Хаим Давид Оливер, български писател, е роден на 8 януари 1918 г. в град Кюстендил.
Учи в родния си град, завършва френски колеж в София през 1936 г. През 1936 - 1938 г. учи
външни отношения във Висш икономически институт във Виена и композиция, пеене, пиано.
След завръщането си в България през 1939 г. известно време упражнява различни професии -
търговски служещ, цветарски работник, радиотехник. По силата на антиеврейския Закон за
защита на нацията е изпратен в трудов лагер. През 1941 г. е арестуван и съден за нелегална
дейност. Току що излязъл от затвора, отново е изпратен в лагер, където прекарва десет
месеца. По-късно получава задочна смъртна присъда. Участва в антифашистката съпротива като
партизанин в хасковския отряд "Асен Златаров" - 1944 г. След войната е кореспондент на
различни вестници и в радиото - работи като журналист в Радио София, в. "Еврейски вести",
в. "Труд", главен редактор на Студията за хроникални и документални филми и главен
редактор на Студията за научнопопулярни филми. През 1959 г. завършва журналистическа школа
в София. Издадени книги: "Часът на надеждата" (1957), "Федерация на династронавтите"
(1963), "Великият поход на династронавтите" (1964), "Комети" (1965), "Ние, спасените. Или
как евреите в България бяха изтръгнати от лагерите на смъртта" (1967), "Хелиополис"
(1968), "Фалшификаторът от Черния кос" (1969, 1984), "Пратеникът от Елсинор" (1974),
"Гол от засада" (1973), "Рицарят на Бялата дама" (1975), "Часът на невидимите" (1979),
"Енерган 22″ (1981), "Оперната война" (1982), "Как станах кинозвезда (Не чак толкова
смешен роман за деца и юноши, а може и за техните родители)" (1985), "Роман за един
пияница" (2017). Сценарист на филмите: "Наша земя" (1952), "Законът на морето" (1958),
"Художникът Златьо Бояджиев" (1961), "Вълчицата" (1965), "Федерацията на династронавтите"
(1979), "Рицарят на бялата дама" (1982), "Фалшификаторът от "Черният кос"" (1983),
"Ешелоните на смъртта" (1986). Лауреат на редица награди. Умира на 7 август 1986 г.