Действието на романа протича през осемнайсетте последни часа от живота на римския поет. Пристигнал като придружител на Октавиан Август в Брундизий, болестта на твореца започва да подрежда смъртността в целите й страх и трепет. Вергилий разсъждава върху ролята на човека на духа сред останалите, а на следващия си, последен ден, влиза в остър спор с императора, след което оставя завещание-обяснение: защо остана "Енеида".

"Смъртта на Вергилий" е дуел на възприятията. Ще почувствате умствената умора, но и ще усетите съживяването на нежните сиви гънки, обвили мислите ви. Романът е море, в което човек, поддал се на страха, забравя как се плува. Победата над смъртта изисква смелост и готовност. Да разровиш корена. Да поемеш въздух и да слезнеш доброволно до най-дълбоките кътчета на необходимостта от душата ти. Да е тихо. И единствено ударите на сърцето ти да предвещават градушка.
След мрака следва ведростта. А виталността лъха и от най-черните букви в романа на Брох. Книгата обхваща не толкова историята на поета, колкото надмогването на бурите, сковаващи дивостта и свободата на духа.