Tрилогия: Светът на надеждата, Светът на догмата, Светът на безсмъртието.
Слав Христов Караславов е български поет и белетрист, народен деятел на изкуството и културата.
Роден е в село Дебър, днес квартал на Първомай на 27 март 1932 г. Член на РМС от 1946
г., а на БКП от 1962 г. През 1951 г. завършва гимназия. Първата му публикация е от 1954 г.
във в. "Народна младеж". В периода 1959 - 1964 г. работи като редактор последователно там,
в сп. "Септемврийче" и Радио София. От 1964 г. завежда отдел "Поезия" в издателство
"Народна младеж" и издателство "Български писател". Караславов е главен секретар на Съюза
на българските писатели в периода 1972 - 1979 г., а от 1974 г. е заслужил деятел на
културата. От 1981 г. е директор на Издателството на Отечествения фронт. Освен това е бил
заместник-председател на Съюза на българските писатели. Член е на Президиума на НС на ОФ.
От 1976 до 1981 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1981 до 1990 г. и член на ЦК на БКП.
Лауреат на Димитровска награда.
Слав Караславов е син на Христо - брат на българския писател, белетрист и драматург
Георги Караславов.