История на Древния изток
В. И. Авдиев
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеМного добро
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
За изданието
- ИздателствоНаука и изкуство
- Град на издаванеСофия
- Година1989 г.
- ЕзикБългарски
- Страници466
- КорициТвърди
- Преводачот руски Бора Беливанова
- ХудожникТеменужка Стоева
- Категория
Трето издание.
Сред източниците най-голямо значение имат древноизточните документи, тъй като те дават
възможност да бъдат установени социално-икономическите факти, политическите събития и отразяват равнището на развитие на културата. Паметниците на материалната култура допълват тези
документи, както и сведенията на античните автори, гръцки и римски писатели. Истинското
изучаване на историята и културата на древна Месопотамия започва едва от времето, когато става
възможно да бъдат научно изследвани надписите и археологическите паметници, намерени в
Двуречието. Разкопките са започнати в средата на XIX в. От Бота, който намира в Хорсабад
развалини от двореца на асирийския цар Саргон II. Особено значение за проучване на икономиката
имат документите по стопанска отчетност, запазени в архивите на различни градове на древен
Шумер: в архивите на Лагаш, Ума, Ур, Ларса и др. Така благодарение на археологическите разкопки
и дешифрирането на надписи учените са могли да се заемат с изучаването на историята и културата
на древна Месопотамия.
2. Най-древна Месопотамия
Плодородната низина между Тигър и Ефрат, наричана от гърците Месопотамия ( Междуречие ), в
древността е била особено удобна за широко развитие на земеделско стопанство. Тази област се
простира от планините на Армения на север до Персийския залив на югоизток. На запад до нея
опират обширните и слабо заселени сирийско-месопотамски степи, а на изток - планинските области
на Западен Иран. Първите лагерни заселища на скитащи ловци и скотовъди, а също и найпримитивните селища на земеделци от неолита са открити в северната част на Двуречието. Тук около
седем хиляди години пр. н.е. хората постепенно почват да преминават към мотично земеделие и да
водят уседнал живот. Имущественото разслояване в земеделските общини води до оформяне на
родово-племенна аристокрация, която започва да експлоатира труда на робите. Така постепенно
старият родовообщинен строй се разпада и върху развалините му възниква класовото общество.
Историята на някои шумерски държави ни е повече или по-малко известна благодарение на това, че
в развалините на едни градове ( Ур ) са открити много паметници на материалната култура и
изкуството, в развалините на други - много документи ( Лагаш ). В средата на III хилядолетие пр. н.
е. начело на Лагаш стоят силни управници, обединили под своя власт редица съседни области. Лагаш
достига голямо могъщество при цар Еанатум, водил упорити войни със съседните градове. Еанатум
освобождава Лагаш от господството на Киш и присъединява към владенията си тази акадска
държава. След това той покорява Ур, Урук, Ларса и Ериду и присъединява към Лагаш цялата долна
част на Месопотамия. Военната политика на Еанатум продължава Ентемена, който укрепва властта на
Лагаш над Ума, Ур, Ериду и Нипур и отблъсква нападението на еламитите. Развитието на стопанския
живот води до забогатяване на управляващата върхушка на робовладелската аристокрация, в която
влизат влиятелните жреци и чиновници, притежаващи големи богатства. Трудовите маси, бедните и
робите биват подлагани на жестока експлоатация от страна на богатите. Все повече се засилва
имущественото разслояване, което води до изостряне на класовите противоречия и до многократно
избухване на класова борба. За това говорят документи от времето на Урукагина ( XXV - XXIV в. пр.
н. е. ). През седмата година от властта на Урукагина управникът на Ума Лугал-Загиси нахлува в
Лагаш начело на своите войски, опустошава града, изгаря храмовете и дворците му, ограбва
съкровищата им и очевидно сваля от престола царя реформатор. Борбата между шумерския юг и
семитския север завършва накрая с победа на севера. Саргон I, основателят на семитската държава
Акад, подчинява Шумер и обединява под своя власт значителна част от Месопотамия. Главна задача
на Римуш, син и приемник на Саргон, е потушаването на въстанията, избухнали особено силно в
Шумер и Елам, където още са пресни спомените за предишната независимост. Най-голямо
могъщество акадското царство достига при Нарамсин. Скоро след смъртта на Нарамсин настъпва
упадък на акадското царство. Планинското племе гутеи, което населява планините Загър, нахлува в Месопотамия от към изток, опустошава цялата страна и я подчинява. След прогонването на гутеите
властта в Месопотамия минава у царете от III династия на Ур, един от най-древните градове на
Шумер. Надписите от това време дават ярка представа за стопанския, обществения и държавния
строй, а също и за външната политика на царете на Ур.
3. Древен Вавилон
Върховната власт в голямата вавилонска държава, опирайки се на съсредоточения в ръцете и
значителен поземлен фонд, навлиза в стопанския живот на страната, като се опитва да насочва
развитието му. Във Вавилон се кръстосват речни и керванни търговски пътища, което спомага за
значително развитие на търговията. Особено значение придобива външната търговия. В
ранноробовладелската епоха в древен Вавилон съществува домашно робство. За разлика от покъсните форми това е все още примитивно, неразвито робство. Наред с постепенно разпадащото се
общинно земевладение във Вавилон съществува и едро царско земевладение. Царете считат за свое
право да отчуждават поземлени участъци от общините и да ги предават като царско дарение на един
или друг сановник.
Засилването на царската юрисдикция във Вавилон говори за трайна държавна власт. Управлението
на страната е строго централизирано. Върховната власт, не само съдебната, но и изпълнителната,
законодателната и дори религиозната, в крайна сметка е съсредоточена в ръцете на царя. Ако се
съди по административната кореспонденция, Хамурапи ръководи различни отрасли на управлението
и стопанството и по-специално напояването. Царят разглежда спорни дела, сам взема решение и
дава заповеди на чиновниците. Но вавилонското царство се оказва твърде нетрайно. Всички усилия
на Хамурапи и неговите наследници да укрепят държавата не успяват. Това довежда до рухването на
вавилонското царство под ударите на каситските завоевтели. Каситите проникват в Месопотамия
като заселници и наемници. Около 1750 г. пр. н. е. Войските на каситите, начело с техния вожд
Гандаш, нахлуват във Вавилон и образуват тук своя каситска държава. Наследниците на Хамурапи в
продължение на 155 години оспорват на каситите властта над Месопотамия, която се разпада на
редица княжества, но окончателна победа удържат каситите.
4. Вавилонска култура
Вавилонската култура - една от най-древните на земното кълбо, води началото си от IV хилядолетие
пр. н. е. Най-древни огнища на тази култура са градовете на Шумер и Акад, а също на Елам, отдавна
свързан с Двуречието. Вавилонската култура оказва голямо влияние върху развитието на древните
народи от Предна Азия и античния свят. Едно от най-значителните постижения на шумерския народ е
изобретяването на писмеността, появила се към средата на IV хилядолетие пр. н. е. Шумеровавилонската литература води началото си от устното народно творчество, образци от което са
запазени само в незначително количество. Най-забележително произведение на вавилонската
литература е "Поемата за Гилгамеш", в която с голяма художествена сила е поставен вечният въпрос
за смисъла на живота и за неизбежността на смъртта на човека, дори на прославения герой. Същата
мисъл за вечен живот, същият стремеж към безсмъртие пронизват и "Поемата за Адапа".
Многобройните разкопки на територията на Месопотамия ни разкриват сравнително малко
произведения на изкуството. Основни отличителни белези на архитектурата в древна Месопотамия са
масивната монументалност, използването на кирпич като строителен материал, асиметрично и
напречно разположение на вътрешните помещения. Стените на големите здания често се украсяват със своеобразен орнамент.
Сред източниците най-голямо значение имат древноизточните документи, тъй като те дават
възможност да бъдат установени социално-икономическите факти, политическите събития и отразяват равнището на развитие на културата. Паметниците на материалната култура допълват тези
документи, както и сведенията на античните автори, гръцки и римски писатели. Истинското
изучаване на историята и културата на древна Месопотамия започва едва от времето, когато става
възможно да бъдат научно изследвани надписите и археологическите паметници, намерени в
Двуречието. Разкопките са започнати в средата на XIX в. От Бота, който намира в Хорсабад
развалини от двореца на асирийския цар Саргон II. Особено значение за проучване на икономиката
имат документите по стопанска отчетност, запазени в архивите на различни градове на древен
Шумер: в архивите на Лагаш, Ума, Ур, Ларса и др. Така благодарение на археологическите разкопки
и дешифрирането на надписи учените са могли да се заемат с изучаването на историята и културата
на древна Месопотамия.
2. Най-древна Месопотамия
Плодородната низина между Тигър и Ефрат, наричана от гърците Месопотамия ( Междуречие ), в
древността е била особено удобна за широко развитие на земеделско стопанство. Тази област се
простира от планините на Армения на север до Персийския залив на югоизток. На запад до нея
опират обширните и слабо заселени сирийско-месопотамски степи, а на изток - планинските области
на Западен Иран. Първите лагерни заселища на скитащи ловци и скотовъди, а също и найпримитивните селища на земеделци от неолита са открити в северната част на Двуречието. Тук около
седем хиляди години пр. н.е. хората постепенно почват да преминават към мотично земеделие и да
водят уседнал живот. Имущественото разслояване в земеделските общини води до оформяне на
родово-племенна аристокрация, която започва да експлоатира труда на робите. Така постепенно
старият родовообщинен строй се разпада и върху развалините му възниква класовото общество.
Историята на някои шумерски държави ни е повече или по-малко известна благодарение на това, че
в развалините на едни градове ( Ур ) са открити много паметници на материалната култура и
изкуството, в развалините на други - много документи ( Лагаш ). В средата на III хилядолетие пр. н.
е. начело на Лагаш стоят силни управници, обединили под своя власт редица съседни области. Лагаш
достига голямо могъщество при цар Еанатум, водил упорити войни със съседните градове. Еанатум
освобождава Лагаш от господството на Киш и присъединява към владенията си тази акадска
държава. След това той покорява Ур, Урук, Ларса и Ериду и присъединява към Лагаш цялата долна
част на Месопотамия. Военната политика на Еанатум продължава Ентемена, който укрепва властта на
Лагаш над Ума, Ур, Ериду и Нипур и отблъсква нападението на еламитите. Развитието на стопанския
живот води до забогатяване на управляващата върхушка на робовладелската аристокрация, в която
влизат влиятелните жреци и чиновници, притежаващи големи богатства. Трудовите маси, бедните и
робите биват подлагани на жестока експлоатация от страна на богатите. Все повече се засилва
имущественото разслояване, което води до изостряне на класовите противоречия и до многократно
избухване на класова борба. За това говорят документи от времето на Урукагина ( XXV - XXIV в. пр.
н. е. ). През седмата година от властта на Урукагина управникът на Ума Лугал-Загиси нахлува в
Лагаш начело на своите войски, опустошава града, изгаря храмовете и дворците му, ограбва
съкровищата им и очевидно сваля от престола царя реформатор. Борбата между шумерския юг и
семитския север завършва накрая с победа на севера. Саргон I, основателят на семитската държава
Акад, подчинява Шумер и обединява под своя власт значителна част от Месопотамия. Главна задача
на Римуш, син и приемник на Саргон, е потушаването на въстанията, избухнали особено силно в
Шумер и Елам, където още са пресни спомените за предишната независимост. Най-голямо
могъщество акадското царство достига при Нарамсин. Скоро след смъртта на Нарамсин настъпва
упадък на акадското царство. Планинското племе гутеи, което населява планините Загър, нахлува в Месопотамия от към изток, опустошава цялата страна и я подчинява. След прогонването на гутеите
властта в Месопотамия минава у царете от III династия на Ур, един от най-древните градове на
Шумер. Надписите от това време дават ярка представа за стопанския, обществения и държавния
строй, а също и за външната политика на царете на Ур.
3. Древен Вавилон
Върховната власт в голямата вавилонска държава, опирайки се на съсредоточения в ръцете и
значителен поземлен фонд, навлиза в стопанския живот на страната, като се опитва да насочва
развитието му. Във Вавилон се кръстосват речни и керванни търговски пътища, което спомага за
значително развитие на търговията. Особено значение придобива външната търговия. В
ранноробовладелската епоха в древен Вавилон съществува домашно робство. За разлика от покъсните форми това е все още примитивно, неразвито робство. Наред с постепенно разпадащото се
общинно земевладение във Вавилон съществува и едро царско земевладение. Царете считат за свое
право да отчуждават поземлени участъци от общините и да ги предават като царско дарение на един
или друг сановник.
Засилването на царската юрисдикция във Вавилон говори за трайна държавна власт. Управлението
на страната е строго централизирано. Върховната власт, не само съдебната, но и изпълнителната,
законодателната и дори религиозната, в крайна сметка е съсредоточена в ръцете на царя. Ако се
съди по административната кореспонденция, Хамурапи ръководи различни отрасли на управлението
и стопанството и по-специално напояването. Царят разглежда спорни дела, сам взема решение и
дава заповеди на чиновниците. Но вавилонското царство се оказва твърде нетрайно. Всички усилия
на Хамурапи и неговите наследници да укрепят държавата не успяват. Това довежда до рухването на
вавилонското царство под ударите на каситските завоевтели. Каситите проникват в Месопотамия
като заселници и наемници. Около 1750 г. пр. н. е. Войските на каситите, начело с техния вожд
Гандаш, нахлуват във Вавилон и образуват тук своя каситска държава. Наследниците на Хамурапи в
продължение на 155 години оспорват на каситите властта над Месопотамия, която се разпада на
редица княжества, но окончателна победа удържат каситите.
4. Вавилонска култура
Вавилонската култура - една от най-древните на земното кълбо, води началото си от IV хилядолетие
пр. н. е. Най-древни огнища на тази култура са градовете на Шумер и Акад, а също на Елам, отдавна
свързан с Двуречието. Вавилонската култура оказва голямо влияние върху развитието на древните
народи от Предна Азия и античния свят. Едно от най-значителните постижения на шумерския народ е
изобретяването на писмеността, появила се към средата на IV хилядолетие пр. н. е. Шумеровавилонската литература води началото си от устното народно творчество, образци от което са
запазени само в незначително количество. Най-забележително произведение на вавилонската
литература е "Поемата за Гилгамеш", в която с голяма художествена сила е поставен вечният въпрос
за смисъла на живота и за неизбежността на смъртта на човека, дори на прославения герой. Същата
мисъл за вечен живот, същият стремеж към безсмъртие пронизват и "Поемата за Адапа".
Многобройните разкопки на територията на Месопотамия ни разкриват сравнително малко
произведения на изкуството. Основни отличителни белези на архитектурата в древна Месопотамия са
масивната монументалност, използването на кирпич като строителен материал, асиметрично и
напречно разположение на вътрешните помещения. Стените на големите здания често се украсяват със своеобразен орнамент.
Ключови думи:
История на Древния изток, В. И. Авдиев