Народно творчество на българи от Източна Тракия
Панайот Маджаров
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеДобро
- ЗабележкаНезначителни следи от влага. Ползва се без проблем.
- НаличностЕкземплярът е продаден.Налични екземпляри може да има в секцията "Подобни книги" - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
За изданието
- ИздателствоПрофесор Марин Дринов
- Град на издаванеСофия
- Година1996 г.
- ЕзикБългарски
- Страници224
- КорициМеки
- Категория
Трудът на П. Маджаров представлява сбор от статии - плод на дългогодишните изследвания на автора върху народното творчество на източнотракийските българи. Засегнати са малко проучени и непроучвани досега теми, отразяващи техните вярвания и обичаи, бит и душевност: баянията и заклинанията, детският фолклор, филекът - пролетните игри и песни, поганите дни - вярата в зли духове и обредни действия за предпазване от тях, клетвите и магиите, странджанските панаири, скеледжийството, натрапената женитба, войните и т.н. Сведенията и материалите, предадени така, както са чути, представляват интерес не само със своето съдържание като факти, които досега не са събирани и проучвани, но и като форма на неприказна проза - случки, действителни или измислени, които се разказват в народната среда. Едновременно с това те дават по-цялостна картина на живота на бежанските семейства, прокудени от Тракия в 1913 г.
Тази книга е опит да се разкрие по-цялостно обликът на източнотракийското население, да се обогатят познанията за неговата самобитна култура. Народните умотворения - песни, предания, вярвания, обичаи и обреди - са събирани от осведомители - сегашни и някогашни жители на Странджа. По-голяма част от тях са родени в останалите след 1913 г. в Турция селища на Източна Тракия. Жалко, че кръгът на издирените носители на странджански фолклор и познавачи на вековните традиции е сравнително малък. Някои от тях вече не са меЖДу живите: Бърза Цвяткова Маджарова от с. Звездец, Мария Вълчева Маслинкова, Яна Панайотова Костова и Надежда Атанасова Костова от Бургас, Стана Петкова Вълкова от с. Ново Паничарево, Дина Томова Кибарова от с. Граматико-во, Ангел Градев Попов от с. Бръшлян.
Събраното фолклорно наследство от Странджа е частица от богатството, което носеше поколението, родено в началото на века. С всяка измината година възстановяването му става все по-трудно. На изчезване е цветущият странджански диалект. Причината за това не е само в закъснялото му проучване. Имаше период в нашия живот, когато бе отворена пропаст между миналото и настоящето, когато с лека ръка бяха унищожени многовековни традиции - явления, недотам достойни, които ние сега, разбрали грешките си, се силим да оправдаем с "обективните закони на развитието". Почти до средата на петдесетте години край с. Звездец имаше два долмена, единият от тях двоен - паметници, които в течение на хилядолетия никой не бе дръзнал да разруши. През наше време те са натрошени за чакъ-лената настилка на шосето. А наоколо - изобилие от варовикови скали. . . И само долмените ли!
Моят главен източник за събиране на странджански фолклор е майка ми, Кера Маджарова* - рядко дарование, неизчерпаем източник на народни умотворения. Вече на преклонна възраст, тя все още можеше да прибави незаписани досега от нея песни, предания, случки, приказки. Част от песните й (346) са публикувани в сборника "Странджански народни песни" през 1983 г. Както думите, така и мелодиите са предадени от нея с изключителна достоверност - така, както ги е чувала от майка си, от заобикалящите я в детството и младостта. Родена е на 20 юни 1896 г. в с. Бръшлян, Бургаско, в семейството на Панайот Митрев Клъвков и Марина Койчева Клъв-кова. Баща й бил овчар. Раждането на Кера не зарадвало родителите. Имали вече пет отраснали момичета. Рухнала надеждата им да отгледат син. След година семейството се увеличило с още едно момиченце - осиновили осиротяло сестрино дете. Дъщерите станали седем.
Песните, приказките, поговорките, баянията и заклинанията, съобщени от К. М., говорят не само за дарбата й да разказва и пее, но и за вродения й вкус към фолклора. Народното творчество е неразделна част от нейното съществувание. Всяко нейно действие е съпътствано от определен ритуал, определена песен, така здраво свързани с живота й, че ги е изпълнявала несъзнателно.
В спомените за средата, от която е учила народните умотворения, К. М. разказва: "Когато съм се родила, най-голямата ми сестра Стойна П. Буболова е била омъжена, а следващата, Стана П. Куртова - сгодена. Първите им деца бяха близо до моята възраст. През учебната 1902/1903 г. бях на седем, а доведената ми сестра Тона - на осем години
СЪДЪРЖАНИЕ
Вместо предговор........................................................................................5
Баяния и заклинания...................................................................11
Детски фолклор............................................................................................20
Филек - пролетни песни и игри................................................................33
За обичаите "грамване на китка" и "надпяваньня"..................................41
Поганото (погани дни)................................................................................49
"Сториньнята" и "правиньнята" (магията)..............................................64
Клетвата и анатемата..................................................................................75
Натрапената женитба и браковете по сметка..........................................83
Жътвата и жътварските песни..................................................................94
Скеледжийството и морето........................................................................110
Сборовете (панагирето)................................................................................119
Илинденско-Преображенското въстание в Малкотърновско, отразено
в някои песни................................................................................................151
Войните в песенното творчество на странджанци..................................161
Лъжите на Шарон..........................................................................................177
Природата и планината...........................................................192
Песента в бита на странджанци................................................................198
Вместо заключение........................................... 208
Съкращения................................................. 210
Данни за осведомителите............................................................................211
Диалектни думи..........................................................................................213
Географски наименования..................................... 221
Тази книга е опит да се разкрие по-цялостно обликът на източнотракийското население, да се обогатят познанията за неговата самобитна култура. Народните умотворения - песни, предания, вярвания, обичаи и обреди - са събирани от осведомители - сегашни и някогашни жители на Странджа. По-голяма част от тях са родени в останалите след 1913 г. в Турция селища на Източна Тракия. Жалко, че кръгът на издирените носители на странджански фолклор и познавачи на вековните традиции е сравнително малък. Някои от тях вече не са меЖДу живите: Бърза Цвяткова Маджарова от с. Звездец, Мария Вълчева Маслинкова, Яна Панайотова Костова и Надежда Атанасова Костова от Бургас, Стана Петкова Вълкова от с. Ново Паничарево, Дина Томова Кибарова от с. Граматико-во, Ангел Градев Попов от с. Бръшлян.
Събраното фолклорно наследство от Странджа е частица от богатството, което носеше поколението, родено в началото на века. С всяка измината година възстановяването му става все по-трудно. На изчезване е цветущият странджански диалект. Причината за това не е само в закъснялото му проучване. Имаше период в нашия живот, когато бе отворена пропаст между миналото и настоящето, когато с лека ръка бяха унищожени многовековни традиции - явления, недотам достойни, които ние сега, разбрали грешките си, се силим да оправдаем с "обективните закони на развитието". Почти до средата на петдесетте години край с. Звездец имаше два долмена, единият от тях двоен - паметници, които в течение на хилядолетия никой не бе дръзнал да разруши. През наше време те са натрошени за чакъ-лената настилка на шосето. А наоколо - изобилие от варовикови скали. . . И само долмените ли!
Моят главен източник за събиране на странджански фолклор е майка ми, Кера Маджарова* - рядко дарование, неизчерпаем източник на народни умотворения. Вече на преклонна възраст, тя все още можеше да прибави незаписани досега от нея песни, предания, случки, приказки. Част от песните й (346) са публикувани в сборника "Странджански народни песни" през 1983 г. Както думите, така и мелодиите са предадени от нея с изключителна достоверност - така, както ги е чувала от майка си, от заобикалящите я в детството и младостта. Родена е на 20 юни 1896 г. в с. Бръшлян, Бургаско, в семейството на Панайот Митрев Клъвков и Марина Койчева Клъв-кова. Баща й бил овчар. Раждането на Кера не зарадвало родителите. Имали вече пет отраснали момичета. Рухнала надеждата им да отгледат син. След година семейството се увеличило с още едно момиченце - осиновили осиротяло сестрино дете. Дъщерите станали седем.
Песните, приказките, поговорките, баянията и заклинанията, съобщени от К. М., говорят не само за дарбата й да разказва и пее, но и за вродения й вкус към фолклора. Народното творчество е неразделна част от нейното съществувание. Всяко нейно действие е съпътствано от определен ритуал, определена песен, така здраво свързани с живота й, че ги е изпълнявала несъзнателно.
В спомените за средата, от която е учила народните умотворения, К. М. разказва: "Когато съм се родила, най-голямата ми сестра Стойна П. Буболова е била омъжена, а следващата, Стана П. Куртова - сгодена. Първите им деца бяха близо до моята възраст. През учебната 1902/1903 г. бях на седем, а доведената ми сестра Тона - на осем години
СЪДЪРЖАНИЕ
Вместо предговор........................................................................................5
Баяния и заклинания...................................................................11
Детски фолклор............................................................................................20
Филек - пролетни песни и игри................................................................33
За обичаите "грамване на китка" и "надпяваньня"..................................41
Поганото (погани дни)................................................................................49
"Сториньнята" и "правиньнята" (магията)..............................................64
Клетвата и анатемата..................................................................................75
Натрапената женитба и браковете по сметка..........................................83
Жътвата и жътварските песни..................................................................94
Скеледжийството и морето........................................................................110
Сборовете (панагирето)................................................................................119
Илинденско-Преображенското въстание в Малкотърновско, отразено
в някои песни................................................................................................151
Войните в песенното творчество на странджанци..................................161
Лъжите на Шарон..........................................................................................177
Природата и планината...........................................................192
Песента в бита на странджанци................................................................198
Вместо заключение........................................... 208
Съкращения................................................. 210
Данни за осведомителите............................................................................211
Диалектни думи..........................................................................................213
Географски наименования..................................... 221
Ключови думи:
Народно творчество на българи от Източна Тракия, Панайот Маджаров
За поръчка
Изчерпана наличност(актуално към 20.04.2024 г.)
За да откриете книгата, можете
- да проверите по-долу в секцията "Подобни книги" за същата книга, изписана по друг начин;
- да се абонирате за известяване по имейл, когато книгата стане налична.Използвайте ("Моето меню") - "Моят акаунт" - "Добави за търсене", след като сте влезли през "Вход".
Подобни книги
Други предложения
Други екземпляри от книгата
Няма други екземпляри с това изписване на автор и заглавие.