Америка
Николай Ковачев
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеМного добро
- ЗабележкаПочти отлична.
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
За изданието
- ИздателствоПолис
- Град на издаванеСофия
- Година2005 г.
- ЕзикБългарски
- Страници397
- КорициМеки
- Категория
- Тегло (гр.)278
- Ширина (мм)130
- Височина (мм)200
- ISBN9547960105
Уважаеми читатели,
Предлагам на вниманието ви книгата "Америка", написана от Николай Кънчев преди повече от 50 години и издадена вероятно конспиративно в началото на 50-те години на миналия век, но неуспяла да стигне до широк кръг читатели.
С автора на книгата никога не съм се срещала лич-но, тъй като, когато се омъжих за сина му Иван, той за съжаление вече беше починал. Представата ми за него се гради на многобройни снимки, правени през различни периоди от живота му, на разговорите в семейството, на спомените на негови сродници и приятели, както и на тази чудесна книга, която държите в ръцете си.
Доколкото си спомням от съпруга ми, родителите му са заминали за Америка през 1918 или 1919 г. на сватбено пътешествие, но освен това баща му е трябвало да сключи сделка за доставка на трактори за нуждите на нашето земеделие. По обективни причини обаче доставката не е могла да се осъществи. През 1920 г. в Ню Йорк се ражда дъщеря им Дороти. Няколко години по-късно семейството напуска САЩ и се установява в Мексико сити, където през 1926 г. се ражда синът, кръстен тогава Джон-Крист (на двамата дядовци Иван и Христо). През 1943 г. обаче по силата на някакъв български закон, който забранявал използването на чуждите имена, бива преименуван на Иван. Но за всички свои роднини, близки, приятели и за мен самата той си остана Джони от Мексико.
Както самият Николай Ковачев споделя в предговора към книгата си, поводът и решението да се заеме с този пътепис е било настояването на неговите приятели, който са били силно впечатлени от разказите му за тази необятна страна. Едва ли обаче някой от тях, а и самият автор, са си давали сметка при какъв режим са живеели и на какъв риск се е излагал човек, осмелил са да напише нещо хубаво за страна оттатък "желязната завеса " и особено ако тази държава се нарича Америка. През времето, когато е работил над своя труд, му се е налагало многократно да посещава Американското посолство. Там се е свързал с някои служители, които са му предоставяли необходимите данни и подробности, намерили място в книгата му. Тези негови посещения, естествено, не са останали незабелязани от службите за сигурност, които са задействали известната ни вече машина за проучване и унищожаване на по-образовани и интелигентни хора, имали възможността да обиколят света, да се запознаят с постиженията на другите народи с желание някои от тях да се приложат в нашата родина. Събраните данни са били предостатъчни да се скалъпи едноудобно за властта обвинение и то е, разбира се, за шпионаж. Прави се обиск в дома му на ул. "Ангел Кънчев", където на таванското помещение откриват отпечатаната книга за Америка, и всички екземпляри до последния биват изхвърлени през прозореца на улицата, откъдето са натоварени на камион и унищожени. Оцелели са едва 3-4 броя, дадени на съхранение при близки хора.
Самият Николай Ковачев е задържан, води се процес с обвинение за " шпионаж в полза на чужда държава" и през 1954 г. е осъден на 15 години затвор. Как са се " грижили " за него на това място, човек би могъл да си представи, след като въпреки усилията на семейството да му осигурява разрешените ежемесечни колети, в началото на 1959 г. освобождават един 67-годишен мъж, тежащ колкото 10-12-годишно дете. Лекарят, който отишъл да го прегледа, останал шумен как може човек в това състояние да е още жив. Скоро след това Николай Ковачев е починал в дома си в София.
Моят съпруг Джони също напусна този свят през 2003 г., затова реших в негова памет и заради паметта на цялото му семейство да издам тази книга идая подаря на всички роднини, приятели, близки и познати, които ги познаваха и обичаха.
След като прочетете тази книга, оставям на вас, драги читатели, да прецените дали и как може един смел и предприемчив народ да направи голям прогрес за един неголям период от около 200 години. Като се съпостави с нашата 1300-годишна история, осеяна с много драматични събития и превратности, но при толкова природни дадености и богатства, интелигентни, талантливи и дори гениални хора, възниква въпросът, защо България е все още на опашката по жизнен стандарт, екология, инфраструктура и хигиена сред цивилизованите европейски държави? Неслучайно погледите на много от нашите деца са отправени на запад и особено отвъд Атлантика. Какво ни трябва, за да ги задържим тук, в родината им? Може би ни трябват умни и безкористни управници, които освен да създават добри закони, да следят и за спазването им от всички. Къде са обаче тези слуги на народа, имаме ли ги или трябва да ги внесем отнякъде? Тези мисли ме вълнуваха, докато четях книгата "Америка ", помислете и вие!
Пожелавам ви приятно пътуване в САЩ!
Милка Габровска-Ковачева
Предлагам на вниманието ви книгата "Америка", написана от Николай Кънчев преди повече от 50 години и издадена вероятно конспиративно в началото на 50-те години на миналия век, но неуспяла да стигне до широк кръг читатели.
С автора на книгата никога не съм се срещала лич-но, тъй като, когато се омъжих за сина му Иван, той за съжаление вече беше починал. Представата ми за него се гради на многобройни снимки, правени през различни периоди от живота му, на разговорите в семейството, на спомените на негови сродници и приятели, както и на тази чудесна книга, която държите в ръцете си.
Доколкото си спомням от съпруга ми, родителите му са заминали за Америка през 1918 или 1919 г. на сватбено пътешествие, но освен това баща му е трябвало да сключи сделка за доставка на трактори за нуждите на нашето земеделие. По обективни причини обаче доставката не е могла да се осъществи. През 1920 г. в Ню Йорк се ражда дъщеря им Дороти. Няколко години по-късно семейството напуска САЩ и се установява в Мексико сити, където през 1926 г. се ражда синът, кръстен тогава Джон-Крист (на двамата дядовци Иван и Христо). През 1943 г. обаче по силата на някакъв български закон, който забранявал използването на чуждите имена, бива преименуван на Иван. Но за всички свои роднини, близки, приятели и за мен самата той си остана Джони от Мексико.
Както самият Николай Ковачев споделя в предговора към книгата си, поводът и решението да се заеме с този пътепис е било настояването на неговите приятели, който са били силно впечатлени от разказите му за тази необятна страна. Едва ли обаче някой от тях, а и самият автор, са си давали сметка при какъв режим са живеели и на какъв риск се е излагал човек, осмелил са да напише нещо хубаво за страна оттатък "желязната завеса " и особено ако тази държава се нарича Америка. През времето, когато е работил над своя труд, му се е налагало многократно да посещава Американското посолство. Там се е свързал с някои служители, които са му предоставяли необходимите данни и подробности, намерили място в книгата му. Тези негови посещения, естествено, не са останали незабелязани от службите за сигурност, които са задействали известната ни вече машина за проучване и унищожаване на по-образовани и интелигентни хора, имали възможността да обиколят света, да се запознаят с постиженията на другите народи с желание някои от тях да се приложат в нашата родина. Събраните данни са били предостатъчни да се скалъпи едноудобно за властта обвинение и то е, разбира се, за шпионаж. Прави се обиск в дома му на ул. "Ангел Кънчев", където на таванското помещение откриват отпечатаната книга за Америка, и всички екземпляри до последния биват изхвърлени през прозореца на улицата, откъдето са натоварени на камион и унищожени. Оцелели са едва 3-4 броя, дадени на съхранение при близки хора.
Самият Николай Ковачев е задържан, води се процес с обвинение за " шпионаж в полза на чужда държава" и през 1954 г. е осъден на 15 години затвор. Как са се " грижили " за него на това място, човек би могъл да си представи, след като въпреки усилията на семейството да му осигурява разрешените ежемесечни колети, в началото на 1959 г. освобождават един 67-годишен мъж, тежащ колкото 10-12-годишно дете. Лекарят, който отишъл да го прегледа, останал шумен как може човек в това състояние да е още жив. Скоро след това Николай Ковачев е починал в дома си в София.
Моят съпруг Джони също напусна този свят през 2003 г., затова реших в негова памет и заради паметта на цялото му семейство да издам тази книга идая подаря на всички роднини, приятели, близки и познати, които ги познаваха и обичаха.
След като прочетете тази книга, оставям на вас, драги читатели, да прецените дали и как може един смел и предприемчив народ да направи голям прогрес за един неголям период от около 200 години. Като се съпостави с нашата 1300-годишна история, осеяна с много драматични събития и превратности, но при толкова природни дадености и богатства, интелигентни, талантливи и дори гениални хора, възниква въпросът, защо България е все още на опашката по жизнен стандарт, екология, инфраструктура и хигиена сред цивилизованите европейски държави? Неслучайно погледите на много от нашите деца са отправени на запад и особено отвъд Атлантика. Какво ни трябва, за да ги задържим тук, в родината им? Може би ни трябват умни и безкористни управници, които освен да създават добри закони, да следят и за спазването им от всички. Къде са обаче тези слуги на народа, имаме ли ги или трябва да ги внесем отнякъде? Тези мисли ме вълнуваха, докато четях книгата "Америка ", помислете и вие!
Пожелавам ви приятно пътуване в САЩ!
Милка Габровска-Ковачева
Ключови думи:
книги за Америка, пътеписи за Америка, САЩ