Тревожни знаци
Природа, гори, общество
Кирил М. Богданов
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеОтлично
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
За изданието
- ИздателствоРута-ХБ
- Град на издаванеСофия
- Година2008 г.
- ЕзикБългарски
- Страници200
- КорициМеки
- Категория
- ISBN9789549557046
Както всяка човешка дейност, така и тази на издателя си има свои специфични особености, проблеми, трудности и разбира се и приятни усещания. Издателят е този, който има предимство "пръв да надникне" в предлаганите от авторите материали за публикуване. И когато тези "материали" - преди да преминат през лабиринта на печатарските машини и по-късно да се предложат като книга на читателската публика, спонтанно ни впечатлят и развълнуват човешкия дух, тогава издателят усеща, че дейността му е необходима, благородна и общественополезна. Такъв е случаят и с новата книга на проф. Кирил Богданов, озаглавена "ТРЕВОЖНИ ЗНАЦИ".
Независимо от забързаното време, в което живеем - и многото предизвикателства, които се появяват по земния ни път, дълбоко сме убедени, че хората никога няма да изгубят своята любознателност и интереса към онова, което "се случва" в самите нас и около нас. В тази посока е съдържанието на книгата, която вече държите в ръцете си. Това е книга размисъл за света като цяло, разкриваща по един убедителен начин редица тревожни проблеми на общественото развитие. Те са свързани с природната среда (природоползване и природоопазване), с нарушеното екологично равновесие в биосферата и с опасностите за физиологичното здраве на хората, породени от влошените параметри на жизнената среда. Обсъждат се и редица тревожни прояви и тенденции, свързани с разрушаване на ценностната система на днешното общество, без да се абсолютизира, че тази система трябва да бъде постоянна във времето.
Сюжетът на книгата е съсредоточен върху безкрайно сложната проблематика на съвременното развитие. И авторът добре осъзнава това, като на различни места в текста пояснява своите скромни намерения и популяризаторски цели на познати, но нуждаещи се от повторение тревожни истини за света, в който живеем. Същевременно, той е проявил завидна смелост с опита си да обобщи в логическа последователност и да представи редица негативни явления и процеси, които реално се случват в днешния глобален и изпълнен с предизвикателства свят. И можем да заявим - от наша гледна точка, че този опит е повече от успешен.
Обсъдените в книгата тревожни знаци по пътя към бъдещето на човечеството произлизат не някъде "от вън", а от самото човечество. Те се явяват като отражение на неговия постоянен стремеж към усъвършенстване и все по-пълно задоволяване на неговите материални, жизнени и духовни потребности. Споделя се от автора, че това развитие и този вечен стремеж "към по-добро" следва да се определи като нещо съвсем естествено и присъщо на човека като съзидател.
Но независимо от този естествен стремеж, все пак следва да се запитаме има ли граници или параметри това развитие. И търсейки отговор на този въпрос, неизбежно се доверяваме на философията с нейните основни закони. Така си правим равносметка за съществуването на един реален свят, изпълнен с много противоречия и конфликти. Един реален, но същевременно белязан с тревожни знаци свят, особено ако се свърже с прогнозите за бъдещето и условията на средата за живот на идните поколения на база "досегашния модел" на общественото развитие. Много от тези прогнози изтъкват необходимостта от нов модел за развитие на бъдещия свят.
Като основно противоречие на днешния свят се определя постоянно увеличаващото се несъответствие между потребностите от ресурси и възможностите за тяхното осигуряване. Равновесието в природната среда е тревожно нарушено, а това на свой ред поражда вреди за човека, като най-висша форма на съществуване на материята и изявата му като доминантен вид в биосферата.
Авторът на книгата стига до конкретизиране на противоречията по веригата: увеличаване на световното население - дефицит на природни ресурси и енергийни източници - свръхпроизводство и като следствие от това глобално замърсяване - влошаване на жизнените параметри на околната среда и съответно здравословния статус на хората. Безспорно е, че всичко това е основание за тревога по отношение на бъдещата съдба на човечеството, тревога за жизнеустойчивостта на бъдещите поколения и съществуването на човешкия род.
Прави се изводът, че Човекът може и трябва не само да оцелее, а и да има добро бъдеще. В този смисъл най-важното, от което се нуждае човечеството днес, е на базата на тревожните истини да се изгради неговия "екологичен разум", чрез постигане на единство на икономиката с екологията и приемане на алтернатива за умерено и устойчиво развитие.
Днешният свят е длъжен - преди всичко друго, да се развива съобразно принципите на устойчивото развитие в най-пряка връзка с намаляване на екологичните проблеми. Антропогенният натиск върху планетата Земя трябва да бъде ограничен. Интензивно развиващата се икономика трябва да оцени и да се съобрази с щетите, които тя нанася върху природата и върху човека като част от нея. Успехите в икономиката не трябва да бъдат оценявани единствено с увеличаване обема на производството и реализиране на високи печалби, а с това, как се опазват природните компоненти (въздух, вода, почва, флора, фауна), от които всъщност се предопределя устойчивото развитие на човечеството.
След всичко казано от проф. К. Богданов в научно-популярната му книга "Тревожни знаци", се стига до заключението, че съвременното човечество - ако то наистина е цивилизовано, трябва да преоцени досегашното си развитие и да приеме нова философия - разумно насочена към екологичния приоритет, гарантиращ устойчиво развитие на един бъдещ свят, по-добър и по-разумен. Необходимите условия в това отношение следва да се заложат днес от всички нас, от всички хора по света, посредством ежедневни човешки действия, свързани с начина на производство, начина на живот, грижите за съхраняване на природната среда, както и стремежът за съхраняване на общоприетите морални и духовни ценности на обществената система.
И накрая, нашата препоръка към читателите е: прочетете тази полезна книга. Защото ние бяхме не само впечатлени и силно развълнувани от написаното в нея, но и станахме съпричастни с тревожната изповед на автора, свързана с необходимостта да заживеем в един по-разумен свят, в името на нашите деца и внуци. Та нали именно те предопределят целите и смисълът на днешния ни живот.
Независимо от забързаното време, в което живеем - и многото предизвикателства, които се появяват по земния ни път, дълбоко сме убедени, че хората никога няма да изгубят своята любознателност и интереса към онова, което "се случва" в самите нас и около нас. В тази посока е съдържанието на книгата, която вече държите в ръцете си. Това е книга размисъл за света като цяло, разкриваща по един убедителен начин редица тревожни проблеми на общественото развитие. Те са свързани с природната среда (природоползване и природоопазване), с нарушеното екологично равновесие в биосферата и с опасностите за физиологичното здраве на хората, породени от влошените параметри на жизнената среда. Обсъждат се и редица тревожни прояви и тенденции, свързани с разрушаване на ценностната система на днешното общество, без да се абсолютизира, че тази система трябва да бъде постоянна във времето.
Сюжетът на книгата е съсредоточен върху безкрайно сложната проблематика на съвременното развитие. И авторът добре осъзнава това, като на различни места в текста пояснява своите скромни намерения и популяризаторски цели на познати, но нуждаещи се от повторение тревожни истини за света, в който живеем. Същевременно, той е проявил завидна смелост с опита си да обобщи в логическа последователност и да представи редица негативни явления и процеси, които реално се случват в днешния глобален и изпълнен с предизвикателства свят. И можем да заявим - от наша гледна точка, че този опит е повече от успешен.
Обсъдените в книгата тревожни знаци по пътя към бъдещето на човечеството произлизат не някъде "от вън", а от самото човечество. Те се явяват като отражение на неговия постоянен стремеж към усъвършенстване и все по-пълно задоволяване на неговите материални, жизнени и духовни потребности. Споделя се от автора, че това развитие и този вечен стремеж "към по-добро" следва да се определи като нещо съвсем естествено и присъщо на човека като съзидател.
Но независимо от този естествен стремеж, все пак следва да се запитаме има ли граници или параметри това развитие. И търсейки отговор на този въпрос, неизбежно се доверяваме на философията с нейните основни закони. Така си правим равносметка за съществуването на един реален свят, изпълнен с много противоречия и конфликти. Един реален, но същевременно белязан с тревожни знаци свят, особено ако се свърже с прогнозите за бъдещето и условията на средата за живот на идните поколения на база "досегашния модел" на общественото развитие. Много от тези прогнози изтъкват необходимостта от нов модел за развитие на бъдещия свят.
Като основно противоречие на днешния свят се определя постоянно увеличаващото се несъответствие между потребностите от ресурси и възможностите за тяхното осигуряване. Равновесието в природната среда е тревожно нарушено, а това на свой ред поражда вреди за човека, като най-висша форма на съществуване на материята и изявата му като доминантен вид в биосферата.
Авторът на книгата стига до конкретизиране на противоречията по веригата: увеличаване на световното население - дефицит на природни ресурси и енергийни източници - свръхпроизводство и като следствие от това глобално замърсяване - влошаване на жизнените параметри на околната среда и съответно здравословния статус на хората. Безспорно е, че всичко това е основание за тревога по отношение на бъдещата съдба на човечеството, тревога за жизнеустойчивостта на бъдещите поколения и съществуването на човешкия род.
Прави се изводът, че Човекът може и трябва не само да оцелее, а и да има добро бъдеще. В този смисъл най-важното, от което се нуждае човечеството днес, е на базата на тревожните истини да се изгради неговия "екологичен разум", чрез постигане на единство на икономиката с екологията и приемане на алтернатива за умерено и устойчиво развитие.
Днешният свят е длъжен - преди всичко друго, да се развива съобразно принципите на устойчивото развитие в най-пряка връзка с намаляване на екологичните проблеми. Антропогенният натиск върху планетата Земя трябва да бъде ограничен. Интензивно развиващата се икономика трябва да оцени и да се съобрази с щетите, които тя нанася върху природата и върху човека като част от нея. Успехите в икономиката не трябва да бъдат оценявани единствено с увеличаване обема на производството и реализиране на високи печалби, а с това, как се опазват природните компоненти (въздух, вода, почва, флора, фауна), от които всъщност се предопределя устойчивото развитие на човечеството.
След всичко казано от проф. К. Богданов в научно-популярната му книга "Тревожни знаци", се стига до заключението, че съвременното човечество - ако то наистина е цивилизовано, трябва да преоцени досегашното си развитие и да приеме нова философия - разумно насочена към екологичния приоритет, гарантиращ устойчиво развитие на един бъдещ свят, по-добър и по-разумен. Необходимите условия в това отношение следва да се заложат днес от всички нас, от всички хора по света, посредством ежедневни човешки действия, свързани с начина на производство, начина на живот, грижите за съхраняване на природната среда, както и стремежът за съхраняване на общоприетите морални и духовни ценности на обществената система.
И накрая, нашата препоръка към читателите е: прочетете тази полезна книга. Защото ние бяхме не само впечатлени и силно развълнувани от написаното в нея, но и станахме съпричастни с тревожната изповед на автора, свързана с необходимостта да заживеем в един по-разумен свят, в името на нашите деца и внуци. Та нали именно те предопределят целите и смисълът на днешния ни живот.
Ключови думи:
Тревожни знаци, Кирил М. Богданов, природоползване, природозащита