ДВИГАТЕЛНИЯТ ПОТЕНЦИАЛ НА ХВЪРЛЯНА

Техническите и физическите възможности на хвърляча са двата основни фактора, обуславящи крайния му успех.

Няма средство (психологическо, тактическо и пр.) способно да компенсира пропуските в тях.

Значимостта им се изразява в следното:

1. Те са в основата на покоряването на всяко едно ниво на спортна квалификация.

2. Не съществува заместител на тези два фактора в подготовката на хвърляча.

3. Те са предпоставка за ефективен, траен, предпазен от травматични увреждания тренировъчен процес.

Уменията на хвърляча се проявяват в сложна система от взаимносвър-зани действия - засилване и финално усилие, съпътствани от изключително сложни движения както в координационно, така и във физическо отношение. Действия, при които трябва да бъде ангажиран целият наличен физически потенциал (пълноценно и прецизно) за ускоряването на уреда.

Многогодишният (повече от вековен) опит на хвърляните от най-изяве-ните лекоатлетически школи е способствал за отдиференциране на най-информативните средства (упражнения) и методи за развитие и контрол на съответните технически умения и физически качества.


ТЕХНИЧЕСКИЯТ ПОТЕНЦИАЛ НА ХВЪРЛЯЧА

Съвкупността от двигателно-координационните умения нахвърляна, позволяващи му да осъществи рационално и ефективно съответното хвърляне, представлява неговия технически потенциал.

По своята същност лекоатлетическите хвърляния са скоростно-силови упражнения, предявяващи изключително високи изисквания към изпълняващия, по отношение както на неговото техническо, така и на физическото му развитие. Лекоатлетът-хвърляч е олицетворение на хармонично физическо развитие и на високи координационни възможности.

Условно хвърлянето като двигателно действие може да се раздели на подготовка за хвърляне и хвърляне (финално усилие).

Подготовката за хвърляне има за цел да се създаде най-благоприятно разполагане на системата атлет-уред във времето и пространството в следните направления:

1. Подготовка за ефективно взаимодействие с опората.

2. Подготовка на отделните звена от тялото за взаимодействие помежду си.

3. Подготовка на атлета за ефективно взаимодействие с уреда.

4. Подготовка на уреда за ефективно взаимодействие с въздушната среда.

Най-характерно за тази част от хвърлянето са свободните, разхлабени и широки по амплитуда движения, правилният ускорителен ритъм и устремният характер на всички действия на хвърляча, съответстващи на неговите технически и физически възможности. По време на подготовката за хвърляне хвърлячът продължава своята психична нагласа за сложното и краткотрайно финално усилие.

Финалното усилие е мястото, където потенциалът на атлета намира своята реализация. То протича в единична и в двойна опора. Най-характерни моменти в него са ускоряващата работа на дясната страна от тялото и хвърлящата ръка, както и трансформиращата такава на лявата страна.

С приоритетно значение са:

1. Последователното включване в действие на учустващите звена от тялото - отдолу нагоре.

2. Ускорителният ритъм на хвърлянето.

3. Запазването на максималната свобода и амплитуда на движенията.

4. Камшикообразното изпълнение на хвърлянето.

5. Влагането на усилията на атлета в уреда по посока на хвърлянето, без разсейване в пространството.


ФИЗИЧЕСКИЯТ ПОТЕНЦИАЛ НА ХВЪРЛЯНА

Физическият потенциал на хвърляна е съвкупността от онези физически качества, които му гарантират максимално ускоряване на уреда - гюле, диск, чук, копие.

Сила и бързина, гъвкавост и ловкост - всички качества заедно трябва да се проявят в нужната пропорция и степен.

Едно условие трябва да доминира: целият физически потенциал трябва да се развива и умножава, подчинен на бързината, свободата, ритъма и ускорителното изпълнение на хвърлянето.

Като цяло, в подготовката на хвърляна са се обособили както общи, така и специфични средства (упражнения) за развитие и контрол на физическия потенциал. Тук определяща се явява биомеханиката на самото хвърляне, включваща активно участие на долните крайници, таза, трупа, раменния пояс и хвърлящата ръка в определена последователност. Взависимост от вида хвърляне, доминират въртеливи, постъпателни или движения със смесен характер. Начинът на участие на отделните звена от тялото в хвърлянето определя посоката и степента на тяхното физическо развитие. Тренировъчните средства имат както чисто атлетически характер (скокове, хвърляния, бягания), така и взаимстван такъв от други спортове (вдигане на тежести, гимнастика, акробатика и др.).

Съвкупността от техническите и физическите възможности на хвърляча формира неговия ДВИГАТЕЛЕН ПОТЕНЦИАЛ.