В сборника от шест новели "Сто яда" Кустурица сякаш възкресява с думи магическата атмосфера на прочутите си филми "Спомняш ли си Доли Бел", "Баща в командировка", "Черна котка, бял котарак". Тъканта на живота - повтарящи се епизоди от детството, белязано с топлина, но и с болка, колоритът на Сараево от времето на социалистическа Югославия - е прорязана от стигащи до абсурд ситуации, от чудати образи на змии, които пият мляко на пътя, от влюбени, които летят. "Сто яда" е метафора на израстването, размишление за сблъсъка с жестокия свят на възрастните, за мига на съзряването, в който съвсем неочаквано детският свят се превръща в спомен. Непредсказуемото завихряне на сюжетите, съчетанието на черен хумор и светла балканска тъга разкриват взривяващата фантазия на Кустурица, умението му да разказва с чувствителността на филмов творец.

"Андрич говори за трудността да се определи мястото, където свършват думите и започва образът, а аз - обратно - от образа извличам думите, които са не само описание, а натоварена със значение мисъл."
Емир Кустурица