Кризите
Анатомия на две големи външнополитически кризи
Хенри Кисинджър
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеМного добро
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
За изданието
- ИздателствоПрозорец, Труд
- Град на издаванеСофия
- Година2004 г.
- ЕзикБългарски
- Страници472
- КорициМеки
- Поредици и библиотекиНобелисти
- Категория
СЪДЪРЖАНИЕ:
1. Близкоизточната война от 1973 г. 11
2. Последният месец в Индокитай 364
Увод:
Докато служех в администрациите на Ричард М. Никсън и Джералд Р. Форд като съветник по въпросите на националната сигурност, а после като държавен секретар, заемайки двата поста едновременно от 1973 до края на 1975 г., секретарките ми дешифрираха повечето от моите телефонни разговори. Оригиналните стенограми така и не бяха редактирани по времето, когато бяха направени. Те трябваше да бъдат подготвени, за да ме улеснят да изпълня дадени обещания или постигнати договорки и да ги включа в паметни записки до президента или в други архивни материали. През 1977 г. предоставих тези работни материали на библиотеката на Конгреса, а през 1980 г. ги предадох на Държавния департамент. От 1997 г. тези разговори бяха използвани от историческия отдел на Държавния департамент за публикуване във външнополитическата му периодика. През 2001 г. предадох всички разговори на Съвета за национална сигурност на Националния архив, а разговорите ми като държавен секретар - на Държавния департамент, за да дам възможност на тези две ведомства да ги обработят, така че да станат по-достъпни.
Тези разговори предават настроението при вземането на големи решения и принципите, на които е стъпвала националната политика. Ясно е, че решенията, вземани по телефона, са били абсолютно неотложни и поради това те не винаги отчитат пълния спектър от съображения. Изчерпателната история би изисквала записи на различни междуведомствени срещи и стенограми на лични разговори с президента. Въпреки това телефонните разговори дават точна картина на императивите, които са налагали решенията - особено при бързо развиващите се събития, описани в този том. Всяка глава започва с встъпително резюме, което понякога продължава, ако има непълноти в телефонните стенограми. Там, където бе необходимо да има приемственост, съм включил резюмета на съответните междуведомствени срещи.
Тази книга се отнася до две кризи, които бяха разрешавани по телефона: близкоизточната война от 1973 г. и окончателното изтегляне от Индокитай през 1975 г. Близкоизточната война налагаше често използване на телефона, тъй като, когато избухна, аз бях в Ню Йорк за Общото събрание на ООН, а след това, защото времето ни притискаше и това не ни даваше възможност да използваме по-официални средства. Окончателното изтегляне от Виетнам трябваше да бъде завършено при извънредни условия, които изискваха чести телефонни контакти.
Двете кризи, включени в този том, бяха съпътствани от вътрешни кризи в Съединените щати. Близкоизточната война се разрази в разгара на кризата "Уотъргейт"; всъщност нейните две кулминационни събития обхванаха целия период на войната. По време на първите враждебни действия на 6 октомври президентът Никсън трябваше да приеме оставката на вицепрезидента Спиро Егню. През втората седмица Никсън договаряше процедурата за освобождаване на магнетофонните записи на Белия дом. Това доведе до оставката на Елиът Ричардсън като генерален прокурор и освобождаването на Арчибалд Кокс като специален обвинител. Така нареченото Съботно нощно клане се извърши на 20 октомври, когато бях в Москва и договарях прекратяването на огъня в Близкия изток. Малко след това започна процедурата на импийчмънт срещу президента Никсън в Камарата на представителите. В резултат на всички тези усилия, както показват разговорите, Александър Хейг беше основна връзка с Никсън, дори за мен.
Изтеглянето от Виетнам беше краят на едно от най-горчивите разделения в американската история, а позицията на всички ключови актьори беше оформяна въз основа на становищата, които те бяха заемали преди, въпреки че по време на реалното изтегляне това разделение беше приглушено от събитията. Независимо от това основните категории на дебата продължиха през последния месец, дори когато Индокитай бе обхванат от катастрофа.
Читателят не бива да забравя, че разговорите отразяват настроенията в момент на криза. Поради това присъщите всекидневни различия между Държавния департамент и Министерството на отбраната изглеждат по-драматични, отколкото е крайният им изход. По основните проблеми ние с министъра на отбраната Джеймс Шлезинджър в общи линии заставахме на едно мнение, дори да стигахме до него по заобикол-ни пътища, повлияни в значителна степен от бюрокрациите, които ръководехме. Добра илюстрация бяха товарните въздушни превози до Израел, чиято еволюция се проследява на тези страници.
Съветът за сигурност отвори тези разговори за публикуване и аз искам да благодаря на д-р Кондолиза Райс за педантичния преглед, извършен от нейния екип. Направих съкращенията, които те предложиха, и посочих местата им съответно с многоточия в скоби, както следва: [...]. Разговорите претърпяха незначителна редакция за избягване на повторенията. Тази редакция е обозначена с многоточия, както следва: ...Обичайните любезности като поздрави и сбогувания в началото и края на разговорите също бяха съкратени.
Часовете са по източноамериканско време.
1. Близкоизточната война от 1973 г. 11
2. Последният месец в Индокитай 364
Увод:
Докато служех в администрациите на Ричард М. Никсън и Джералд Р. Форд като съветник по въпросите на националната сигурност, а после като държавен секретар, заемайки двата поста едновременно от 1973 до края на 1975 г., секретарките ми дешифрираха повечето от моите телефонни разговори. Оригиналните стенограми така и не бяха редактирани по времето, когато бяха направени. Те трябваше да бъдат подготвени, за да ме улеснят да изпълня дадени обещания или постигнати договорки и да ги включа в паметни записки до президента или в други архивни материали. През 1977 г. предоставих тези работни материали на библиотеката на Конгреса, а през 1980 г. ги предадох на Държавния департамент. От 1997 г. тези разговори бяха използвани от историческия отдел на Държавния департамент за публикуване във външнополитическата му периодика. През 2001 г. предадох всички разговори на Съвета за национална сигурност на Националния архив, а разговорите ми като държавен секретар - на Държавния департамент, за да дам възможност на тези две ведомства да ги обработят, така че да станат по-достъпни.
Тези разговори предават настроението при вземането на големи решения и принципите, на които е стъпвала националната политика. Ясно е, че решенията, вземани по телефона, са били абсолютно неотложни и поради това те не винаги отчитат пълния спектър от съображения. Изчерпателната история би изисквала записи на различни междуведомствени срещи и стенограми на лични разговори с президента. Въпреки това телефонните разговори дават точна картина на императивите, които са налагали решенията - особено при бързо развиващите се събития, описани в този том. Всяка глава започва с встъпително резюме, което понякога продължава, ако има непълноти в телефонните стенограми. Там, където бе необходимо да има приемственост, съм включил резюмета на съответните междуведомствени срещи.
Тази книга се отнася до две кризи, които бяха разрешавани по телефона: близкоизточната война от 1973 г. и окончателното изтегляне от Индокитай през 1975 г. Близкоизточната война налагаше често използване на телефона, тъй като, когато избухна, аз бях в Ню Йорк за Общото събрание на ООН, а след това, защото времето ни притискаше и това не ни даваше възможност да използваме по-официални средства. Окончателното изтегляне от Виетнам трябваше да бъде завършено при извънредни условия, които изискваха чести телефонни контакти.
Двете кризи, включени в този том, бяха съпътствани от вътрешни кризи в Съединените щати. Близкоизточната война се разрази в разгара на кризата "Уотъргейт"; всъщност нейните две кулминационни събития обхванаха целия период на войната. По време на първите враждебни действия на 6 октомври президентът Никсън трябваше да приеме оставката на вицепрезидента Спиро Егню. През втората седмица Никсън договаряше процедурата за освобождаване на магнетофонните записи на Белия дом. Това доведе до оставката на Елиът Ричардсън като генерален прокурор и освобождаването на Арчибалд Кокс като специален обвинител. Така нареченото Съботно нощно клане се извърши на 20 октомври, когато бях в Москва и договарях прекратяването на огъня в Близкия изток. Малко след това започна процедурата на импийчмънт срещу президента Никсън в Камарата на представителите. В резултат на всички тези усилия, както показват разговорите, Александър Хейг беше основна връзка с Никсън, дори за мен.
Изтеглянето от Виетнам беше краят на едно от най-горчивите разделения в американската история, а позицията на всички ключови актьори беше оформяна въз основа на становищата, които те бяха заемали преди, въпреки че по време на реалното изтегляне това разделение беше приглушено от събитията. Независимо от това основните категории на дебата продължиха през последния месец, дори когато Индокитай бе обхванат от катастрофа.
Читателят не бива да забравя, че разговорите отразяват настроенията в момент на криза. Поради това присъщите всекидневни различия между Държавния департамент и Министерството на отбраната изглеждат по-драматични, отколкото е крайният им изход. По основните проблеми ние с министъра на отбраната Джеймс Шлезинджър в общи линии заставахме на едно мнение, дори да стигахме до него по заобикол-ни пътища, повлияни в значителна степен от бюрокрациите, които ръководехме. Добра илюстрация бяха товарните въздушни превози до Израел, чиято еволюция се проследява на тези страници.
Съветът за сигурност отвори тези разговори за публикуване и аз искам да благодаря на д-р Кондолиза Райс за педантичния преглед, извършен от нейния екип. Направих съкращенията, които те предложиха, и посочих местата им съответно с многоточия в скоби, както следва: [...]. Разговорите претърпяха незначителна редакция за избягване на повторенията. Тази редакция е обозначена с многоточия, както следва: ...Обичайните любезности като поздрави и сбогувания в началото и края на разговорите също бяха съкратени.
Часовете са по източноамериканско време.