Миналото на село Момчиловци, Смолянско
Принос към историята на Средните Родопи
Константин Канев
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеМного добро
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
За изданието
- ИздателствоОтечествен фронт
- Град на издаванеСофия
- Година1975 г.
- ЕзикБългарски
- Страници657
- КорициТвърди
- Категория
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор — Николай Хайтов....................5
Предговор от автора........................................9
ЧАСТ ПЪРВА — Историческа
Глава първа — Древно и средновековно минало .....15
Местни имена (топоними) ............................................20
Семантична класификация на местните имена........................21
Махалите на с. Момчиловци, Смолянско ............................36
Глава втора —• Османско средновековие..........38
Юруците ............................................................38
Администратизна принадлежност в миналото........................45
Глава трета — Феодалните размирици и деребейството . . 75 Глава четвърта —■ Момчиловци през третата четвърт на
XIX век. Възраждане..................93
Управлението на Момчиловци след средата на XIX век..............93
Църква и училище .........................106
Българска църква и българско училище в Горно Дерекьой .... 120
Глава пета —■ Социални и освободителни борби......138
Глава шеста — Момчиловци отново в границите на османската империя .....................168
Глава седма — Съдбоносната 1903 година.........181
Глава осма — Балканската война и освобождението на селото 206
ЧАСТ ВТОРА — Икономика, бит, обичаи
Глава първа — Икономическо развитие на селоГорно Дерекьой
Овчарство..................233
Глава втора — Земя и земеделие.............360
Глава трета —- Дюлгерство...............436
Глава четвърта — Терзийство и Абаджийство......500
Глава пета — Сулинаджийство-рибари..........524
Глава шеста — Други професии в селото.........548
Глава седма — Болестни епидемии спохождали селото — чума
и шарка (сипка) ....................575
Глава осма — Годеж...................597
Глава девета — Брак и семейство
Мога без колебание да кажа още в началото, че книги като „Миналото на с. Момчиловци“ рядко са се появявали и ще се появяват на книжния пазар. За да се появи такава книга, необходимо е един човек да й е постветил току-речи целия си живот. Така са написани двутомната история на д-р Петър Цончев за Габрово, тритомната история на Сливен от д-р Табаков, двутомната история на Чепеларе от Васил Дечов, историята на Плевен от Ю. Трифонов, историята на Видин от Д. Цухлев и други тем подобни, примерни бих ги нарекъл, трудове в областта на българското краезнание.
За да се напише такава книга, можеш и да нямаш историческо образование, но трябва да имаш любов към историята и нещо повече — страст, която да те увлече с такава сила, че да забравиш рисковете на работата, която си подхванал, да не жалиш нито време, нито сили и да не пресмяташ нито кога ще се печата книгата ти, нито пък какво ще ти бъде възнаграждението.
От такива хора се пишат такива книги и затова те винаги носят отпечатъка на една любов, на една изследователска страст към истината, на едно пламенно чувство към българщината и към нейното минало.
От своите авторски бележки авторът на „Момчиловци“ разказва как е подхванал своята работа по събиране на материали за историята на родния си край, в които казва между другото една знаменателна мисъл, а именно, че историята трябва да се преживее, за да се напише. Да! Историята трябва да се преживее, за да се напише както трябва. Може да възрази някой, че науката и чувствата нямат нищо общо, че в науката само фактите са важни, но това не е истина. Не може да има талантлив изследовател в областта на физиката, медицината, химията, биологията и която си щете наука, ако той не гори с работата си, ако не влага в нея именно чувство, пък ако щете и страст. Още повече важи това за човешката история, която трябва да вълнува. Историята нито оре, нито копае. Малко е да очакваме и изискваме от нея само една самоцелна информация за това кое как било и не било. За какво би ни трябвала тази, макар и точна информация, ако тя не въздействува не вълнува и не възпитава? ^
Когато четох за пръв път „Момчиловци“, аз се убедих, че тази книга е дълбоко преживяна и това се е отразило както върху стила на автора, така и върху съдържанието на труда му. Стилът на автора е много близко до неговия майчин език — говоримия родопски диалект. Тук-там читателите неродопчани ще се попрепънат в някои странни изрази и думи, но след като свикнат с тях, уверявам ги, че по-нататък ще им бъде много приятно да се „пооплакнат“ в една не съвсем отмерена, не навсякъде мелодична, но затова пък обаятелно-просто-вата родопска реч. Един по-безцеремонен редактор би могъл да „оправи стила“ на автора на „Момчиловци“, но това би означавало да намали особеното въздействие на книгата, което идва от нейната автентичност поради това, че случките и събитията, чувствата и „предчувствията“ в нея са изразени в повечето случаи с оригиналната родопска езикова, оттам и психологическа багра.
Мнозина могат да оспорят, че „Миналото на с. Момчиловци“ е история в точния смисъл на думата и трябва да кажа, че донякъде ще бъдат прави. .-Миналото на с. Момчиловци“, съставена главно от исторически разкази, е колкото история, толкова и етнография, и психо-графия на това чутно родопско село, пък ако щете и на Средните Родопи.
„Миналото на Момчиловци“ е история дотолкова, доколкото историческите предания и разкази в тази книга са „овързани“, както и авторът се изразява, със събраните от него документални доказателства — тапии, спогодителни писма, тефтери, кондики, писма, фермани и т. н. Трогателни са усилията на автора да „подпре“ с точни исторически факти, с точни исторически дати фолклорните известия за миналото и въпреки това не навсякъде той достатъчно е документирал нещата. За някои от датите той е правил изчисленията си по спомени, по „же-нилки“ и годежи, по раждания и смърти на тоя или оня, затова е много възможно да се окаже утре, че Аджи ага например не е завладял „Общия балкан“ Хажицкото през 1794 година, а три-четири години по-рано или по-късно, че Цървулан кехайовото момче не било умъртвено от Салих ага през 1829 година, а през 1830 и т. н., но за всички тия рискове ние не можем да се сърдим на автора. Той не е крив, че хрониката на Момчиловци не е водена така подробно и точно както хрониката на Милано и Венеция, където са записвани всеки ден от специални писари събитията в града и са водени сметките на градската каса до стотинка. Овчарите и говедарите на Момчиловци са водели сметките си на рабуш, а рабушите са били от лескови пръчки, та са изгнили. Те са се научили да пишат, но късно, когато историята е била отхвърчала вече много напред, та сме закачили в писането само опашчицата й.
И все пак благодарение усърдието на К- Канев историята на Момчиловци, а покрай Момчиловци и на много други селища е доста добре разнищена: ние узнаваме от нея твърде много за това село, за помо-хамеданчването, за това как са се развили отношенията между разделените със силата на ятагана кръвни братя, как са просъществували момчиловци, какви драми и трагедии — политически, стопански и човешки, те са преживявали в борбата за вечно недостигащия хляб и с епидемиите, които от време на време са ги покосявали и със завоевателя, който непрестанно ги е подтискал и изтисквал.
Предговор — Николай Хайтов....................5
Предговор от автора........................................9
ЧАСТ ПЪРВА — Историческа
Глава първа — Древно и средновековно минало .....15
Местни имена (топоними) ............................................20
Семантична класификация на местните имена........................21
Махалите на с. Момчиловци, Смолянско ............................36
Глава втора —• Османско средновековие..........38
Юруците ............................................................38
Администратизна принадлежност в миналото........................45
Глава трета — Феодалните размирици и деребейството . . 75 Глава четвърта —■ Момчиловци през третата четвърт на
XIX век. Възраждане..................93
Управлението на Момчиловци след средата на XIX век..............93
Църква и училище .........................106
Българска църква и българско училище в Горно Дерекьой .... 120
Глава пета —■ Социални и освободителни борби......138
Глава шеста — Момчиловци отново в границите на османската империя .....................168
Глава седма — Съдбоносната 1903 година.........181
Глава осма — Балканската война и освобождението на селото 206
ЧАСТ ВТОРА — Икономика, бит, обичаи
Глава първа — Икономическо развитие на селоГорно Дерекьой
Овчарство..................233
Глава втора — Земя и земеделие.............360
Глава трета —- Дюлгерство...............436
Глава четвърта — Терзийство и Абаджийство......500
Глава пета — Сулинаджийство-рибари..........524
Глава шеста — Други професии в селото.........548
Глава седма — Болестни епидемии спохождали селото — чума
и шарка (сипка) ....................575
Глава осма — Годеж...................597
Глава девета — Брак и семейство
Мога без колебание да кажа още в началото, че книги като „Миналото на с. Момчиловци“ рядко са се появявали и ще се появяват на книжния пазар. За да се появи такава книга, необходимо е един човек да й е постветил току-речи целия си живот. Така са написани двутомната история на д-р Петър Цончев за Габрово, тритомната история на Сливен от д-р Табаков, двутомната история на Чепеларе от Васил Дечов, историята на Плевен от Ю. Трифонов, историята на Видин от Д. Цухлев и други тем подобни, примерни бих ги нарекъл, трудове в областта на българското краезнание.
За да се напише такава книга, можеш и да нямаш историческо образование, но трябва да имаш любов към историята и нещо повече — страст, която да те увлече с такава сила, че да забравиш рисковете на работата, която си подхванал, да не жалиш нито време, нито сили и да не пресмяташ нито кога ще се печата книгата ти, нито пък какво ще ти бъде възнаграждението.
От такива хора се пишат такива книги и затова те винаги носят отпечатъка на една любов, на една изследователска страст към истината, на едно пламенно чувство към българщината и към нейното минало.
От своите авторски бележки авторът на „Момчиловци“ разказва как е подхванал своята работа по събиране на материали за историята на родния си край, в които казва между другото една знаменателна мисъл, а именно, че историята трябва да се преживее, за да се напише. Да! Историята трябва да се преживее, за да се напише както трябва. Може да възрази някой, че науката и чувствата нямат нищо общо, че в науката само фактите са важни, но това не е истина. Не може да има талантлив изследовател в областта на физиката, медицината, химията, биологията и която си щете наука, ако той не гори с работата си, ако не влага в нея именно чувство, пък ако щете и страст. Още повече важи това за човешката история, която трябва да вълнува. Историята нито оре, нито копае. Малко е да очакваме и изискваме от нея само една самоцелна информация за това кое как било и не било. За какво би ни трябвала тази, макар и точна информация, ако тя не въздействува не вълнува и не възпитава? ^
Когато четох за пръв път „Момчиловци“, аз се убедих, че тази книга е дълбоко преживяна и това се е отразило както върху стила на автора, така и върху съдържанието на труда му. Стилът на автора е много близко до неговия майчин език — говоримия родопски диалект. Тук-там читателите неродопчани ще се попрепънат в някои странни изрази и думи, но след като свикнат с тях, уверявам ги, че по-нататък ще им бъде много приятно да се „пооплакнат“ в една не съвсем отмерена, не навсякъде мелодична, но затова пък обаятелно-просто-вата родопска реч. Един по-безцеремонен редактор би могъл да „оправи стила“ на автора на „Момчиловци“, но това би означавало да намали особеното въздействие на книгата, което идва от нейната автентичност поради това, че случките и събитията, чувствата и „предчувствията“ в нея са изразени в повечето случаи с оригиналната родопска езикова, оттам и психологическа багра.
Мнозина могат да оспорят, че „Миналото на с. Момчиловци“ е история в точния смисъл на думата и трябва да кажа, че донякъде ще бъдат прави. .-Миналото на с. Момчиловци“, съставена главно от исторически разкази, е колкото история, толкова и етнография, и психо-графия на това чутно родопско село, пък ако щете и на Средните Родопи.
„Миналото на Момчиловци“ е история дотолкова, доколкото историческите предания и разкази в тази книга са „овързани“, както и авторът се изразява, със събраните от него документални доказателства — тапии, спогодителни писма, тефтери, кондики, писма, фермани и т. н. Трогателни са усилията на автора да „подпре“ с точни исторически факти, с точни исторически дати фолклорните известия за миналото и въпреки това не навсякъде той достатъчно е документирал нещата. За някои от датите той е правил изчисленията си по спомени, по „же-нилки“ и годежи, по раждания и смърти на тоя или оня, затова е много възможно да се окаже утре, че Аджи ага например не е завладял „Общия балкан“ Хажицкото през 1794 година, а три-четири години по-рано или по-късно, че Цървулан кехайовото момче не било умъртвено от Салих ага през 1829 година, а през 1830 и т. н., но за всички тия рискове ние не можем да се сърдим на автора. Той не е крив, че хрониката на Момчиловци не е водена така подробно и точно както хрониката на Милано и Венеция, където са записвани всеки ден от специални писари събитията в града и са водени сметките на градската каса до стотинка. Овчарите и говедарите на Момчиловци са водели сметките си на рабуш, а рабушите са били от лескови пръчки, та са изгнили. Те са се научили да пишат, но късно, когато историята е била отхвърчала вече много напред, та сме закачили в писането само опашчицата й.
И все пак благодарение усърдието на К- Канев историята на Момчиловци, а покрай Момчиловци и на много други селища е доста добре разнищена: ние узнаваме от нея твърде много за това село, за помо-хамеданчването, за това как са се развили отношенията между разделените със силата на ятагана кръвни братя, как са просъществували момчиловци, какви драми и трагедии — политически, стопански и човешки, те са преживявали в борбата за вечно недостигащия хляб и с епидемиите, които от време на време са ги покосявали и със завоевателя, който непрестанно ги е подтискал и изтисквал.
Ключови думи:
Миналото на село Момчиловци смолянско, Константин Канев