Книгата е многопосочно изследване на етноконфесионалните войни в бивша Югославия през периода 1992-1999г. и техния драматичен епилог-Международния наказателен съд, известен като Хагски трибунал.Доскоро учредяването, структурата, финансирането и присъдите на трибунала се приемаха еднозначно като заслужено правосъдие над хора, извършили военни престъпления в най-значителния конфликт в Европа след Втората световна война.На мнозина се струваше, че тази струстура под егидата на ООН работи като добре смазан механизъм на международното наказателно право. Оценките, съдържащи се в книгата, повллияни от солидно документално осветляване, разкриват и сенчестата страна на Трибунала в хода на делата срещу Слободан Милошевич, Ратко Младич, Радован Караджич, Воислав Шешел, Анте Готовина, Насер Орич и Биляна Плавшич.Някои от изводите са шокиращи за непредубедения читател.