1. LiterNet
  2. Културни новини
  3. Книгосвят
  4. Книжен пазар
  5. За култура
над 1 100 000 книги
  1. Разширено търсене
  1. Всички книги
  2. Виртуални щандове
  3. Костадинов
  4. Да и Анна
  5. Добра находка
  6. Книги за всеки
  7. Буквите
  8. Калисто
  9. Toivo
  10. Алена
  11. Съкровищница
  12. Свраки
  13. Още
Социологически проблеми. Бр. 1 / 2020

Социологически проблеми. Бр. 1 / 2020

Колектив

  1. Състояние
    Отлично
  2. Цена
    22,00 лв.
Поръчай
Налична в София - виртуален щанд "Барко Бечо"
  1. Категория
    Периодика
  2. Издателство
    БАН
  3. Град на издаване
    София
  4. Година
    2020
  5. Страници
    376
  6. Забележка
    Нова. Идеална за подарък.
  7. Език
    Български
  8. Наличност
    повече от 1 бр.
  9. Корици
    Меки
  10. Ключови думи
    Нова. Идеална за подарък
Ще платите само една доставка, ако поръчате още книги от същия виртуален щанд - "Барко Бечо".
Уводни думи

Автор(и): Ния Нейкова, Велислава Петрова, Светла Колева

"Вкупом негодни станаха"

Автор(и): Ивайло Дичев

Резюме: Есето обсъжда причините за маргинализирането на хуманитарните и социалните науки в съвременния свят. Наред със социалните и икономическите аспекти упадъкът на хуманитарното знание се свързва и с перманентното усещане за криза на културата. Както и с деидеологизирането на хуманитарната интелигенция, в отказа ѝ да участва в променянето на света.

Ненужните науки или дехуманизация на образованието

Автор(и): Антоний Тодоров

Резюме: Статията анализира статута на социалните и хуманитарните науки в България в ситуацията на развиващ се натиск на пазарната логика върху университетското образование и научните изследвания. Изказва се тезата, че този натиск води до силното стесняване на полето на хуманитарните и социалните науки в образованието и научните изследвания. Застъпва се убеждението, че хуманитарното образование е важно за всяка университетска специалност, защото спомага за гражданската компетентност и функционирането на демокрацията.

Невидимите за статистиката

Автор(и): Мартин Меспуле

Резюме: Чувството за социална безполезност се появява у индивидите и социалните групи, когато те не биват вземани под внимание от статистиката и социалните политики. Това води до няколко въпроса: кое се смята или не се смята за важно в дадено общество? , какви са споделените ценности и йерархията на ценности, върху които то е изградено? , какво се случва с тези ценности по време на интензивни промени в икономическата, социалната и политическата система? Въз основа на няколко примера, които представят случаи на излизане от социална невидимост на хората, наречени във Франция "забравените от Републиката", статията показва рисковете, заложени в тази ситуация - риск от силни социални напрежения, риск от затваряне в себе си, риск от капсулиране на идентичността, риск от разпад на единството на дадена нация. Подобна ситуация създава и все по-големи трудности при дефинирането на това, което може да се нарече общо благо, т.е. това, което е важно според всички и представлява спойката на една нация.

Ненужните гета

Автор(и): Алексей Пампоров

Резюме: Статията стъпва върху актуалния политически контекст в България, при който политиците и медиите открито разпространяват език на омразата, насочен към ромите и ромските квартали, обвинявайки ги за редица социални проблеми. В първата част на статията обаче са приведени примери от Бразилия, Франция, Германия, Испания, Великобритания и САЩ, които показват, че е неправомерно да се говори за "ромска култура" и "ромски гета" - защото става дума за феномени, свързани с концентрацията на бедност и ниско образование навсякъде по света. Във втората част е разгледано възникването на сегрегираните етнически махали в България, като е проследено влиянието на османската градоустройствена система, типологизирани са градоустройствените интервенции по времето на тоталитарния режим и са илюстрирани съвременните процеси на вторична сегрегация, поради големите социални дистанции. В заключението са описани два положителни примера на адекватни мерки за преодоляване на гетоизацията - от град Каварна и от град Стара Загора, които могат да допринесат за преодоляването на предразсъдъците и постепенното прекъсване на порочния цикъл на маргинализацията.

"Излишният" друг: африканските специалисти, формирани в България през 1960-1990 г.

Автор(и): Светла Колева

Резюме: Присъствали безследно преди, съществуващи незабележимо днес, африканските специалисти, завършили висше образование в България през 1960-1990 г., поставят въпроса за отношението към Другия, за неговото значение в изграждането на социалността, за социалното (не)признание. Какво показват институционалният вакуум и административната безизходица, в които попадат африканските дипломанти на българските университети? Какво означава контрастът видимост-невидимост, присъствие-отсъствие в българското общество вчера и днес? Чрез представяне на форми на институционализирана невидимост и на всекидневно отхвърляне на африканци, живеещи в България, статията проблематизира социалната невидимост на Другия като социално отношение, което прави Другия излишен, като форма на ненужна, непотребна другост.

"Ненужното" като изследователски проблем

Автор(и): Велислава Петрова

Резюме: Статията проследява как се променя и конструира научното поле на изследванията на материалностите, които свързваме с "ненужното", а именно отпадъците и боклука, за да покажа, че в момента, в който се откажем от прилагането към тях на две определения, ясно произтичащи от материалността им, а именно мръсотията и ненужността, категориите се променят. Предефинирането на отпадъка като ресурс показва динамиката вътре в самата категория и променя нейния статус като икономическа форма, като може да бъде както положително в посока на по-добро управление, така и негативно с ясни ефекти върху здравето и благосъстоянието.

Излишъците в юридическите текстове: литературни остеофити в ставите на Закона?

Автор(и): Стоян Ставру

Резюме: Статията разглежда значението на текста не само в процеса на прилагането на правото, но и при определянето на неговата същност. Юридическият текст се оказва изпълнен с неясноти и излишни значения, понякога - напълно съзнателно, за да позволи на правото да изпълнява своите регулативни функции. Тази особеност е призната изрично в Решение № 15/06.11.2018 г. на Конституционния съд на Република България по повод въведеното от българския законодател понятие "очевидна несправедливост", явяващо се основание за допускане на касационното обжалване на решенията на въззивните съдилища. Въпреки своята излишност, литературността на юридическите текстове се оказва възможен съюзник на правото при установяването на определени форми на реторическо взаимодействие между съдии и адвокати.

Ненужната политика към проституиращите в България

Автор(и): Георги Петрунов

Резюме: Статията разглежда действащите политики към проституцията в България. Въз основа на емпирично изследване е очертана картина на явлението, представени са различните слоеве в света на проституцията, типове на проявлението ѝ, връзката с организираната престъпност и корупцията. Анализирано е съществуващото законодателство и неговото приложение през последните две десетилетия. Установява се, че законодателството, отнасящо се до проституцията в България, е архаично и неадекватно на съвременните условия. Основният извод е, че действащата политика към проституиращите в България е напълно ненужна. Прилагането на излишни юридически текстове позволява неглижиране на реалните проблеми и подмяната им с репресии и двойна виктимизация на проституиращи. Фокусът на политиките трябва да бъде преместен от проституиращите към сводниците, трафикантите на хора и организираната престъпност. Дискутират се възможни ефекти от приложение на различни публични политики за регулация на проституцията в България.

Чистота и опасност в медиите. Форми на медиен боклук и стратегии за рециклиране

Автор(и): Ния Нейкова

Резюме: Статията категоризира няколко вида медиен боклук, като изхожда от три аспекта, залегнали в самото определение за "медия", които създават съвременната медийна среда - съответно медията като технически диспозитив, медията като тип връзка (йерархична или не) и медията като посредник. Функционалното осмисляне на медията като значима за обществото, залегнало именно в нейното определение, позволява да бъде показано и онова, което не е чисто или нарушава обществения ред, тоест медийния боклук. Анализът показва три разделения, характерни за съвременната медийна среда, като ключови за генерирането на медиен боклук: включеност-изключеност (във връзка с определението на медията като технически диспозитив); информация-комуникация (във връзка с медията като тип връзка); истина-манипулация (във връзка с медията като посредник).

Неравенства по пол: навици и (нови) рамки

Автор(и): Румяна Стоилова, Татяна Коцева

Резюме: В условията на прилагането на национална политика за равнопоставеност на мъжете и жените в България и на висока икономическа и социална активност на жените, базирана и на наследството от социализма, е резонен въпросът: какво (още) да се дискутира по темата за равенството по пол? И все пак, изчезнали ли са традиционните нагласи и представи за равенство между половете? Има ли изоставане и несъответствие между структурни условия и културни рамки за провеждането на политики, насочени към равенство на половете? Как концепцията за равенството по пол се модифицира през политиките за идентичност (и кризите на тези политики) и как половите нагласи и стереотипи пречупват понятията за достойнство и уважение към себе си и към другия (пол)? Как традиционните норми водят до съществени неравенства по пол в действителното време, отделяно за платен и неплатен труд? Тръгвайки от тези рамки и въпроси, статията изследва темата за равенството по пол през призмата на отношението между култура и политика като ключ към "скритите" неравенства. Анализират се социалните политики и нагласите спрямо равенството на половете. Проблематизира се интерсекционалността и различията както между жените и мъжете, така и вътрешните различия по степен на образование и етнос. Нагласите, свързани с равенството на половете, са представени с данните от Евробарометър 2017 г. Образованието, ролевите модели, отношението на политиците и способността им да легитимират политиките, за да достигнат и да бъдат приети от различните социални слоеве в обществото, са елементи на трансформацията на обществените нагласи и стереотипи в посока на постигане на по-голямо равенство на половете.

Свободното време като остатък и като ценност. Джендър различия в свободното време на родителите

Автор(и): Гергана Ненова

Резюме: Статията разглежда въпроса за различията в свободното време на мъжете и жените с деца в България през два ракурса към свободното време - свободното време като ценност и свободното време като остатък. Целта е не само да се идентифицира степента на тези различия, но и да се откроят ключови наративи и преживявания, свързани със свободното време като ценност. Докато данните от изследването "Бюджет на времето", проведено през 2001-2002 г., разкриват значителната непривилегированост на майките по отношение на достъпа до свободно време, данните от изследване с качествени методи показват начините, по които дефицитът на свободно време е обвързан с различията в темпа и структурата на "мъжкото" и "женското" време.

Основни социологически понятия: генеративната сила на мрежата от категории

Автор(и): Кольо Коев

Резюме: Статията локализира текстуално и хронологически вероятно най-виртуозния теоретичен труд на Макс Вебер "Основни социологически понятия" (1920). В нея се поддържа тезата, че тази статия е писана като въведение във Веберовия принос към Проекта за социална икономика, който той координира и фактически ръководи. Във фокус в статията са поставени публикуваните в настоящия брой последни десет параграфа от Веберовата студия и на тази основа са направени изводи за генеративната сила на категориалната мрежа в нея. Ключово твърдение в статията е, че "Основни социологически понятия" в комбинация с "Основни социологически категории на стопанското действие" би трябвало да се схващат като един вид инструктивна логика за тълкуване (в рамките на Проекта за социална икономика) на модерния капитализъм като "най-съдбоносна сила" в модерната култура и за проследяване на генезиса му от хетерогенни социално-икономически констелации.

Основни социологически понятия: §8-§17

Автор(и): Макс Вебер

Дигитализиране на културното наследство: обещание с двойно острие

Автор(и): Александър Камю, Доминик Венк

Резюме: Настоящата статия тръгва от дълбoчинно етнографско изследване на амбициозен проект за дигитализиране на културно наследство и критически разглежда последните превъплъщения на идеята за остойностяване на културата, като по този начин разбулва въплътеното в дигитализирането обещание за увековечаване на културното наследство на човечеството. По-конкретно, статията проучва как технологичното придаване на стойност на културното наследство носи със себе си промяна в неговите съдържание и статут, превръщайки дигитализираната култура в суровина за иновации и научни изследвания, a нейното съхранение престава да бъде приоритет. Тази трансформация се случва във време, когато самата сцена на културното наследство претърпява дълбинни преобразувания, най-вече под въздействието на модела Гугъл (и на неговия безпрецедентен икономически успех) във вариант, стремящ се да обхване цялата съвкупност от културни ценности и подвластен на императива "остойностете вашите данни! ". Но дали парадигмата на технокултурното остойностяване се отнася все още до самото културно наследство? Дали проумяваме какви последствия за бъдещето на нашите наследства произтичат от разликата между съхраняване на културната стойност на наследството и неговата употреба като поддържащ персонаж на императива за остойностяване?

Ролята на работата през онлайн платформи за баланса между работа и родителство в сектора на ИКТ в България

Автор(и): Габриела Йорданова, Васил Киров

Резюме: Статията анализира как работата на самонаети лица чрез трудовите онлайн платформи спомага за постигане на баланса между работа и родителство2 в сектора на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) в България. Анализирани са нагласите на над сто самонаети лица. Изследователските цели са постигнати чрез авторско социологическо изследване с количествени (уеб-базирано анкетно изследване) и качествени методи (дълбочинни интервюта със самонаети). Изследователските резултати показват, че работата през онлайн платформи е благоприятна за баланса между работа и личен живот на изследваните лица. В този смисъл те нюансират наложеното в литературата схващане за уязвимостта на труда през платформи, поне по отношение на висококвалифицираните и високоплатени самонаети, и допринасят за по-доброто разбиране на качеството на труда в новата икономика.

Кооперативният земеделски сектор в България при социализма: между традициите и идеологията

Автор(и): Цветелина Маринова, Николай Неновски

Резюме: Статията представя развитието на кооперативния земеделски сектор в България през социалистическия период (1944-1989). Основна цел е да бъде изследвана институционалната трансформация на сектора при социализма. Тази трансформация е резултат от два водещи институционални механизма. Първият е свързан с наличието на институционална инерция като резултат от развитието на българския периферен капитализъм (зависимост от пътя), при който кооперативният сектор и социалните институции, дълбоко залегнали сред българското население, са подложени на нарастваща държавна намеса и контрол. Вторият институционален фактор, който определя облика на кооперативния модел при комунизма, е външен и е свързан с трансфера на съветския кооперативен модел след Втората световна война.

Антикорупционната платформа и нейният фиктивен обект

Автор(и): Стефан Попов

Резюме: Статията развива критика на антикорупционната парадигма в глобалните политики от последните 20-25 години. Антикорупционните програми се разгърнаха глобално като универсални платформи срещу корупцията изобщо. Те предполагат и съответен обект на генерализираната корупция. Перспектива, през която е разгледан феноменът на корупцията, е въпросът за характера на самия обект, на корупцията per se. Развитата тук позиция е критична към идеята за конструиране на такъв единен обект, дори впоследствие да се признават хетерогенните му прояви. Резултатът от критиката може да бъде даден като уводна теза в кратка формула. Доколкото политиките за т.нар. борба срещу корупцията са успешни, те не са специфични за такъв именно обект, корупцията. А доколкото са специфични за обекта корупция, те не са действителни политики, а фикции, реторики и действия, чийто смисъл се разбира след операции по реконструкция.

Да живееш в свят на национални държави
(Втора международна конференция, 6-7 декември 2019 г., Лисабон)


Автор(и): Стефан Ем. Николов

РЕЦЕНЗИИ И ОТЗИВИ

Автор(и): С.П.

Pages: 348 - 364 (17 pages)

Начини на доставка

  1. До офис на куриер
    Да
  2. До адрес на получателя
    Да
  3. Лична среща
    Не
  1. Предлага
    1 347 книги и 3 други
  2. Продава в Книжен пазар от
    2016 г.
  3. Фактури
    не издава
Отстъпки във виртуален щанд "Барко Бечо":
  1. При поне 5 книги - 10%
* Под "книга" се разбира
запис със своя собствена уеб страница.
В него могат да бъдат включени две и повече части, томове, книги, цели поредици и комплекти. Обявената
цена на записа
се отнася за всички включени в него части, томове, книги...
За да зададете въпрос за книгата, моля, влезте през "Вход".
Поръчай

Други екземпляри от книгата

Книги от същата категория

Още книги от Периодика

Партньори

    1. Имоти
    1. Работа
Този сайт използва бисквитки (cookies), за да подобри качеството на услугите си. Ако не сте съгласни с това, моля, изключете бисквитките от браузъра си (с което ще ограничите функционалностите на "Книжен пазар") или затворете сайта. Политика на поверителност