За българската конституция
Димитър Съсълов
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеМного добро
- ЗабележкаЗабележки по корицата.
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
- ✕
- ✕
За изданието
- ИздателствоПечатница "П. Р. Славейков"
- Град на издаванеСофия
- Година1937 г.
- АнтикварнаДа
- ЕзикБългарски
- Страници92
- КорициМеки
- Категория
Димитър Димитров Съсълов (или Съселов) е български юрист, публицист и историк. Според някои научни оценки, неговити теории са по-скоро параистория, довела до парадоксални заключения. Тезите му намират днес широка подкрепа в някои националистически среди.
Съсълов се изявява по-скоро като философ на историята, за когото концепцията, а не фактологията е от съществено значение. Между двете световни войни, неговата теория свързва прародината на прабългарите със земите, източно от Памир, с Тарим в Източен Туркестан. Според него става дума за древен народ, родствен с тохарите, който мигрирал на запад в рамките на хунската миграция. "Хунори" е терминът, който Съсълов използва, като според него те са индоевропейци, а не тюрки или монголи. Хунорите са носители на могъща цивилизация, а не номадски племена или малобройна орда, както са представяни прабългарите тогава. Те извършват още в древността значителни миграции в Евразия. Самият Съсълов застъпва тезата, че прабългарите са положили основата на европейската цивилизация. С въвеждането на произволното название хунори, Съсълов се опитва да приспособи наличието на европеидно население обитавало Таримската котловина, към водещата тогава теория на Васил Златарски за хунския произход на прабългарите. Това е своеобразен антипод на традиционното славянофилство на българската историография и е в синхрон с тогавашната външнополитическа конюнктура. Участва през 1938 г. като учредител в създаването на интелектуалния кръг Българска орда. Привържениците му, които не са историци твърдят, че българите не са "славяни", а "(пра)българи". "Хунорското" начало става много актуално в годините на Втората световна война, когато антиславянската реторика на нацистка Германия, променя българската национална доктрина. Според него българската държава трябв да се завърне към корените си, което значи пълни прерогативи на царя, докато парламентаризмът и партийната система, които са чужди на българската историческа традиция, трябва да се премахнат.Макар и активно пропагандирани в онези години, тези схващания за прабългарите не успяват да залегнат трайно в българската историческа наука.
След войната тези теории изцяло са отречени в академичните среди. Впоследствие те са обявени от комунистическата историография за псевдонаука, която е плод на историческа романтика и зле разбран патриотизъм, довела до куриозни резултати и парадоксални заключения.Творчеството на Съсълов, който не е професионален историк, не се приема еднозначно и днес от официалната българска прабългаристика. След 1989 г. и променената политическа доктрина на България, страната обръща гръб на Русия, което отново стимулира желанието да бъде омаловажен славянският компонент в етногенезиса на българите. Това води до популяризиране на т.нар. арийска теза за произхода на прабългарите в част от академичните среди. В резултат, някои от възгледите на Съсълов започват да се възраждат от отделни нейни поддръжници.Тезите му намират широка подкрепа и в средите на възстановеното през 1995 година сдружение Българска орда, както и на някои националистически форуми.Въпреки това, те продължават да се отричат от някои съвременни анализатори като маргинална наука.Съсълов е сочен също така за типичен пример за националистически настроен параисторик.Други автори го критикуват затова, че трудовете му са наситени със социален дарвинизъм, национализъм и расизъм, както и за това, че идеите му са повлияни от нацизма преди и по време на Втората световна война.Трети оценяват възникването на "хунорските" идеи на Съсълов и тяхното възраждане днес, като своеобразна проява на специфично евразийство - компенсаторна форма на идентификационно противопоставяне на руския панславизъм.Като цяло, идеите на Съсълов са плод на свободна интерпретация на трудовете на холандския синолог Ян Якоб Мария де Гроот.В тази връзка на някои уеб-страници, Съсълов е иронизиран за анализите му на текстове на среднокитайски език, върху каквито е изградена неговата хипотеза.Така трудовете на Съсълов остават в групата на популярни четива с насоченост към миналото, предназначени по-скоро за масовия читател, като не са признати от академичните среди.
Съсълов се изявява по-скоро като философ на историята, за когото концепцията, а не фактологията е от съществено значение. Между двете световни войни, неговата теория свързва прародината на прабългарите със земите, източно от Памир, с Тарим в Източен Туркестан. Според него става дума за древен народ, родствен с тохарите, който мигрирал на запад в рамките на хунската миграция. "Хунори" е терминът, който Съсълов използва, като според него те са индоевропейци, а не тюрки или монголи. Хунорите са носители на могъща цивилизация, а не номадски племена или малобройна орда, както са представяни прабългарите тогава. Те извършват още в древността значителни миграции в Евразия. Самият Съсълов застъпва тезата, че прабългарите са положили основата на европейската цивилизация. С въвеждането на произволното название хунори, Съсълов се опитва да приспособи наличието на европеидно население обитавало Таримската котловина, към водещата тогава теория на Васил Златарски за хунския произход на прабългарите. Това е своеобразен антипод на традиционното славянофилство на българската историография и е в синхрон с тогавашната външнополитическа конюнктура. Участва през 1938 г. като учредител в създаването на интелектуалния кръг Българска орда. Привържениците му, които не са историци твърдят, че българите не са "славяни", а "(пра)българи". "Хунорското" начало става много актуално в годините на Втората световна война, когато антиславянската реторика на нацистка Германия, променя българската национална доктрина. Според него българската държава трябв да се завърне към корените си, което значи пълни прерогативи на царя, докато парламентаризмът и партийната система, които са чужди на българската историческа традиция, трябва да се премахнат.Макар и активно пропагандирани в онези години, тези схващания за прабългарите не успяват да залегнат трайно в българската историческа наука.
След войната тези теории изцяло са отречени в академичните среди. Впоследствие те са обявени от комунистическата историография за псевдонаука, която е плод на историческа романтика и зле разбран патриотизъм, довела до куриозни резултати и парадоксални заключения.Творчеството на Съсълов, който не е професионален историк, не се приема еднозначно и днес от официалната българска прабългаристика. След 1989 г. и променената политическа доктрина на България, страната обръща гръб на Русия, което отново стимулира желанието да бъде омаловажен славянският компонент в етногенезиса на българите. Това води до популяризиране на т.нар. арийска теза за произхода на прабългарите в част от академичните среди. В резултат, някои от възгледите на Съсълов започват да се възраждат от отделни нейни поддръжници.Тезите му намират широка подкрепа и в средите на възстановеното през 1995 година сдружение Българска орда, както и на някои националистически форуми.Въпреки това, те продължават да се отричат от някои съвременни анализатори като маргинална наука.Съсълов е сочен също така за типичен пример за националистически настроен параисторик.Други автори го критикуват затова, че трудовете му са наситени със социален дарвинизъм, национализъм и расизъм, както и за това, че идеите му са повлияни от нацизма преди и по време на Втората световна война.Трети оценяват възникването на "хунорските" идеи на Съсълов и тяхното възраждане днес, като своеобразна проява на специфично евразийство - компенсаторна форма на идентификационно противопоставяне на руския панславизъм.Като цяло, идеите на Съсълов са плод на свободна интерпретация на трудовете на холандския синолог Ян Якоб Мария де Гроот.В тази връзка на някои уеб-страници, Съсълов е иронизиран за анализите му на текстове на среднокитайски език, върху каквито е изградена неговата хипотеза.Така трудовете на Съсълов остават в групата на популярни четива с насоченост към миналото, предназначени по-скоро за масовия читател, като не са признати от академичните среди.
Ключови думи:
право, закони, управление, демокрация, просвещение, история, конституция, България