина (мм)235
Записки.
СГРАДОСТРОИТЕЛСТВО
Увод
Зациските по Сградостроителетво имат за задача да служат на възпитаниците на Висшите технически училище и то както при обучението им вътре в училището, така и за бъдащата им практическа дейност вън от него.
Те съдържат в себе си материала, който влиза като "елементи на сградата" в първата година от програмата на обучението за архитектурния отдел на В. Т. У. и затова са наречени "СградостроителствоІ",но може да служи и на студентите от други отдели, които изучават сградострои-телство и то за целия техен курс, макар че материала е по широк от то: и, който е предвиден в програмата за техното обучение, по тази основна матерна на строителството.
За разлика от лекциите, които се развиват под моттото "конструкция и форма" в записките са засегнати само "конструкции" което дава възможност те да бъдат по стегнати и в по малък обем. Затова пък, в следващите редове на увода, ще дадем некой основни понятия, които да изяснят темата, както в нейната същност, така и в смисъла който требва да получи тази наука в творческата дейност на бъдащия архитект.
Що е сградостроителство? Това е нищо друго освен Строителното изкуство което вълнува хората от как свят светува и което ни учи да правим сгради. И то действително е изкуство, защото ние като архитекти няма да учим и се занимаваме с конструкциите от любов към тех, а само като такива, които ни са нужни за да творим, за да създадем исканите от нас форми и за да затворим пространството от което да направим помещение. В всички времена с големи строителни постижения формата се е развивёла от конструкцията и никога срещу нея. Когато в античните времена, гредата требваше да бъде направена от един камък достигащ от колона до колона или от стена до стена, стана невъзможна, защото се търсеше покриването на по големи пространства, човечеството откри свода. В средните векове развитието на сводовото изкуство даде възможност за сътворяването и развитието на готиката, с своето виртуозно изкуство за създаването на пространството. Днешния век,с своите нови, на научна база вече, конструкции от дърво, железо и стоманобетон търси още по смели разрешения за архитектурното творчество. Строителното изкуство не е нищо отделно, а част и то неразделна такава, от общата творческа дейност на архитекта. За строителния творец няма свободно творчество без наука. Защото колкото повече той иска да твори свободно, толкова повече ще се задържа от незнанието, което ще му пречи да материализира своите идеи. Архитекта твори за хо-*рата и всяко ъгълче от неговото създание е реалност, която е в непрекъсната връска с хората и природните сили. Хората от това могат да имат по добро или по лошо художествено впечатление, но природата е много по жестока и не търпи никакви опущения. Без наука и статика няма големи архитектурни постижения.
За да си изясним още по-добре всичко това, ще трябва да отговорим още и на един друг въпрос. Що е Архитектурата? От многото понятия за същността на архитектурата, като художествено творчество, над обикновеното строителство, е доказано, че архитектурата е творец на пространството и то при предпоставката, че излиза от една художествено пространствена идея, облечена в технически най-добрата въз-можна форма. Това определение на архитектурата, като пространствено оформяване, е едно голямо отклонение от схващанията на 19. столетие, когато се е вярвало, че истинската художествена проблема на архитектурата е само фор-малното разработване на стените и таваните. Срещу това само формално схващане се наложи "затвореното и покрито пространство", а материалните възможности за организирането на това пространство не са неизчерпаеми, а зависят от техническите възможности на времето. Ограничаването на пространството в архитектурата става със строителни материали които трябва да имат възможно най-голяма издържливост по време, по натоварване и достатъчна изолация против атмосферните влияния. Така само може да се изпълни основната идея на една сграда — да охранява от околния свет и да създаде свой свят. В същността на архитектурата принадлежи и обстоятелството, че тя винаги изпълнява още и една определена цел. Това обстоятелство я свързва тясно с техниката, задължава я със свойствата на материята и я подвър-ля на основните закони на тежестта, издържливостта, плътността, на късо —- с физическите и химически свойства на материята. Но тя влиза дълбоко и в културата. Културата е немислима без техниката, тъй като техниката е подложка и предпоставка за всяка култура. Техниката трябва да даде възможност на хората да живеят и чак тогава да се иска от тях творчество. Обратното е невъзможно. И така двете — техниката и културата, особено що се отнася до архитектурата, израстват от същия корен и те са само, които различават човешкия живот от този на животните. Те го, правят по висше същество.
Кой създаде тежкото строително творение? Архитектурата или техниката, разбирането или чувството, разума иди s
усета? Ако това требва да бъде едно хубаво творение, вдич-ко това заедно и нищо поотделно. Ако проучим една върхова сграда на миналото ще научим, че нейния строител е съединявал в себе си и архитекта и техника. Днес тоьа може да бъде само в големите познания на архитекта и неговите сътрудници от други специалности, и затова требва по големо образувение на техника в културата и по големо изучаване на архитекта възможностите на модерната техника. Нема повик тук техника, там култура Има само едно "култура и техника", тъй както разбиране и дух, знание и чувство, глава и сърдце са неделими едно от друго.
Що е строителна конструкция? Под строителна конструкция ний разбираме свързването на еднакви или различни строителни материали по законите на статиката и техната същност в един строителен обект. Външния израз на тази конструкция ний наричаме "форма". Конструкцията се открива чрез познанията ни и способността ни да сметаме, а формата излиза от нашето чувство. Конструкция, която не е издържана и формално, действува брутално. а формата, която не произлиза от конструкцията, става куха фраза. Така чрез формата, като решаваме една строителна задача, можем да излезем над чистата нужда за да направим от нея художествено произведение. Никога не може да се установи где започва чисто техническото и где свършва художественото. Много е мъчно да се скрие една лоша конструкция под хубава декорация, както и маниерниченето с формата всекога може да разруши конструкцията.
Излизайки само от тези мисли, ний требва да разглеждаме нашето Сградостроителство. Само с запазване на тези принципи може да се очаква запазването на нашата хубава природа от човешката ръка, въпреки големия брой от сгради и постройки. Нито строителни материали, нито строителни форми могат да се влачат безнаказано от место на место. За всичко се иска разбиране и чувство, още повече от нас, които сме далеч и от традиции, и от голема практика, и от добри проучвания на останалото още "наше,,.
София, юний 1945 год. Проф. Арх. Храбър Попов
СГРАДОСТРОИТЕЛСТВО
Увод
Зациските по Сградостроителетво имат за задача да служат на възпитаниците на Висшите технически училище и то както при обучението им вътре в училището, така и за бъдащата им практическа дейност вън от него.
Те съдържат в себе си материала, който влиза като "елементи на сградата" в първата година от програмата на обучението за архитектурния отдел на В. Т. У. и затова са наречени "СградостроителствоІ",но може да служи и на студентите от други отдели, които изучават сградострои-телство и то за целия техен курс, макар че материала е по широк от то: и, който е предвиден в програмата за техното обучение, по тази основна матерна на строителството.
За разлика от лекциите, които се развиват под моттото "конструкция и форма" в записките са засегнати само "конструкции" което дава възможност те да бъдат по стегнати и в по малък обем. Затова пък, в следващите редове на увода, ще дадем некой основни понятия, които да изяснят темата, както в нейната същност, така и в смисъла който требва да получи тази наука в творческата дейност на бъдащия архитект.
Що е сградостроителство? Това е нищо друго освен Строителното изкуство което вълнува хората от как свят светува и което ни учи да правим сгради. И то действително е изкуство, защото ние като архитекти няма да учим и се занимаваме с конструкциите от любов към тех, а само като такива, които ни са нужни за да творим, за да създадем исканите от нас форми и за да затворим пространството от което да направим помещение. В всички времена с големи строителни постижения формата се е развивёла от конструкцията и никога срещу нея. Когато в античните времена, гредата требваше да бъде направена от един камък достигащ от колона до колона или от стена до стена, стана невъзможна, защото се търсеше покриването на по големи пространства, човечеството откри свода. В средните векове развитието на сводовото изкуство даде възможност за сътворяването и развитието на готиката, с своето виртуозно изкуство за създаването на пространството. Днешния век,с своите нови, на научна база вече, конструкции от дърво, железо и стоманобетон търси още по смели разрешения за архитектурното творчество. Строителното изкуство не е нищо отделно, а част и то неразделна такава, от общата творческа дейност на архитекта. За строителния творец няма свободно творчество без наука. Защото колкото повече той иска да твори свободно, толкова повече ще се задържа от незнанието, което ще му пречи да материализира своите идеи. Архитекта твори за хо-*рата и всяко ъгълче от неговото създание е реалност, която е в непрекъсната връска с хората и природните сили. Хората от това могат да имат по добро или по лошо художествено впечатление, но природата е много по жестока и не търпи никакви опущения. Без наука и статика няма големи архитектурни постижения.
За да си изясним още по-добре всичко това, ще трябва да отговорим още и на един друг въпрос. Що е Архитектурата? От многото понятия за същността на архитектурата, като художествено творчество, над обикновеното строителство, е доказано, че архитектурата е творец на пространството и то при предпоставката, че излиза от една художествено пространствена идея, облечена в технически най-добрата въз-можна форма. Това определение на архитектурата, като пространствено оформяване, е едно голямо отклонение от схващанията на 19. столетие, когато се е вярвало, че истинската художествена проблема на архитектурата е само фор-малното разработване на стените и таваните. Срещу това само формално схващане се наложи "затвореното и покрито пространство", а материалните възможности за организирането на това пространство не са неизчерпаеми, а зависят от техническите възможности на времето. Ограничаването на пространството в архитектурата става със строителни материали които трябва да имат възможно най-голяма издържливост по време, по натоварване и достатъчна изолация против атмосферните влияния. Така само може да се изпълни основната идея на една сграда — да охранява от околния свет и да създаде свой свят. В същността на архитектурата принадлежи и обстоятелството, че тя винаги изпълнява още и една определена цел. Това обстоятелство я свързва тясно с техниката, задължава я със свойствата на материята и я подвър-ля на основните закони на тежестта, издържливостта, плътността, на късо —- с физическите и химически свойства на материята. Но тя влиза дълбоко и в културата. Културата е немислима без техниката, тъй като техниката е подложка и предпоставка за всяка култура. Техниката трябва да даде възможност на хората да живеят и чак тогава да се иска от тях творчество. Обратното е невъзможно. И така двете — техниката и културата, особено що се отнася до архитектурата, израстват от същия корен и те са само, които различават човешкия живот от този на животните. Те го, правят по висше същество.
Кой създаде тежкото строително творение? Архитектурата или техниката, разбирането или чувството, разума иди s
усета? Ако това требва да бъде едно хубаво творение, вдич-ко това заедно и нищо поотделно. Ако проучим една върхова сграда на миналото ще научим, че нейния строител е съединявал в себе си и архитекта и техника. Днес тоьа може да бъде само в големите познания на архитекта и неговите сътрудници от други специалности, и затова требва по големо образувение на техника в културата и по големо изучаване на архитекта възможностите на модерната техника. Нема повик тук техника, там култура Има само едно "култура и техника", тъй както разбиране и дух, знание и чувство, глава и сърдце са неделими едно от друго.
Що е строителна конструкция? Под строителна конструкция ний разбираме свързването на еднакви или различни строителни материали по законите на статиката и техната същност в един строителен обект. Външния израз на тази конструкция ний наричаме "форма". Конструкцията се открива чрез познанията ни и способността ни да сметаме, а формата излиза от нашето чувство. Конструкция, която не е издържана и формално, действува брутално. а формата, която не произлиза от конструкцията, става куха фраза. Така чрез формата, като решаваме една строителна задача, можем да излезем над чистата нужда за да направим от нея художествено произведение. Никога не може да се установи где започва чисто техническото и где свършва художественото. Много е мъчно да се скрие една лоша конструкция под хубава декорация, както и маниерниченето с формата всекога може да разруши конструкцията.
Излизайки само от тези мисли, ний требва да разглеждаме нашето Сградостроителство. Само с запазване на тези принципи може да се очаква запазването на нашата хубава природа от човешката ръка, въпреки големия брой от сгради и постройки. Нито строителни материали, нито строителни форми могат да се влачат безнаказано от место на место. За всичко се иска разбиране и чувство, още повече от нас, които сме далеч и от традиции, и от голема практика, и от добри проучвания на останалото още "наше,,.
София, юний 1945 год. Проф. Арх. Храбър Попов