Местните имена от Пещерското краище
Тодор Балкански, Кирил Цанков
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеОтлично
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
За изданието
- ИздателствоУИ "Св. св. Кирил и Методий"
- Град на издаванеВелико Търново
- Година2007 г.
- ЕзикБългарски
- Страници372
- КорициМеки
- Категория
- ISBN9789545245633
Проф. д.ф.н.Тодор Балкански е роден през 1944 г. в с. Сарая, Пазарджишко. Завършил е Великотърновския университет, работи в Института по български език към Българската академия на науките. Бил е лектор по български език и култура в Румъния. Автор е на повече от 300 труда по лексикология, ономастика, езикова култура и езикова археология. По-значителни негови дела са книгите "Езикови свидетелства за потурчванията в българските земи", "Тодор Живков. Един езиковед за просопографията на диктатора", "Западнородопските власи", "Трансилванските българи", "С българско име и с българска кръв", "Местните имена на Чепинското краище", "Лазар войвода", "Пазарджик и Пазарджишко в светлината на езиковата археология", "Кавказките българи", "Възродителни движения и възродителни процеси. Ономия и онимия" и др.
Доц. д-р Кирил Цанков е роден през 1949 г. в Павликени. Завършил е Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", където работи като преподавател по съвременен български език. Бил е лектор по български език и култура в Румъния и Молдова. Автор е на около 150 публикации по съвременен български език, ономастика и езикова култура, а също и на учебници по български език за чужденци. Негово дело са книгите "Речев етикет", "Социолингвистика и речев етикет", "Глаголи и глаголни и форми с възвратен елемент в съвременния български език", "Препинателните знаци", "Езикова култура", Румънско-български речник.
Двамата автори имат досега две съвместни публикации: "Никола Ковачев - доайен на българската ономастика" (1996) и "Местните имена от Доспатското краище" (2000).
Бившата Пещерска околия включва селищата Батак, Брацигово, Бяга, Жребичко, Исперихово, Козарско, Капитан Димитриево, Нова махала, Пещера, Равногор, Радилово, Розово и Фотиново. Осеново и Форцово са изоставени. В началото на XX в. жителите българи на тези две села се изселват в Турция.
Селищата от околията са разположени в областта Яката (северозападните склонове на Родопите) и в сърцето на Баташката планина между поречията на реките Въча, Мътница и Девинска река.
Изследването на местните имена бе извършено във времето от 1974 г. до 1983 г. Основните задачи, които си поставиха авторите, са:
1) възстановяване на моменти от историята на българския език в краището;
2) възстановяване на моменти от историята на местното население по данни на имената;
3) изучаване на езиково-историческата фактология за потурченото българско население от селищата Нова махала, Пещера и Фотиново.
Задачата изискваше нов подход към топонимния материал, което от своя страна наложи както специфичния облик на Първа, Втора и Трета глава,така и повече подробности към имената в Речника.
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор........................................................................................................5
Стари преселвания в Пещерско, XV-XIX в. (карта)............................................ 6
Първа глава. СЕЛИЩНА ИСТОРИЯ........................................................7
§1 .Батак...............................................................................................................................7
§2. Брацигово...................................................................................................................17
§3. Бяга..............................................................................................................................25
§4. Жребичко...................................................................................................................28
§5. Исперихово................................................................................................................32
§6. Капитан Димитриево...............................................................................................35
§7. Козарско.....................................................................................................................39
§8. Нова махала...............................................................................................................41
§9. Пещера.......................................................................................................................45
§10. Равногор...................................................................................................................52
§11. Радилово..................................................................................................................57
§12. Розово........у.............................................................................................................60
§13. Фотиново..................................................................................................................63
Втора глава. ЕЗИКОВА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ИМЕНАТА..............67
1. Особености във фонетичния строй................................ 67
§ 14. Стб. ТЬ. § 14А. Стб. ж. § 14Б. Остатък от назализма на А. § 15. Стб. ъ, ь. § 16. Групите -ър,-ъл. § 17. Премятане в заемки. § 18. Преглас след ч, ш.
§ 19. Вмятане. § 20. Изпадане. § 20А. Контаминации. § 21. Потъмняване на гласни (редукция). § 22. Други промени. § 23. Акане. § 24. Стягане. § 25. Мекост.
§ 26. Депалатализация. § 27. Йотация. § 28. Дейотация. § 29. Лабиализация.
§ 29А. Делабиализация. § 30. Ударение. § 31. Събирателни с -ье. § 31 А. Множествени форми със събирателно значение.
2. Състав на имената.................................................. 75
§ 32. От едночленни съществителни. § 33. От двуосновни съществителни.§ 34. МИ от прилагателни. § 35. Имена от причастия. § 36. Имена от наречия. § 37. Имена с числително. § 38. Старинен тип "Бели дол". § 39. Имена с предлози. § 40. Старинен тип "Раду бърдо". § 41. Старинен тип "Върба падина". § 42. Старинен тип "Дери вол". § 43. Местни имена от жителски имена. § 44. Топонимни конструкции по турски изяфет. § 44А. Други типове. § 45. Побългарени юрушки, османски и влашки имена. § 46. Метонимия в мисленето. § 47. Местни имена от членуван етимон, тип "Меметя". § 47А. Членуване на МИ. § 47Б. Двойно членувани имена. § 48. Особености на синтактичното съгласуване. § 49. Вторични имена.
3. Особености на топонимната структура (Топонимотворчество)............................................... 84
Доц. д-р Кирил Цанков е роден през 1949 г. в Павликени. Завършил е Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", където работи като преподавател по съвременен български език. Бил е лектор по български език и култура в Румъния и Молдова. Автор е на около 150 публикации по съвременен български език, ономастика и езикова култура, а също и на учебници по български език за чужденци. Негово дело са книгите "Речев етикет", "Социолингвистика и речев етикет", "Глаголи и глаголни и форми с възвратен елемент в съвременния български език", "Препинателните знаци", "Езикова култура", Румънско-български речник.
Двамата автори имат досега две съвместни публикации: "Никола Ковачев - доайен на българската ономастика" (1996) и "Местните имена от Доспатското краище" (2000).
Бившата Пещерска околия включва селищата Батак, Брацигово, Бяга, Жребичко, Исперихово, Козарско, Капитан Димитриево, Нова махала, Пещера, Равногор, Радилово, Розово и Фотиново. Осеново и Форцово са изоставени. В началото на XX в. жителите българи на тези две села се изселват в Турция.
Селищата от околията са разположени в областта Яката (северозападните склонове на Родопите) и в сърцето на Баташката планина между поречията на реките Въча, Мътница и Девинска река.
Изследването на местните имена бе извършено във времето от 1974 г. до 1983 г. Основните задачи, които си поставиха авторите, са:
1) възстановяване на моменти от историята на българския език в краището;
2) възстановяване на моменти от историята на местното население по данни на имената;
3) изучаване на езиково-историческата фактология за потурченото българско население от селищата Нова махала, Пещера и Фотиново.
Задачата изискваше нов подход към топонимния материал, което от своя страна наложи както специфичния облик на Първа, Втора и Трета глава,така и повече подробности към имената в Речника.
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор........................................................................................................5
Стари преселвания в Пещерско, XV-XIX в. (карта)............................................ 6
Първа глава. СЕЛИЩНА ИСТОРИЯ........................................................7
§1 .Батак...............................................................................................................................7
§2. Брацигово...................................................................................................................17
§3. Бяга..............................................................................................................................25
§4. Жребичко...................................................................................................................28
§5. Исперихово................................................................................................................32
§6. Капитан Димитриево...............................................................................................35
§7. Козарско.....................................................................................................................39
§8. Нова махала...............................................................................................................41
§9. Пещера.......................................................................................................................45
§10. Равногор...................................................................................................................52
§11. Радилово..................................................................................................................57
§12. Розово........у.............................................................................................................60
§13. Фотиново..................................................................................................................63
Втора глава. ЕЗИКОВА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ИМЕНАТА..............67
1. Особености във фонетичния строй................................ 67
§ 14. Стб. ТЬ. § 14А. Стб. ж. § 14Б. Остатък от назализма на А. § 15. Стб. ъ, ь. § 16. Групите -ър,-ъл. § 17. Премятане в заемки. § 18. Преглас след ч, ш.
§ 19. Вмятане. § 20. Изпадане. § 20А. Контаминации. § 21. Потъмняване на гласни (редукция). § 22. Други промени. § 23. Акане. § 24. Стягане. § 25. Мекост.
§ 26. Депалатализация. § 27. Йотация. § 28. Дейотация. § 29. Лабиализация.
§ 29А. Делабиализация. § 30. Ударение. § 31. Събирателни с -ье. § 31 А. Множествени форми със събирателно значение.
2. Състав на имената.................................................. 75
§ 32. От едночленни съществителни. § 33. От двуосновни съществителни.§ 34. МИ от прилагателни. § 35. Имена от причастия. § 36. Имена от наречия. § 37. Имена с числително. § 38. Старинен тип "Бели дол". § 39. Имена с предлози. § 40. Старинен тип "Раду бърдо". § 41. Старинен тип "Върба падина". § 42. Старинен тип "Дери вол". § 43. Местни имена от жителски имена. § 44. Топонимни конструкции по турски изяфет. § 44А. Други типове. § 45. Побългарени юрушки, османски и влашки имена. § 46. Метонимия в мисленето. § 47. Местни имена от членуван етимон, тип "Меметя". § 47А. Членуване на МИ. § 47Б. Двойно членувани имена. § 48. Особености на синтактичното съгласуване. § 49. Вторични имена.
3. Особености на топонимната структура (Топонимотворчество)............................................... 84
Ключови думи:
имена от пещерското краище