Преди смъртта си римският поет Вергилий пожелава да унищожи своето най-велико произведение - поемата "Енеида". Към това го тласка дълбокото му отчаяние, предизвикано от несъвместимостта на неговата представа за хуманен облик на живота, на която той дава израз и в "Енеида", с действителността в Римската империя.
Към тази легенда се връща и австрийският писател Херман Брох, смятан с основание за един от големите автори в австрийската литература редом с Музил, Кафка и Канети. В романа си "Смъртта на Вергилий", в който според Томас Ман се достигат границите на немския език, Брох се идентифицира с Вергилий, за да даде своя отговор на въпроса за отношението между твореца и обществото, да стигне до извода, че изкуството има смисъл тогава, когато принадлежи на човешкото бъдеще...

Книга от Библиотека "Избрани романи".