Интонацията в българския език
Димитър Тилков
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеОтлично
- ЗабележкаНеизползвана. Запазена.
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
- ✕
- ✕
- ✕
За изданието
- ИздателствоНародна просвета
- Град на издаванеСофия
- Година1981 г.
- ЕзикБългарски
- Страници135
- КорициМеки
- ХудожникПенка Петкова
- Категория
- Тегло (гр.)157
- Формат60/84/16
- Ширина (мм)140
- Височина (мм)195
- Дебелина (мм)7
За да се изучава силата и въздействието на устната реч.
. Звуковият строеж на езика съдържа две взаимно свързани и неделими страни: едната, съставена от звуковите единици на речта - гласни и съгласни, и другата, съставена от различните видове ударения ( словно, фразово, логическо ) и интонацията. Двете страни са неделими, защото ударенията и интонацията се осъществяват въз основа на промените на височината, силата и времетраенето на звуковите единици.
Гласните и съгласните образуват сегментната система на езика. Наричат се сегментни единици, защото в потока на речта могат да бъдат отделени една от друга, т.е. да бъдат сегментирани и изговорени самостоятелно. Речта се осъществява във времето именно под формата на подредени едни след други звукови сегменти, които по определени правила образуват по-висши единици - срички, думи, изречения.
Ударението и интонацията образуват суперсегментната система на езика. За разлика от сегментните единици ударението и интонацията не са членими в потока на речта, тъй като са свързани с по-големи звукови отрязъци - ударението се отнася към думата, а интонацията към фразата. Единиците на суперсегментната система имат двойна ориентация: от една страна, те се съдържат в сегментните единици, а от друга, те се наслагват над тях ( оттук и названието " супер " ), за да получат свои акустични особености и функциониране в езиковото общуване.
Сегментните и суперсегментните единици се намират в сложни взаимоотношения. От последователността на сегментните единици се образуват по-висши по ранг единици, но без ударение и интонация те биха били аморфна звукова маса. Една и съща фонетична единица променя своето качество в зависимост от съпътстващите я интонационни признаци. Колкото една сегментна единица акумулира повече суперсегментни признаци, толкова тя става по-висша по ранг. Така например гласната А! или гласната О! при възклицание са едновременно звук, сричка, дума и фраза, но това , което прави от тях най-висшата единица - фразата, е именно интонацията. По форма на мелодичния контур, т.е. по този признак тя е съотносима с други фрази в езиковата комуникация. Щом като се отнеме фразовият мелодичен контур, гласните А или О са обикновени звукове или срички в състава на думата.
Както сегментните, така и суперсегментните единици имат своя материална и функционална страна. В сегментната система се използват основните акустични характеристики на звука - спектралните, а в суперсегментната - вторичните, т.е. неговото времетраене, интензитет и честота на основния тон. Двете качества съставят звуковото единство на звука и в говорната комуникация едното служи за установяване на сегментните единици, а другото за възприемане на суперсегментните единици.По този начин това, което не се използва за едни цели, се използва за други, т.е. сегментната и суперсегментната система взаимно се допълват.
Най-малката сегментна единица, която служи за основа на суперсегментните единици, е сричката. Възприемането на удареност и неудареност е резултат от сравнението, което се прави между силата, височината и времетраенето на сричките при изговора на една дума. При ударената сричка тези физически компоненти са в по-голяма степен усилени, отколкото при неударената сричка. Сричката е основна интонационна и акцентноритмична единица на речта. Чрез промените във височината на ударените и неударените срички се изгражда мелодичният контур, а чрез редуването на ударените срички в определени интервали от времето се възприема ритъмът на речта.
Суперсегментната система се състои от две тясно свързани помежду си подсистеми - акцентната и интонационната. Акцентната система се изгражда от функциите, които изпълнява словесното ударение в потока на речта. Основната функция на ударението е да създаде контраст между ударената и неударената (неударените) срички в рамките на думата. Ударената сричка образува своеобразен връх, към който се прилепват неударените срички, и по този начин се изгражда фонетичната цялост на думата. Тази именно цялост, осигурена чрез ударението, позволява думата да бъде индивидуализирана, отделена като самостоятелна единица в потока на речта. Тази функция на ударението се нарича кулминативна или върхообразуваща. Фразовото ударение като компонент на интонацията изпълнява същата функция, но на друго равнище - чрез него се организират не срички, а думи в единна фонетична цялост, каквато е фразата. Участието на ударението в разпознаването на думата определя и неговата словоопознавателна функция. Една дума се разпознава и отделя от другите думи не само по звуковия си състав, но и по ударението, което пада върху определена сричка. Ако се премести ударението на друга сричка без някаква мотивираност (словоразличителна, формообразуваща, морфологична), думата се разпада. Интонацията подобно на ударението също има опознавателна или отъждествяваща функция. При съобщения с еднаква лексикално-граматична структура единствено мелодичният контур е в състояние да определи типа на изказването - съобщително или въпросително, въпросително или възклицателно, например: " Ще отидеш на кино" ( . ) и " Ще отидеш на кино" ( ? ) ; " Ще отидеш на кино " ( ?) и "Ще отидеш на кино" ( !) . Функцията е една и съща, различни са езиковите равнища. По този начин се осъществява йерархията на функциониране на единиците на акцентната и интонационната система.
Интонационните промени могат да бъдат функционални и нефункционални.
. Звуковият строеж на езика съдържа две взаимно свързани и неделими страни: едната, съставена от звуковите единици на речта - гласни и съгласни, и другата, съставена от различните видове ударения ( словно, фразово, логическо ) и интонацията. Двете страни са неделими, защото ударенията и интонацията се осъществяват въз основа на промените на височината, силата и времетраенето на звуковите единици.
Гласните и съгласните образуват сегментната система на езика. Наричат се сегментни единици, защото в потока на речта могат да бъдат отделени една от друга, т.е. да бъдат сегментирани и изговорени самостоятелно. Речта се осъществява във времето именно под формата на подредени едни след други звукови сегменти, които по определени правила образуват по-висши единици - срички, думи, изречения.
Ударението и интонацията образуват суперсегментната система на езика. За разлика от сегментните единици ударението и интонацията не са членими в потока на речта, тъй като са свързани с по-големи звукови отрязъци - ударението се отнася към думата, а интонацията към фразата. Единиците на суперсегментната система имат двойна ориентация: от една страна, те се съдържат в сегментните единици, а от друга, те се наслагват над тях ( оттук и названието " супер " ), за да получат свои акустични особености и функциониране в езиковото общуване.
Сегментните и суперсегментните единици се намират в сложни взаимоотношения. От последователността на сегментните единици се образуват по-висши по ранг единици, но без ударение и интонация те биха били аморфна звукова маса. Една и съща фонетична единица променя своето качество в зависимост от съпътстващите я интонационни признаци. Колкото една сегментна единица акумулира повече суперсегментни признаци, толкова тя става по-висша по ранг. Така например гласната А! или гласната О! при възклицание са едновременно звук, сричка, дума и фраза, но това , което прави от тях най-висшата единица - фразата, е именно интонацията. По форма на мелодичния контур, т.е. по този признак тя е съотносима с други фрази в езиковата комуникация. Щом като се отнеме фразовият мелодичен контур, гласните А или О са обикновени звукове или срички в състава на думата.
Както сегментните, така и суперсегментните единици имат своя материална и функционална страна. В сегментната система се използват основните акустични характеристики на звука - спектралните, а в суперсегментната - вторичните, т.е. неговото времетраене, интензитет и честота на основния тон. Двете качества съставят звуковото единство на звука и в говорната комуникация едното служи за установяване на сегментните единици, а другото за възприемане на суперсегментните единици.По този начин това, което не се използва за едни цели, се използва за други, т.е. сегментната и суперсегментната система взаимно се допълват.
Най-малката сегментна единица, която служи за основа на суперсегментните единици, е сричката. Възприемането на удареност и неудареност е резултат от сравнението, което се прави между силата, височината и времетраенето на сричките при изговора на една дума. При ударената сричка тези физически компоненти са в по-голяма степен усилени, отколкото при неударената сричка. Сричката е основна интонационна и акцентноритмична единица на речта. Чрез промените във височината на ударените и неударените срички се изгражда мелодичният контур, а чрез редуването на ударените срички в определени интервали от времето се възприема ритъмът на речта.
Суперсегментната система се състои от две тясно свързани помежду си подсистеми - акцентната и интонационната. Акцентната система се изгражда от функциите, които изпълнява словесното ударение в потока на речта. Основната функция на ударението е да създаде контраст между ударената и неударената (неударените) срички в рамките на думата. Ударената сричка образува своеобразен връх, към който се прилепват неударените срички, и по този начин се изгражда фонетичната цялост на думата. Тази именно цялост, осигурена чрез ударението, позволява думата да бъде индивидуализирана, отделена като самостоятелна единица в потока на речта. Тази функция на ударението се нарича кулминативна или върхообразуваща. Фразовото ударение като компонент на интонацията изпълнява същата функция, но на друго равнище - чрез него се организират не срички, а думи в единна фонетична цялост, каквато е фразата. Участието на ударението в разпознаването на думата определя и неговата словоопознавателна функция. Една дума се разпознава и отделя от другите думи не само по звуковия си състав, но и по ударението, което пада върху определена сричка. Ако се премести ударението на друга сричка без някаква мотивираност (словоразличителна, формообразуваща, морфологична), думата се разпада. Интонацията подобно на ударението също има опознавателна или отъждествяваща функция. При съобщения с еднаква лексикално-граматична структура единствено мелодичният контур е в състояние да определи типа на изказването - съобщително или въпросително, въпросително или възклицателно, например: " Ще отидеш на кино" ( . ) и " Ще отидеш на кино" ( ? ) ; " Ще отидеш на кино " ( ?) и "Ще отидеш на кино" ( !) . Функцията е една и съща, различни са езиковите равнища. По този начин се осъществява йерархията на функциониране на единиците на акцентната и интонационната система.
Интонационните промени могат да бъдат функционални и нефункционални.
Ключови думи:
Д.Тилков, интонация, български език, диапазон, регистър, ритъм