Книгата представя резултати от научния проект "Трансформации на местните селскостопански практики в условията на европеизация и глобализация", осъществен през 2014 - 2017 г. от изследователи от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН и Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН и финансиран от Фонд "Научни изследвания". Авторите на 11 статии анализират процесите, отприщени на микроравнище в селските райони, аграрния сектор и производството на храни под въздействието на европейски и глобални аграрни и екологични идеологии, политики, проекти и регулации. В по-голямата си част резултатите от трансформациите могат да бъдат разглеждани като европейски продукти или продукти на европеизацията (ЕС-изацията) - продукти на "правенето" на ЕС на място под влияние на аграрната политика и регулациите на ЕС и чрез финансиране от фондовете на ЕС. Същевременно в правенето на местната аграрна Европа участват централни и областни държавни институции, както и общински служби, които с решенията и действията си нерядко оставят у "обикновените" хора впечатление за кривоосъществявана ЕС-изация. В процесите се включват и хиляди местни актьори: земеделски стопани, собственици и наематели на земи, но и хора без интереси към земеделието, устремни към бързо забогатяване. В една или друга степен всички те се възползват от политиките и ресурсите (субсидиите) на ЕС и извличат от тях (обикновено финансова) полза за себе си, стопанствата и семействата си. С други думи, в актуалното състояние на селското стопанство отпечатъци оставят два различни по произход и посока процеси на европеизация: европеизацията отгоре, при която промените са предписани от европейски и национални политики, и същевременно европеизацията отдолу, при която същите тези политики биват инструментализирани от "обикновените" хора с определени цели, които невинаги съвпадат с политически заложените. Като група от фактори с не по-малко трансформативно въздействие се очертават набиращите размах и последователи глобални идеологии, политики, инициативи и движения за щадящо природата земеделие, "алтернативни" методи в земеделието, природосъобразен и здравословен начин на живот, зелени ценности, екосистемни услуги, чиста и честна храна, селски и екотуризъм, мултифункционалност или постпродуктивизъм в селските райони, устойчиво местно развитие, културно наследство и др. Те подтикват или принуждават производителите да реформират своите "конвенционални" практики по такъв начин, че те и продуктите да придобият формата, качествата и значението, които външните (обикновено регулиращи, контролиращи и субсидиращи ги) агенти и потребителите изискват или очакват, например да преоткриват, съживяват, възстановяват, а понякога и изобретяват стари, (почти) забравени производства, като ги преосмислят в контекста на новите парадигми, по зададените отвън стандарти и според потребителското търсене. В контекста на нарастващия в глобален план интерес на потребителите към изживяване и консумация на "местното" и "автентичното" производителите умело снабдяват технологиите и продуктите си с минало и с качества като традиционност и уникалност, въздигат ги в културно наследство, инсценират ги на фестивали, панаири и изложения, като споменатите категории често биват обвързвани с категории от друг порядък - здравословно, екологично, чисто. При пазарната реализация тези добавени към продукта културни или символни стойности добиват монетарно изражение.