Политическа икономия. Том 2
Реймон Бар, Фредерик Тьолон
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеМного добро
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
За изданието
- ИздателствоКама
- Град на издаванеСофия
- Година2003 г.
- ЕзикБългарски
- Страници544
- КорициМеки
- Поредици и библиотекиУниверситети
- Категория
- ISBN9549890252
Българското издание на най-популярния във Франция учебник по икономическа теория поставя множество предизвикателства и въпроси пред читателя.
Дали названието "политическа икономия" не е опит за възкресяване на догмите и постулатите на политическата икономия от недалечното минало, които много икономисти се опитват да забравят, а други са щастливи, че така и никога не са разбрали? Или то е свързано с модерното разбиране за "политическата икономия", според което тя се асоциира с икономическата политика в условията на отворената икономика? Надяваме се да не разочароваме читателя, че отговорът не е нито едното, нито другото. Докато в повечето страни в света за учебната дисциплина, посветена на общата икономическа теория и научните изследвания в тази област, са възприели американското название «икономикс» или просто "икономика", французите успешно отстояват въведеното още от французина Антоан дьо Монкретиен понятие "политическа икономия". Ние тук няма да се впускаме в безсмислени дебати за правото на гражданственост на утвърдилото се у нас название "икономикс", но вероятно се налага да посочим няколко основания за различието в названията, което в случая с настоящия учебник е чисто формално.
Широко известна и дори анекдотична е славата на подзаглавието на Трактата по политическа икономия, написан от Антоан дьо Монкретиен в далечната 1615 година: "Посвещавам на Негово Величество Краля и Неговата Майка". Тази слава е неслучайна и е непосредствено свързана с усилията на политическата икономия да обслужва "Негово Величество Краля и Неговата Майка" в различните им въплъщения. Ето защо едни от най-големите теоретици на икономическата наука се опитват в една или друга степен да се разграничат от тази лакейска функция на теорията. Карл Маркс поставя като подзаглавие на "Капиталът" "критика на политическата икономия", което, за съжаление, но съвсем не без основания, впоследствие отпада от обекта на внимание и е заместено от допълнението "марксистко-ленинска политическа икономия". В англоезичната литература ее утвърждава понятието "икономикс", оригинално въведено от Уилям Джевънс, макар че заслугите за това най-често се приписват на Алфред Маршал (вероятно във връзка с неговото забележително произведение "Принципи на икономикс"). И тук въпросът, разбира се, не е само в названието. На границата на XIX и XX век икономическата теория трайно отказва да служи на "Негово Величество Краля и Неговата Майка" (макар че успешните и научно значими опити в това отношение съвсем не са изключение) и търси своя нова идентификация, в това число и чрез наименованието си. Въпреки всепризнатите заслуги на плеяда от изтъкнати теоретици от континентална Европа в развитието на съвременната икономическа наука, основните съчинения в тази област от десетилетия се публикуват на английски език и съвсем естествено формират съдържанието на "икономикс" като наука и учебна дисциплина. Ето защо не трябва да се изненадваме от избора на българските икономисти и от утвърждаването на названието "икономикс" в нашата литература, което по неоспорим начин заявява за амбициите на академичната наука да ее развива в руслото на модерните изследвания, които служат преди всичко на изискванията на стопанската практика, а не на силните на деня.
Реймон Бар е роден през 1924 г. във Франция. Дългогодишен професор в института за политически изследвания Париж, той е един от най изявените икономисти в Европа и света през последните 40 години. Познанията му са резултат не само на теоретична, но и на активна практическа дейност. Член на Управителния съвет на Банк дьо Франс, Министър на индустрията 1959 - 1962 г., отговаря за икономическата и финансовата политика на Европейската общност 1967 - 1972 г., Министър на външната търговия 1976 г., Министър председател на Франция 1976 - 1981 г., Вицепрезидент на Европейската комисия, бил е депутат и кмет на Лион до 2001 г.
На основата на огромния си опит Р. Бар пише своята Политическа икономия - въведение в общата теория на икономиката станало класическо в световната литература. Книгата е предназначена за всички, които искат да разберат същността на икономическите процеси - студенти, анализатори, практици.
Предлаганото на българския читател издание е преведено от последното, 15-то френско издание, което е преработено и допълнено с най-новата информация в сътрудничество с проф. Фредерик Тьолон едно от утвърдените имена на новата генерация френски икономисти.
Том 2: Националният доход и неговото разпределение
Националните сметки дават възможност за открояване на съвкупните количества, или агрегатите, които изразяват различните гледни точки за изследване на икономическата активност и за анализ на икономическия кръгооборот.
След като в първата част на тази книга (т. I) разгледахме формирането и състава на националния продукт, тук пристъпваме към изучаването на националния доход. Всъщност, политическата икономия винаги е смятала, че процесът на създаване на богатството трябва да се изследва отделно от този на разпределянето на благата между индивидите.
Националното производство създава доходите - заплати, ренти, лихви, печалби, - които по право се падат на участниците в производството. Тези доходи са подложени на преразпределение, което се извършва чрез данъците и трансферите; така се формират наличните доходи на домакинствата.
Цялата съвкупност от проблеми, свързани е разпределението, ни заставя да се обърнем към изучаването на националния доход. Тази проблематика винаги е била обект на оживени дискусии: тя е "жизнен" аспект в пълния смисъл на думата; тя подбужда нормативни съждения и заемане на позиции, продиктувани по-скоро от етиката и политиката, отколкото от обективния анализ. От друга страна, различията във въз ледите на теоретиците на разпределението са значителни: стремежът да бъдеш повече модерен, отколкото класик, повече реалист, отколкото абстрактен, често води до объркване.
Преди да пристъпим към изучаване на механизмите за разпределение на доходите, би било добре да хвърлим общ поглед върху главните аспекти на анализа на разпределението на националния доход в статистически и теоретичен план.
Следователно тази Втора Част ще съдържа два големи раздела:
Раздел I: Главни аспекти на анализа на разпределението.
Раздел II: Разпределение на доходите при децентрализираната икономика.
Фактите и теориите в тази област са в процес на бърза еволюция. Проблемите трябва да бъдат поставяни ясно, плановете на анализа - да бъдат точно определяни, да се разбира ролята и значението на наличните сега средства и методи за анализ, и накрая - да бъдат очертани основните насоки на съвременните изследвания. Това са най-съществените условия за напредък в икономическия анализ на разпределението, доколкото те позволяват открояване на неговите основи и принципи.
Дали названието "политическа икономия" не е опит за възкресяване на догмите и постулатите на политическата икономия от недалечното минало, които много икономисти се опитват да забравят, а други са щастливи, че така и никога не са разбрали? Или то е свързано с модерното разбиране за "политическата икономия", според което тя се асоциира с икономическата политика в условията на отворената икономика? Надяваме се да не разочароваме читателя, че отговорът не е нито едното, нито другото. Докато в повечето страни в света за учебната дисциплина, посветена на общата икономическа теория и научните изследвания в тази област, са възприели американското название «икономикс» или просто "икономика", французите успешно отстояват въведеното още от французина Антоан дьо Монкретиен понятие "политическа икономия". Ние тук няма да се впускаме в безсмислени дебати за правото на гражданственост на утвърдилото се у нас название "икономикс", но вероятно се налага да посочим няколко основания за различието в названията, което в случая с настоящия учебник е чисто формално.
Широко известна и дори анекдотична е славата на подзаглавието на Трактата по политическа икономия, написан от Антоан дьо Монкретиен в далечната 1615 година: "Посвещавам на Негово Величество Краля и Неговата Майка". Тази слава е неслучайна и е непосредствено свързана с усилията на политическата икономия да обслужва "Негово Величество Краля и Неговата Майка" в различните им въплъщения. Ето защо едни от най-големите теоретици на икономическата наука се опитват в една или друга степен да се разграничат от тази лакейска функция на теорията. Карл Маркс поставя като подзаглавие на "Капиталът" "критика на политическата икономия", което, за съжаление, но съвсем не без основания, впоследствие отпада от обекта на внимание и е заместено от допълнението "марксистко-ленинска политическа икономия". В англоезичната литература ее утвърждава понятието "икономикс", оригинално въведено от Уилям Джевънс, макар че заслугите за това най-често се приписват на Алфред Маршал (вероятно във връзка с неговото забележително произведение "Принципи на икономикс"). И тук въпросът, разбира се, не е само в названието. На границата на XIX и XX век икономическата теория трайно отказва да служи на "Негово Величество Краля и Неговата Майка" (макар че успешните и научно значими опити в това отношение съвсем не са изключение) и търси своя нова идентификация, в това число и чрез наименованието си. Въпреки всепризнатите заслуги на плеяда от изтъкнати теоретици от континентална Европа в развитието на съвременната икономическа наука, основните съчинения в тази област от десетилетия се публикуват на английски език и съвсем естествено формират съдържанието на "икономикс" като наука и учебна дисциплина. Ето защо не трябва да се изненадваме от избора на българските икономисти и от утвърждаването на названието "икономикс" в нашата литература, което по неоспорим начин заявява за амбициите на академичната наука да ее развива в руслото на модерните изследвания, които служат преди всичко на изискванията на стопанската практика, а не на силните на деня.
Реймон Бар е роден през 1924 г. във Франция. Дългогодишен професор в института за политически изследвания Париж, той е един от най изявените икономисти в Европа и света през последните 40 години. Познанията му са резултат не само на теоретична, но и на активна практическа дейност. Член на Управителния съвет на Банк дьо Франс, Министър на индустрията 1959 - 1962 г., отговаря за икономическата и финансовата политика на Европейската общност 1967 - 1972 г., Министър на външната търговия 1976 г., Министър председател на Франция 1976 - 1981 г., Вицепрезидент на Европейската комисия, бил е депутат и кмет на Лион до 2001 г.
На основата на огромния си опит Р. Бар пише своята Политическа икономия - въведение в общата теория на икономиката станало класическо в световната литература. Книгата е предназначена за всички, които искат да разберат същността на икономическите процеси - студенти, анализатори, практици.
Предлаганото на българския читател издание е преведено от последното, 15-то френско издание, което е преработено и допълнено с най-новата информация в сътрудничество с проф. Фредерик Тьолон едно от утвърдените имена на новата генерация френски икономисти.
Том 2: Националният доход и неговото разпределение
Националните сметки дават възможност за открояване на съвкупните количества, или агрегатите, които изразяват различните гледни точки за изследване на икономическата активност и за анализ на икономическия кръгооборот.
След като в първата част на тази книга (т. I) разгледахме формирането и състава на националния продукт, тук пристъпваме към изучаването на националния доход. Всъщност, политическата икономия винаги е смятала, че процесът на създаване на богатството трябва да се изследва отделно от този на разпределянето на благата между индивидите.
Националното производство създава доходите - заплати, ренти, лихви, печалби, - които по право се падат на участниците в производството. Тези доходи са подложени на преразпределение, което се извършва чрез данъците и трансферите; така се формират наличните доходи на домакинствата.
Цялата съвкупност от проблеми, свързани е разпределението, ни заставя да се обърнем към изучаването на националния доход. Тази проблематика винаги е била обект на оживени дискусии: тя е "жизнен" аспект в пълния смисъл на думата; тя подбужда нормативни съждения и заемане на позиции, продиктувани по-скоро от етиката и политиката, отколкото от обективния анализ. От друга страна, различията във въз ледите на теоретиците на разпределението са значителни: стремежът да бъдеш повече модерен, отколкото класик, повече реалист, отколкото абстрактен, често води до объркване.
Преди да пристъпим към изучаване на механизмите за разпределение на доходите, би било добре да хвърлим общ поглед върху главните аспекти на анализа на разпределението на националния доход в статистически и теоретичен план.
Следователно тази Втора Част ще съдържа два големи раздела:
Раздел I: Главни аспекти на анализа на разпределението.
Раздел II: Разпределение на доходите при децентрализираната икономика.
Фактите и теориите в тази област са в процес на бърза еволюция. Проблемите трябва да бъдат поставяни ясно, плановете на анализа - да бъдат точно определяни, да се разбира ролята и значението на наличните сега средства и методи за анализ, и накрая - да бъдат очертани основните насоки на съвременните изследвания. Това са най-съществените условия за напредък в икономическия анализ на разпределението, доколкото те позволяват открояване на неговите основи и принципи.