Даниел Готлиб, практикуващ психолог и семеен терапевт, е специалист по душевно здраве, радиоводещ, автор на рубрика, лектор и писател от национално значение.

Предишната му книга, "Писма до Сам: уроци за любовта, загубата и даровете на живота", е преведена на единадесет езика и се продава на всички континенти.

Бил е гост в CNN и "Глътка свеж въздух" с Тери Грос. Неговото спечелило награди радиопредаване, "Гласовете в семейството", което се излъчва no WHYY, филиал на Националното обществено радио във Филаделфия, отбелязва своята двадесет и първа годишнина. Популярната рубрика на Готлиб, "Отвътре навън", се публикува във в. "Филаделфия Инкуайърър". Готлиб е автор и на "Гласовете в семейството: един терапевт говори за слушането, откритостта и изцелението", "Гласовете на конфликта" и "Гласовете на изцелението", сборник с публикувани в рубриката му статии.

Има две дъщери и един внук, Сам (на когото посвещава предишната си книга).


"Какво означава да бъдеш човек?", пита забележителният психолог и радиоводещ Даниел Готлиб в началото на тази книга.

Ще намерите отговорите на страниците й.

С внимателен насочващ глас, станал скъп на милиони читатели и слушатели, Даниел описва как най-значимите уроци идват неочаквано в живота ни. Класически разказвач, Даниел предлага нежни и дълбоко затрогващи уроци, които разкриват собствената му човешка уязвимост, както и любовта, и щедростта на другите.

Откровението идва от писател, преживял много форми на загуба в своя живот. От мига, в който претърпява трамва на гръбначния стълб, което на тридесет и пет годишна възраст го оставя напълно парализиран, Даниел Готлиб се изправя пред въпроси, с които повечето хора се сблъскват постепенно през целия си живот. Докато гради отново кариера, семейство и живота си, Даниел прави открития за общото между хората, включително копнежа за любов, разбиране и сигурност. И научава, че скоростта на живота само ни отдалечава от онова, за което копнеем.

Даниел Готлиб щедро споделя мислите и чувствата си, които докосват живота на мнозина. От "Нашето сиротство" (защо универсалността на самотата ни кара да се чувстваме по-малко самотни) и "Ние, ранените" (как раните може да са неизбежни, но изцелението - също) до "Какво виждат децата ни" (как родителският стрес може да формира бъдещето на детето) и, Денят, в който държах ръката на майка си" (трогателно възпоменание за смъртта на родителя), Готлиб размишлява за предизвикателствата, с които всички ние, се срещаме и за чувствата, на които твърде често не позволяваме да изплуват. А накрая Даниел успява да отговори на главния въпрос:

Какво означава да бъдеш човек?

Отговорите му, предизвикателни и успокоителни, закачливи и замислени, със сигурност ще докоснат сърцето на всеки читател.