Никополис ад Иструм. Том 1 / Nicopolis as Istrum. Vol. 1
Теофил Иванов, Румен Иванов / Teofil Ivanov, Rumen Ivanov
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеМного добро
- ЗабележкаНадписана от проф. Теофил Иванов (единия от авторите), дребна забележка в горния край на предната корица видно от снимката.
- ЕзикБългарски и английски
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
- ✕
- ✕
- ✕
За изданието
- ИздателствоАргес
- Град на издаванеСофия
- Година1994 г.
- ЕзикБългарски и английски
- Страници186
- КорициМеки
- Категория
Много рядък екземпляр!!!
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигациятаНаправо към търсенето
Никополис ад Иструм
Централната част на града
Централната част на града
Местоположение
Bulgaria Veliko Tarnovo Province relief location map.jpg43.2172° с. ш. 25.6111° и. д.Никополис ад Иструм
Местоположение в България Област Велико Търново
Координати: 43.217222° с. ш. 25.611111° и. д. |
Страна Флаг на България България
Област Област Велико Търново
Археология
Вид Град
Период От II век
Епоха Римска империя
Никополис ад Иструм в Общомедия
Фронтон с релефно изображение
Една от главните улици с посока север-юг
Cloaka maxima (Главен отходен канал на града)
Никополис ад Иструм (на старогръцки: Νικόπολις ἡ πρὸς Ἴστρον, на латински: Nicopolis ad Istrum, Nicopolis ad Iatrum, "Град на победата при Истер (Дунав)"[1][2]) е античен римски град, разположен на 18 km северно от Велико Търново по пътя за Русе и 3 km югоизточно от Никюп. Руините му са достъпни за посещение от ранна пролет до късна есен. Античният град се намира на левия бряг на река Росица веднага в ляво след моста на пътя Велико Търново - Русе. Никополис ад Иструм се проучва от археолозите още от 1900 г. Основан е през 102 г. от император Траян в чест на римската победа над даките. Градът е разположен в централната Дунавска равнина. В топографско отношение се състои от две части. По-голяма е северната укрепена част, а югоизточната укрепена част е значително по-малка. Общата площ е 21,55 ха. Никополис ад Иструм и околността представлявали най-вече занаятчийски, животновъден и земеделски район, в който имало множество богати села (vici), имения (villae), имения (saltus) и тържища (emporia). Градът се е намирал на важния провинциален път от Одесос - Марцианопол - за Мелта и вероятно към Монтана.
Градска уредба, етнически състав, бит и религия
Никополис ад Иструм бил организиран по подобие на останалите градове в провинция Тракия, както и на градовете от Мала Азия. Официален език бил гръцкият. Начело на градското управление стоял съветът на архонтите. В града действали два важни органа - Градският съвет (буле) и Народното събрание (демос). Специална колегия от жреци се грижела за поддържане на култа към управляващия римски император и към главните езически божества: Зевс, Хера, Атина, Херакъл, Асклепий, Митра, Кибела и др. В Никополис ад Иструм действала и герузия.
Може да се каже, че Никополис ад Иструм е родното място на германската литературна традиция. През IV век епископът от племето на готите, мисионерът и преводач Вулфила получава разрешение от император Констанций II да имигрира със своя група от новопокръстени от Мизия и да се засели до Никополис ад Иструм през 347―348 г.[3] Именно там той създава готската писменост и ръководи превода на Библията от гръцки език на готски[4], който е направен от група преводачи.[5].
Етническият състав на населението бил пъстър. Многобройни са лицата с латински имена, но доста от тях са с тракийски произход. Значителен е броят на тези с гръцки произход. В района имало и заселени римски и тракийски ветерани. Населението от Черноморието и от вътрешността на провинция Тракия било разделено на фили. В Никополис ад Иструм са засвидетелствани следните фили: Apollonias, Athenias, Capitoline, Arthemisias. От намерените надписи разбираме и за някои от професиите, упражнявани в града и неговата територия: каменоделци, дърводелци, тепавичари, обущари, строител, един ветеринарен лекар, лице със съдийски пълномощия, диригент на императорския хор и т.н. Северно от крепостната стена на града, както и край Бяла черква, Павликени (Античен керамичен център край Павликени) и селата Бутово и Хотница са разкрити центрове за керамично производство, задоволяващи нуждите на населението и за експорт. Край Хотница действала и каменоломна, от която се добивал ценен материал за строителство. Градът е сякъл и свои собствени бронзови монети, върху които са изобразени божества, крепостни стени, обществени и религиозни сгради. За развлечение на населението тук са се провеждали гладиаторски борби и лов на диви животни.
Никополис ад Иструм бил епископско седалище. Градът е бил планиран по т. нар. Хиподамова система (улиците се пресичат под прав ъгъл и имат посоките на света). Днес може да се види как са изглеждали античните улици с настилка от огромни каменни блокове, тротоарите, централната улична канализация с ревизионни шахти в настилката и др. елементи на античното градоустройство. Разкрити са останките на одеона (малък театър за камерни спектакли); централният градски площад (агора) с останки от околовръстна колонада; сградите около площадното пространство; булевтериона (градски съвет); една улична латрина (тоалетна); части от голяма обществена баня (терми), две от портите на укрепителната система и др. части от архитектурата и градоустройството на Никополис ад Иструм. На 200 m западно от града са останките на водния резервоар-колектор.
водния резервоар, 2010 г.
Той е пълнен от специално изграден водопровод. Дължината му е 25 km, пресича долината на река Росица по висока 18 m и дълга 3000 m аркада. Началото му е при пещерата край Мусина. Конструктивният му капацитет е 16 000 l на денонощие. Водопроводният канал е минавал през село Дичин, като част от него е останал запазен. Запазени са и няколко антични кладенци на територията на самия град. Особено експресивна и богата е украсата на фризархитравите от йонийския ордер на агората, както и единствените (засега) разкрити в България колони със сърцевидно сечение. Интересно е, че освен с водопровод и канализация, крепостта е разполагала и с хипокауст, и дори е имало открита пътека, която се е отоплявала през зимата и около която вероятно е имало екзотични растения.
При проведените проучвания, възобновени през 2007 г., проучвателите намират и антична сребърна монета, тежаща около 30 g с образа на Траян. Датирана е в края на II в. сл. Хр. Освен това е разкрита и отдавна предполаганата хипокаустна система, недалеч от агората на града. Хипокаустът се намира зад сградата на "сената". Състои се от глинени тръби с отвори в долния край. Върху тях са били наредени каменни плочи, оформящи подовото ниво на сградата.
Укрепителна система[редактиране | редактиране на кода]
Никополис ад Иструм, а по-късно и разширението му били защитени с крепостни стени. Крепостната стена на града имала правоъгълна форма с порти на четирите основни стени. Западната порта се определя като главна. Тя има правоъгълен план, изградена от големи квадри в техника опус квадратум. Оформена е с две врати - външна - двукрила дървена, и вътрешна - спускаща се (катаракта).
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигациятаНаправо към търсенето
Никополис ад Иструм
Централната част на града
Централната част на града
Местоположение
Bulgaria Veliko Tarnovo Province relief location map.jpg43.2172° с. ш. 25.6111° и. д.Никополис ад Иструм
Местоположение в България Област Велико Търново
Координати: 43.217222° с. ш. 25.611111° и. д. |
Страна Флаг на България България
Област Област Велико Търново
Археология
Вид Град
Период От II век
Епоха Римска империя
Никополис ад Иструм в Общомедия
Фронтон с релефно изображение
Една от главните улици с посока север-юг
Cloaka maxima (Главен отходен канал на града)
Никополис ад Иструм (на старогръцки: Νικόπολις ἡ πρὸς Ἴστρον, на латински: Nicopolis ad Istrum, Nicopolis ad Iatrum, "Град на победата при Истер (Дунав)"[1][2]) е античен римски град, разположен на 18 km северно от Велико Търново по пътя за Русе и 3 km югоизточно от Никюп. Руините му са достъпни за посещение от ранна пролет до късна есен. Античният град се намира на левия бряг на река Росица веднага в ляво след моста на пътя Велико Търново - Русе. Никополис ад Иструм се проучва от археолозите още от 1900 г. Основан е през 102 г. от император Траян в чест на римската победа над даките. Градът е разположен в централната Дунавска равнина. В топографско отношение се състои от две части. По-голяма е северната укрепена част, а югоизточната укрепена част е значително по-малка. Общата площ е 21,55 ха. Никополис ад Иструм и околността представлявали най-вече занаятчийски, животновъден и земеделски район, в който имало множество богати села (vici), имения (villae), имения (saltus) и тържища (emporia). Градът се е намирал на важния провинциален път от Одесос - Марцианопол - за Мелта и вероятно към Монтана.
Градска уредба, етнически състав, бит и религия
Никополис ад Иструм бил организиран по подобие на останалите градове в провинция Тракия, както и на градовете от Мала Азия. Официален език бил гръцкият. Начело на градското управление стоял съветът на архонтите. В града действали два важни органа - Градският съвет (буле) и Народното събрание (демос). Специална колегия от жреци се грижела за поддържане на култа към управляващия римски император и към главните езически божества: Зевс, Хера, Атина, Херакъл, Асклепий, Митра, Кибела и др. В Никополис ад Иструм действала и герузия.
Може да се каже, че Никополис ад Иструм е родното място на германската литературна традиция. През IV век епископът от племето на готите, мисионерът и преводач Вулфила получава разрешение от император Констанций II да имигрира със своя група от новопокръстени от Мизия и да се засели до Никополис ад Иструм през 347―348 г.[3] Именно там той създава готската писменост и ръководи превода на Библията от гръцки език на готски[4], който е направен от група преводачи.[5].
Етническият състав на населението бил пъстър. Многобройни са лицата с латински имена, но доста от тях са с тракийски произход. Значителен е броят на тези с гръцки произход. В района имало и заселени римски и тракийски ветерани. Населението от Черноморието и от вътрешността на провинция Тракия било разделено на фили. В Никополис ад Иструм са засвидетелствани следните фили: Apollonias, Athenias, Capitoline, Arthemisias. От намерените надписи разбираме и за някои от професиите, упражнявани в града и неговата територия: каменоделци, дърводелци, тепавичари, обущари, строител, един ветеринарен лекар, лице със съдийски пълномощия, диригент на императорския хор и т.н. Северно от крепостната стена на града, както и край Бяла черква, Павликени (Античен керамичен център край Павликени) и селата Бутово и Хотница са разкрити центрове за керамично производство, задоволяващи нуждите на населението и за експорт. Край Хотница действала и каменоломна, от която се добивал ценен материал за строителство. Градът е сякъл и свои собствени бронзови монети, върху които са изобразени божества, крепостни стени, обществени и религиозни сгради. За развлечение на населението тук са се провеждали гладиаторски борби и лов на диви животни.
Никополис ад Иструм бил епископско седалище. Градът е бил планиран по т. нар. Хиподамова система (улиците се пресичат под прав ъгъл и имат посоките на света). Днес може да се види как са изглеждали античните улици с настилка от огромни каменни блокове, тротоарите, централната улична канализация с ревизионни шахти в настилката и др. елементи на античното градоустройство. Разкрити са останките на одеона (малък театър за камерни спектакли); централният градски площад (агора) с останки от околовръстна колонада; сградите около площадното пространство; булевтериона (градски съвет); една улична латрина (тоалетна); части от голяма обществена баня (терми), две от портите на укрепителната система и др. части от архитектурата и градоустройството на Никополис ад Иструм. На 200 m западно от града са останките на водния резервоар-колектор.
водния резервоар, 2010 г.
Той е пълнен от специално изграден водопровод. Дължината му е 25 km, пресича долината на река Росица по висока 18 m и дълга 3000 m аркада. Началото му е при пещерата край Мусина. Конструктивният му капацитет е 16 000 l на денонощие. Водопроводният канал е минавал през село Дичин, като част от него е останал запазен. Запазени са и няколко антични кладенци на територията на самия град. Особено експресивна и богата е украсата на фризархитравите от йонийския ордер на агората, както и единствените (засега) разкрити в България колони със сърцевидно сечение. Интересно е, че освен с водопровод и канализация, крепостта е разполагала и с хипокауст, и дори е имало открита пътека, която се е отоплявала през зимата и около която вероятно е имало екзотични растения.
При проведените проучвания, възобновени през 2007 г., проучвателите намират и антична сребърна монета, тежаща около 30 g с образа на Траян. Датирана е в края на II в. сл. Хр. Освен това е разкрита и отдавна предполаганата хипокаустна система, недалеч от агората на града. Хипокаустът се намира зад сградата на "сената". Състои се от глинени тръби с отвори в долния край. Върху тях са били наредени каменни плочи, оформящи подовото ниво на сградата.
Укрепителна система[редактиране | редактиране на кода]
Никополис ад Иструм, а по-късно и разширението му били защитени с крепостни стени. Крепостната стена на града имала правоъгълна форма с порти на четирите основни стени. Западната порта се определя като главна. Тя има правоъгълен план, изградена от големи квадри в техника опус квадратум. Оформена е с две врати - външна - двукрила дървена, и вътрешна - спускаща се (катаракта).
Ключови думи:
Никополис ад Иструм. Том 1 / Nicopolis as Istrum. Vol. 1
За поръчка
Налични екземпляри от книгата
Други предложения
Други екземпляри от книгата
Книги от същия автор
Няма други книги с това изписване на имената на автора.