Легендата за Тристан и Изолда е трагичен рицарски роман, преразказван в множество източници с множество варианти. Легендата разказва трагичната история за тайната любов между корнуолския рицар Тристан и ирландската принцеса Изолда, която е жена на вуйчо му крал Марк.
Историята предшества и най-вероятно повлиява на Артуровия романс между Ланселот и Гуиневир, като оставя значима следа в Западното изкуство, идеята за романтична любов и литературата, откакто се появява през XII век. Детайлите се различават при всеки автор, разказал историята, но основната сюжетна линия винаги остава почти непроменена.

Версия на Жозеф Бедие.
Френският историк на Средновековието и писател Жозеф Бедие (от френски: Joseph Bédier)[43][44] смята, че всички легенди за Тристан могат да бъдат проследени до една оригинална поема, преведена на френски от Томас Британски от оригинален корнуолски или бретонски източник.Бедие написва още популярната си разработка "Романът за Тристан и Изолда" в опит да възстанови това, което би могло да бъде оригиналът. По всяка вероятност това отразява една ранна версия на историята от простонародни разновидности. Бедие се обляга преди всичко на Ейлхарт, Берул и Готфрид фон Страсбург, но включва материал и от други варианти, за да събере едно цяло.