Грешката на Дарвин
Ханс-Йоахим Цилмер
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеМного добро
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
- ✕
За изданието
- ИздателствоЛитера Прима
- Град на издаванеСофия
- Година1999 г.
- ЕзикБългарски
- Страници280
- КорициМеки
- Категория
- ISBN9547380257
Имало някога научно точно доказан възглед за света, който просъществувал 200 години. Имало малко неща за изследване, а знанието било почти всеобхватно...
Тази съвременна приказка е резултат от теориите за небесната механика на Исак Нютон и учението за еволюцията на Чарлз Дарвин. Изглежда, царяла всеобща хармония. Аналогично на горните принципи постепенно и равномерно се развивала Вселената, а с нея и нашата Земя.
Случайно от една аминокиселина възникнало едноклетъчното. После се развило не като двуклетъчно, а направо като комплексна форма на живот, както учи теорията за еволюцията. Дори и това да е вярно, възниква неформулираният досега въпрос, откъде се е взела втората клетка, след като първата се е образувала по силата на невероятна случайност. Имало ли е по едно и също време няколко невероятни случайности, или на първо време са били само две? Но в такъв случай някога трябва да е имало двуклетъчно. Защо в природата не съществува подобен организъм или три, или четириклетъчно?
Откъде и как в клетката се е взел генетичният код, представлява все още една от най-големите загадки. Както и да е, животът се развил първо във водата и после на сушата. Всичко ставало много бавно и систематично.
Залегналата в основата на геологията теория на Чарлз Лайъл за въздействието на нищожно малки актуални сили върху промените на земната повърхност обосновава съвременния ни светоглед. Което означава, че външният вид на Земята в течение на историята й се е променил незабележимо. Върху тази догма пък почива безусловно теорията за еволюцията на Дарвин, защото постепенното развитие е възможно само при липса на големи глобални катастрофи. Според принципа на селекцията дарвинизмът изхожда от оцеляването на най-добре приспособените видове. Мутацията, естественият подбор и изолацията са най-важните фактори на еволюцията.
Посочените теории имат в науката значение на ненакърними закони. В настоящата книга техните противоречия се доказват чрез изкопаеми находки, вкаменелости и разглеждане на древни предания - някога царял хаос, а не еднообразие. За изясняване на откритите въпроси често е използван Старият завет.
Допреди 200 години хората били убедени в сътворението от страна на Бог. Еволюционната теория на Дарвин дълго не била признавана, тъй като категорично отхвърляла библейската история за сътворението, а по такъв начин и особената роля на човека и ги измествала в света на приказките. Чрез здрави (като скала) доказателства в книгата ми теорията за еволюцията е разобличена като грешка. С помощта на най-нови изследвания основната опора на дарвинизма, смятана досега за неподлежаща на съмнение, се разкрива като обикновена измама - става дума за биогенетичния закон на Ернст Хекел. Всички тези теории са от миналия век и трябва основно да бъдат преразгледани. Подтик за това могат да дадат само аутсайдери чрез интердисциплинарното им разглеждане, макар че възраженията ще бъдат ожесточени, както по време на публикуването на книгите на Имануел Великовски. Посочените учения за равномерността категорично отхвърлят всяка глобална катастрофа, защото тя би погубила теорията за постепенното развитие на видовете. Всички направени днес наблюдения непроменени се насочват към миналото на Земята. Удобна система, тъй като при постоянни рамкови условия всичко може да се изчисли и инерпретира. Ако обаче е имало поне един потоп, всички теории за равномерност не могат да са верни и задължително ще дават грешни резултати.
Ако се докаже, че развилите се уж един след друг видове са съществували по едно и също време, не може да е имало еволюция, защото в такъв случай дарвинизмът по собствената си дефиниция представлява въздушен замък без реални основи.
Тази съвременна приказка е резултат от теориите за небесната механика на Исак Нютон и учението за еволюцията на Чарлз Дарвин. Изглежда, царяла всеобща хармония. Аналогично на горните принципи постепенно и равномерно се развивала Вселената, а с нея и нашата Земя.
Случайно от една аминокиселина възникнало едноклетъчното. После се развило не като двуклетъчно, а направо като комплексна форма на живот, както учи теорията за еволюцията. Дори и това да е вярно, възниква неформулираният досега въпрос, откъде се е взела втората клетка, след като първата се е образувала по силата на невероятна случайност. Имало ли е по едно и също време няколко невероятни случайности, или на първо време са били само две? Но в такъв случай някога трябва да е имало двуклетъчно. Защо в природата не съществува подобен организъм или три, или четириклетъчно?
Откъде и как в клетката се е взел генетичният код, представлява все още една от най-големите загадки. Както и да е, животът се развил първо във водата и после на сушата. Всичко ставало много бавно и систематично.
Залегналата в основата на геологията теория на Чарлз Лайъл за въздействието на нищожно малки актуални сили върху промените на земната повърхност обосновава съвременния ни светоглед. Което означава, че външният вид на Земята в течение на историята й се е променил незабележимо. Върху тази догма пък почива безусловно теорията за еволюцията на Дарвин, защото постепенното развитие е възможно само при липса на големи глобални катастрофи. Според принципа на селекцията дарвинизмът изхожда от оцеляването на най-добре приспособените видове. Мутацията, естественият подбор и изолацията са най-важните фактори на еволюцията.
Посочените теории имат в науката значение на ненакърними закони. В настоящата книга техните противоречия се доказват чрез изкопаеми находки, вкаменелости и разглеждане на древни предания - някога царял хаос, а не еднообразие. За изясняване на откритите въпроси често е използван Старият завет.
Допреди 200 години хората били убедени в сътворението от страна на Бог. Еволюционната теория на Дарвин дълго не била признавана, тъй като категорично отхвърляла библейската история за сътворението, а по такъв начин и особената роля на човека и ги измествала в света на приказките. Чрез здрави (като скала) доказателства в книгата ми теорията за еволюцията е разобличена като грешка. С помощта на най-нови изследвания основната опора на дарвинизма, смятана досега за неподлежаща на съмнение, се разкрива като обикновена измама - става дума за биогенетичния закон на Ернст Хекел. Всички тези теории са от миналия век и трябва основно да бъдат преразгледани. Подтик за това могат да дадат само аутсайдери чрез интердисциплинарното им разглеждане, макар че възраженията ще бъдат ожесточени, както по време на публикуването на книгите на Имануел Великовски. Посочените учения за равномерността категорично отхвърлят всяка глобална катастрофа, защото тя би погубила теорията за постепенното развитие на видовете. Всички направени днес наблюдения непроменени се насочват към миналото на Земята. Удобна система, тъй като при постоянни рамкови условия всичко може да се изчисли и инерпретира. Ако обаче е имало поне един потоп, всички теории за равномерност не могат да са верни и задължително ще дават грешни резултати.
Ако се докаже, че развилите се уж един след друг видове са съществували по едно и също време, не може да е имало еволюция, защото в такъв случай дарвинизмът по собствената си дефиниция представлява въздушен замък без реални основи.
Ключови думи:
Ханс-Йоахим Цилмер, грешката на Дарвин