Прагматика на текста
Стефана Димитрова
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеМного добро
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
За изданието
- ИздателствоАИ "Проф. Марин Дринов"
- Град на издаванеСофия
- Година2001 г.
- ЕзикБългарски
- Страници376
- КорициМеки
- Поредици и библиотекиБългарско езикознание. Книга 2
- Категория
Прагматичното изследване е свързано и с някои сфери на езиковата употреба, които могат да се признаят като граничещи с де-иксиса - семантиката на модалността, показателите на илокутив-ната функционалност (да, не, ли и т. н.) и др. Тази семантика е винаги прагматична и има психологическа стойност, защото е свързана с очертаването на параметрите на говорещия човек, на говорещата личност. Прагматичният анализ на текста се базира на изследването на смисъла на изреченията, като под смисъл се разбира семантиката на контекстуално включеното изречение. Процедурно това означава формулиране на условията за истинността на изречението, защото значението на изречението в крайна сметка може да се разглежда като функция, която му приписва истинност-но или неистинностно значение за определен (а според Картунен - за всеки) възможен свят. Прагматичният анализ се опира на теорията за дискурса като прагматизирана форма на текста (според Бен-венист). Методиката на тази теория, най-добре разработена в последно време от Р. Лонгакър, не само предполага наличието на говорещ и слушащ, но и непременно намерение у говорещия да въздейства по някакъв начин върху слушащия. Тук прагматичните и психолингвистичните измерения са тясно преплетени и взаимно-обусловени. Всички прагматични характеристики на говорещата личност и на нейното езиково съзнание се извличат от описанието на езиковото общуване. Прагматиката се интересува от психологическите мотиви на постъпката, разбирана като пораждане на речеви формации. Особен интерес представляват онези от тях, при които външните модални различия се запазват, но реално в езиковото съзнание на говорещия причина и цел се сливат или, по-точно казано, се неутрализират (срв.: Обидих я, за да се стресне и Обидих я, защото исках да я стресна). Речта като действие намира въплъщение в диалога, разбиран в най-широк смисъл, т. е. с признаване на диалогичност и в монологичната реч. Диалогът е подчинен на психологията на междуличностните отношения и зависи от ¡^цица социални фактори. Участниците в диалога "играят" определени "роли". Тези "роли", от своя страна, обуславят моделите на речевото поведение. А самите модели са подчинени на комуникативно-прагматичните норми и във всеки конкретен случай функционират в онези рамки, които им предоставя езиковата компетенция на дадена говореща (езикова) личност. Нормите на речевото поведение, освен субективния, имат и обективен характер. Те са плод на кон-венционализма, съществуващ между комуникаторите в дадено общество.
Както прагматиката, така и психолингвистиката се интересуват не само от конвенционалните модели на речевия акт, но и - а може би още повече - от неконвенционалните му характеристики, които в крайните си прояви водят до некомуникативност, неумест-ност, несъвместимост и други езикови аномалии. Както прагматичният анализ на речевите формации, така и изследването на езиковото съзнание са ориентирани едновременно и към функционалните стилове, които се обслужват от книжовния език, и към онези сфери на общуване, в които доминира повседневната реч. В зависимост от подхода (прагматичен или психолингвистичен) едни и същи езикови факти се оказват с по-висока или по-ниска степен на релевантност. Но и двата подхода играят една много съществена * роля в съвременната лингвистика - те изваждат семантиката от нейната херметичност и редуцират отделните прояви на хипертрофия на семантичния анализ.
В центъра на предлагания сборник стои субектът на речта, езиковата личност (според терминологията на Ю. Караулов). Това е едно психо- и логико-лингвистично разширяване на прагматична-та проблематика в духа на най-съвременните изследвания с антро-пологична или, както още я наричат, хуманна насоченост - школата на Е. Косериу, групата учени от Калифорнийския университет, обединени около У. Чейф, Т. Гивон, покойния Д. Болинджър и някои други, а така също в духа на изследванията на няколко руски групи езиковеди начело с Н. Арутюнова, Е. Падучева, Ю. Степанов и др.
Разработките от сборника "Прагматика на текста" са в ком-плементарно отношение към изследванията на Секцията по общо и приложно езикознание по социолингвистика, психолингвистика и логически анализ на езика, тъй като експерименталната работа по тях дава като страничен продукт и прагматични констатации. Всичките тези изследвания са насочени към осъществяване на_инс-{ трументален подход към българския език - подход, който дава възможност езикът да бъде разглеждан като средство за осъществяване на определена целенасочена дейност, която, от своя страна, е съставна част на човешката дейност въобще. Инструменталният подход дава най-подходящата методика за изследване на диалога, на речевия етикет, на различните езикови стратегии в различни комуникативни ситуации.
Към въпроса за изграждането на речеви формации в различни комуникатив-
но-прагматични ситуации.............................................................................. 12
Максим Стаменов
Проблемът за представянето и интерпретацията на субекта в структурата
на диалога........................................................................................................ 53
Корнелия Илиева\, Светла Коева
Емпатия, изречение и текст.................................................................................... 83
Снежина Карагьозова
Прагматика на отказите в българския език........................................................... 159
Станка Андреева
Аксиологична особеност на изказа чрез лексикални средства в езика на
модата............................................................................................................. 182
Ангел Па че в
Социолингвистика и прагматика: някои теоретични проблеми........................ 208
Светлана Питкевич
Функционални връзки между изреченията в български и други славянски
езици (Функционални връзки в надизреченски цялости).......................... 275
Елисавета Бояджиева
Междуизреченски синтактични връзки (в светлината на референциално-ро-левата граматика на Фоли и Ван Валин върху материал от български език).................................................................................................................. 322
Резюме на английски език
Както прагматиката, така и психолингвистиката се интересуват не само от конвенционалните модели на речевия акт, но и - а може би още повече - от неконвенционалните му характеристики, които в крайните си прояви водят до некомуникативност, неумест-ност, несъвместимост и други езикови аномалии. Както прагматичният анализ на речевите формации, така и изследването на езиковото съзнание са ориентирани едновременно и към функционалните стилове, които се обслужват от книжовния език, и към онези сфери на общуване, в които доминира повседневната реч. В зависимост от подхода (прагматичен или психолингвистичен) едни и същи езикови факти се оказват с по-висока или по-ниска степен на релевантност. Но и двата подхода играят една много съществена * роля в съвременната лингвистика - те изваждат семантиката от нейната херметичност и редуцират отделните прояви на хипертрофия на семантичния анализ.
В центъра на предлагания сборник стои субектът на речта, езиковата личност (според терминологията на Ю. Караулов). Това е едно психо- и логико-лингвистично разширяване на прагматична-та проблематика в духа на най-съвременните изследвания с антро-пологична или, както още я наричат, хуманна насоченост - школата на Е. Косериу, групата учени от Калифорнийския университет, обединени около У. Чейф, Т. Гивон, покойния Д. Болинджър и някои други, а така също в духа на изследванията на няколко руски групи езиковеди начело с Н. Арутюнова, Е. Падучева, Ю. Степанов и др.
Разработките от сборника "Прагматика на текста" са в ком-плементарно отношение към изследванията на Секцията по общо и приложно езикознание по социолингвистика, психолингвистика и логически анализ на езика, тъй като експерименталната работа по тях дава като страничен продукт и прагматични констатации. Всичките тези изследвания са насочени към осъществяване на_инс-{ трументален подход към българския език - подход, който дава възможност езикът да бъде разглеждан като средство за осъществяване на определена целенасочена дейност, която, от своя страна, е съставна част на човешката дейност въобще. Инструменталният подход дава най-подходящата методика за изследване на диалога, на речевия етикет, на различните езикови стратегии в различни комуникативни ситуации.
Към въпроса за изграждането на речеви формации в различни комуникатив-
но-прагматични ситуации.............................................................................. 12
Максим Стаменов
Проблемът за представянето и интерпретацията на субекта в структурата
на диалога........................................................................................................ 53
Корнелия Илиева\, Светла Коева
Емпатия, изречение и текст.................................................................................... 83
Снежина Карагьозова
Прагматика на отказите в българския език........................................................... 159
Станка Андреева
Аксиологична особеност на изказа чрез лексикални средства в езика на
модата............................................................................................................. 182
Ангел Па че в
Социолингвистика и прагматика: някои теоретични проблеми........................ 208
Светлана Питкевич
Функционални връзки между изреченията в български и други славянски
езици (Функционални връзки в надизреченски цялости).......................... 275
Елисавета Бояджиева
Междуизреченски синтактични връзки (в светлината на референциално-ро-левата граматика на Фоли и Ван Валин върху материал от български език).................................................................................................................. 322
Резюме на английски език
Ключови думи:
прагматика на текста