Произход на живота върху Земята
А. И. Опарин
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеМного добро
- ЗабележкаПечат от бивша библиотека и без бележки. Отлично книжно тяло.
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
- ✕
- ✕
- ✕
За изданието
- ИздателствоНародна култура
- Град на издаванеСофия
- Година1946 г.
- АнтикварнаДа
- ЕзикБългарски
- Страници280
- КорициМеки
- Преводачот руски Хр. Кантарджиев
- Поредици и библиотекиНаучни проблеми Кн. 3
- Категория
- Тегло (гр.)180
- Ширина (мм)125
- Височина (мм)170
- Дебелина (мм)10
Теорията на Опарин за произхода на живота, известен също като "Теория за примитивния или първобитния бульон", Опитва се да обясни как животът е възникнал на планетата Земя при характерните условия от преди милиони години, когато са се появили първите органични молекули.
Тази теория, установена от Опарин, е една от най-приетите в научната общност. Той остава валиден, дори и с многото постижения в съвременната наука, тъй като новите свързани открития успяват да го допълнят и укрепят.
Опарин в своите трудове класифицира живите (биотични) организми на ниво организация на неживата материя (абиотични). Тогава той предложи, че тази нежива материя постепенно се променя и става все по-сложна, докато не образува първите живи клетки.
Теорията на Опарин отвори вратите за развитието на клон от биологични науки, известен като "Синтетична биология". Тази наука се опитва да пресъздаде условията на околната среда, при които "примитивна супа" е породила живите организми, които днес обитават земята.
Подобна теория беше изложена независимо от еволюционния биолог Джон Халдейн, когото той кръсти "Примитивна супа"Към първите водни тела от късния докамбрий, които са били главно съставени от метални елементи и вода.
Теорията на Опарин е предложена от Александър Иванович Опарин, който е роден през 1894 г. в малък руски град, наречен Углич. Още от съвсем малък Опарин е запален по растенията и е запознат с еволюционните теории на Дарвин.
Учи физиология на растенията в Московския университет, където години по-късно преподава в катедрите по биохимия и физиология на растенията.
По време на университетското си обучение Опарин започва да изпитва сериозни притеснения относно микроорганизмите, които, съставени само от въглеродни, азотни и водни атоми, имат способността да се организират да извършват сложни процеси като фотосинтеза.
През 1923 г. Опарин публикува експериментите си в книга, която озаглавява "Произходът на живота". Тази книга съдържа теорията, която заедно с приноса на друг изследовател от времето на име Джон Халдън се опитва да обясни как възникнаха примордиите на живота на нашата планета.
Текстът на Опарин с много прост и дидактичен език обяснява как еволюцията на органичната материя е започнала преди формирането на планетата Земя. Той също така обяснява как органичната материя се образува от действието на слънчевите лъчи, вулканични изригвания и електрически разряди от естествен произход.
Важно е да се отбележи, че Опарин пламенно се противопоставя на теорията за спонтанното генериране, подкрепяйки идеите си за еволюционната теория на Дарвин и "абиогенния" синтез на нефт на Менделеев; установявайки, че началото на живота се дължи на един вид "химическа еволюция", която организира елементите на примитивната земя да образуват сложни молекули.
Въпреки факта, че са изминали почти 100 години, откакто Опарин е предложил своята теория, тя е валидна и до днес. Помирителният подход на Опарин, обединяващ различни дисциплини като химия, астрономия, физика и биология, предлага за много учени рационален подход за обяснение как се е формирал животът на земята.
Опарин локализира появата на живот през докамбрийския период, където е съществувала силно редуцираща атмосфера, богата на два от най-разпространените елементи в живите организми: въглерод (под формата на метан и цианогени) и азот (под формата на амоняк).
Неговата теория се основава главно на факта, че енергията от ултравиолетова светлина, вулкани и електрически бури причинява утаяване на вода в газообразна форма, причинявайки проливни дъждове, които утаяват други съединения като амоняк, метан, азот и др.
Проливните дъждове прокараха утаените елементи в моретата, произлизайки от това, което Опарин нарече "примитивен бульон". Този бульон служи като сцена за поредица от химични реакции, които породиха първите органични молекули, подобни на аминокиселините.
Тези колоидни "аминокиселиноподобни" молекули и други от подобен характер спонтанно се организират, за да образуват пептидни, протеинови и липидоподобни структури, които Опарин нарече коацервати.
По-късно коацерватите стават още по-специализирани, като успяват да образуват структури, много подобни на живите клетки, които познаваме днес.
Тези примитивни "клетки", с течение на времето, придобиха способността да развиват примитивен метаболизъм, като вземат химични съединения от околната среда, за да извлекат храна и енергия от тях, за да оцелеят и да се размножават.
Теорията на Дарвин за естествения подбор е от решаващо значение за Опарин да разбере "конкуренцията" и "разпространението" сред коацерватите. Дори години по-късно, с откриването на гени и наследствен материал, Опарин приписва на тези молекули отговорността за голяма част от репликацията на коацервати.
Понастоящем много биолози са посветени на възстановяването на примитивните условия на земята, породили коацерватите, предложени от Опарин.
Един от най-известните експерименти от този тип е този на Стенли Милър и Харолд Юри, които експериментално проверяват "абиогенезата" на аминокиселини като глицин (глицинов тип).
Различни учени, специализирани в синтетичната биология, извършват експерименти, за да постигнат изкуствено организацията на живота, но на базата на съединения, различни от въглерод, предполагайки, че този "живот" може да е типът живот, който откриваме на други планети.
Тази теория, установена от Опарин, е една от най-приетите в научната общност. Той остава валиден, дори и с многото постижения в съвременната наука, тъй като новите свързани открития успяват да го допълнят и укрепят.
Опарин в своите трудове класифицира живите (биотични) организми на ниво организация на неживата материя (абиотични). Тогава той предложи, че тази нежива материя постепенно се променя и става все по-сложна, докато не образува първите живи клетки.
Теорията на Опарин отвори вратите за развитието на клон от биологични науки, известен като "Синтетична биология". Тази наука се опитва да пресъздаде условията на околната среда, при които "примитивна супа" е породила живите организми, които днес обитават земята.
Подобна теория беше изложена независимо от еволюционния биолог Джон Халдейн, когото той кръсти "Примитивна супа"Към първите водни тела от късния докамбрий, които са били главно съставени от метални елементи и вода.
Теорията на Опарин е предложена от Александър Иванович Опарин, който е роден през 1894 г. в малък руски град, наречен Углич. Още от съвсем малък Опарин е запален по растенията и е запознат с еволюционните теории на Дарвин.
Учи физиология на растенията в Московския университет, където години по-късно преподава в катедрите по биохимия и физиология на растенията.
По време на университетското си обучение Опарин започва да изпитва сериозни притеснения относно микроорганизмите, които, съставени само от въглеродни, азотни и водни атоми, имат способността да се организират да извършват сложни процеси като фотосинтеза.
През 1923 г. Опарин публикува експериментите си в книга, която озаглавява "Произходът на живота". Тази книга съдържа теорията, която заедно с приноса на друг изследовател от времето на име Джон Халдън се опитва да обясни как възникнаха примордиите на живота на нашата планета.
Текстът на Опарин с много прост и дидактичен език обяснява как еволюцията на органичната материя е започнала преди формирането на планетата Земя. Той също така обяснява как органичната материя се образува от действието на слънчевите лъчи, вулканични изригвания и електрически разряди от естествен произход.
Важно е да се отбележи, че Опарин пламенно се противопоставя на теорията за спонтанното генериране, подкрепяйки идеите си за еволюционната теория на Дарвин и "абиогенния" синтез на нефт на Менделеев; установявайки, че началото на живота се дължи на един вид "химическа еволюция", която организира елементите на примитивната земя да образуват сложни молекули.
Въпреки факта, че са изминали почти 100 години, откакто Опарин е предложил своята теория, тя е валидна и до днес. Помирителният подход на Опарин, обединяващ различни дисциплини като химия, астрономия, физика и биология, предлага за много учени рационален подход за обяснение как се е формирал животът на земята.
Опарин локализира появата на живот през докамбрийския период, където е съществувала силно редуцираща атмосфера, богата на два от най-разпространените елементи в живите организми: въглерод (под формата на метан и цианогени) и азот (под формата на амоняк).
Неговата теория се основава главно на факта, че енергията от ултравиолетова светлина, вулкани и електрически бури причинява утаяване на вода в газообразна форма, причинявайки проливни дъждове, които утаяват други съединения като амоняк, метан, азот и др.
Проливните дъждове прокараха утаените елементи в моретата, произлизайки от това, което Опарин нарече "примитивен бульон". Този бульон служи като сцена за поредица от химични реакции, които породиха първите органични молекули, подобни на аминокиселините.
Тези колоидни "аминокиселиноподобни" молекули и други от подобен характер спонтанно се организират, за да образуват пептидни, протеинови и липидоподобни структури, които Опарин нарече коацервати.
По-късно коацерватите стават още по-специализирани, като успяват да образуват структури, много подобни на живите клетки, които познаваме днес.
Тези примитивни "клетки", с течение на времето, придобиха способността да развиват примитивен метаболизъм, като вземат химични съединения от околната среда, за да извлекат храна и енергия от тях, за да оцелеят и да се размножават.
Теорията на Дарвин за естествения подбор е от решаващо значение за Опарин да разбере "конкуренцията" и "разпространението" сред коацерватите. Дори години по-късно, с откриването на гени и наследствен материал, Опарин приписва на тези молекули отговорността за голяма част от репликацията на коацервати.
Понастоящем много биолози са посветени на възстановяването на примитивните условия на земята, породили коацерватите, предложени от Опарин.
Един от най-известните експерименти от този тип е този на Стенли Милър и Харолд Юри, които експериментално проверяват "абиогенезата" на аминокиселини като глицин (глицинов тип).
Различни учени, специализирани в синтетичната биология, извършват експерименти, за да постигнат изкуствено организацията на живота, но на базата на съединения, различни от въглерод, предполагайки, че този "живот" може да е типът живот, който откриваме на други планети.
Ключови думи:
Второ издание, земя, живот, произход