Време и съвременници. Част 1-3
Кирил Христов
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеОтлично
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
За изданието
- ИздателствоПарнас-96, Синева
- Град на издаванеСофия
- Година1999 г.
- ЕзикБългарски
- Страници1307
- КорициМеки
- Поредици и библиотекиБългарска памет
- Категория
Появяването на бял свят на цялостното документално свидетелстване на Кирил Христов за неговата епоха и съвременниците му ще пресече нездравите митологизации - пред нас изповедите на голям творец, който е имал смелостта да покаже и себе си, и другите в културната и обществената действителност на България без грим, преструвка и фалш.
Хубава земя си, родино моя, но негоден народ живее в тебе, хора с груби души, за които красотата на човешките отношения е заключена със седем ключа. Може би, когато след няколко поколения биволските кожи се свлекат, ще светне нещо скъпо и у българина; може би у тоя осакатен роб има още нереализирани възможности, които се таят в тоя материал, в туй мътно вино, от което може да излезе шампанско или оцет.
Друго. Тука се споменават стотици имена на незначителни и дори нищожни хора, които още утре ще бъдат забравени и ще изглежда, като че съвсем не са съществували. Това последното не значи, че аз не е трябвало да се занимавам с тях. Те в мое време представляваха могъщата организираност на отрицателните сили в страната; в тяхни ръце бяха разнообразните власти на живота - и аз чувствам, че ми се налага гражданският дълг да заклеймя тия негодници в очите на техните синове и внуци.
Кирил Христов
Когато видя някоя хубава жена, първата ми мисъл е: не е ли грехота да бъде тя само на едного? И то на някой глупец? Хубавата жена трябва да бъде като небето, морето, планините - разбира се, само под едно условие: ако не е преди всичко моя.
Престъпността не винаги показва притъпено морално чувство. Може да бъде съзнателен убиец и един много морален човек. Нещо повече: ние трябва да се удивляваме на силата на един велик човек, комуто е съдено да живее в едно глупаво общество и до края на живота си се въздържа от престъпление, остава в "Кръга на законите" -т. е. бил е принуден да отстъпи на хилядите закони, които са създадени от мнозинствата за запазване именно на техните интереси, противоположни на тия на избраното малцинство.
Светът се явява като един естествен парламент. И понеже глупците са винаги несравнено повече от умните, то и онова, което би получило повече гласове, не може да бъде изражение на ум.
Разбира се, убедените представители на демокрацията - ония, които одобряват вкусовете на мнозинствата и които признават правото на всекиго да има мнение - могат да ме вземат за луд, който не е прибран в някоя лудница само благодарение несъвършенството на законите.
Кирил Христов
Вярно е, че макар да съм стар, аз все още имам такива любовни радости, каквито много млади, хубави и богати хора и на сън не са видели. Много малко могат здраве, младост, красота, власт, пари, събрано в едно, ако липсва най-важното: устремена към висини душа и в нея - магията на словото. А тъкмо това липсва на булгаристанците. Колко здрави, млади и хубави мъже не са в състояние нито за няколко седмици да привържат една жена, стават бързо-бързо противни дори на своята собствена. А да се приближиш към една нуждаеща се жена с примамката на някоя голяма банкнота, или с обещанието да дадеш служба на мъж и, на брат и, ней - само една същинска свиня може да не разбира, колко това е отвратително! Но и най-тъпият мъж в такъв случай чувствува презрението на жертвата. Каква "любовна радост" е то?! Свинство на свинствата! Такъв нещастник и цяла вечност да остане млад, здрав, хубав, богат, властен нито миг не ще изпита великото опиянение, което ни носи една с големи физически и душевни качества жена, влюбена "не с очите, а с ушите", както казва мъдрецът, полетяла към тебе с разтворени обятия, със светещо лице, със сълзи на възторг в очите, които не виждат повече ни плешивата ти глава, ни двойно и дори тройно помненото ти години.
Кирил Христов
Дневниците, писмата, изобщо личните свидетелствания на Кирил Христов за обществения и литературния ни живот от първата половина на XX век имат славата на може би най-скандалното явление в националния ни живот. Интересното е, че това мнение се оформя преди написаното да е станало публичен факт и всъщност допринася достъпа му до читателите. Веднага след смъртта на автора през 1944 г. неговите наследници вземат решението едва след като изтекат 25 години ръкописите да видят бял свят. Мотивировката е да не се засегнат живи лица, представени от поета в неособено благоприятна светлина. Както често става в подобни случаи, възбраната изиграва роля за предозиране на клюкарско-сензационните настроения. Те се подхранват и от бурното житие-битие на Кирил Христов, иначе един от големите български поети и драматурзи, но участник в безчислени литературни битки, силно емоционална натура, люшкаща се между амплитудата на обичта и омразата. С този свой несдържан темперамент и откритостта си да излива крайно субективните си човешки и творчески пристрастия без всякаква дипломатично ст, без съобразяване с йерархични авторитети и политически рангове той е една бяла врана в нашата културна действителност. Не е случайно, че години наред е принуден да живее и в чужбина, защото с предизвикателното си поведение се е превърнал в мишена, заплашен е бил от най-лошото, което може да го сполети. Но и далеч от родината, както се вижда от публикуваните в настоящата книга за пръв негови разсъждения, при цялата се депресираност и при неуютността му на изгнаник, Кирил Христов си остава същият характер.
Хубава земя си, родино моя, но негоден народ живее в тебе, хора с груби души, за които красотата на човешките отношения е заключена със седем ключа. Може би, когато след няколко поколения биволските кожи се свлекат, ще светне нещо скъпо и у българина; може би у тоя осакатен роб има още нереализирани възможности, които се таят в тоя материал, в туй мътно вино, от което може да излезе шампанско или оцет.
Друго. Тука се споменават стотици имена на незначителни и дори нищожни хора, които още утре ще бъдат забравени и ще изглежда, като че съвсем не са съществували. Това последното не значи, че аз не е трябвало да се занимавам с тях. Те в мое време представляваха могъщата организираност на отрицателните сили в страната; в тяхни ръце бяха разнообразните власти на живота - и аз чувствам, че ми се налага гражданският дълг да заклеймя тия негодници в очите на техните синове и внуци.
Кирил Христов
Когато видя някоя хубава жена, първата ми мисъл е: не е ли грехота да бъде тя само на едного? И то на някой глупец? Хубавата жена трябва да бъде като небето, морето, планините - разбира се, само под едно условие: ако не е преди всичко моя.
Престъпността не винаги показва притъпено морално чувство. Може да бъде съзнателен убиец и един много морален човек. Нещо повече: ние трябва да се удивляваме на силата на един велик човек, комуто е съдено да живее в едно глупаво общество и до края на живота си се въздържа от престъпление, остава в "Кръга на законите" -т. е. бил е принуден да отстъпи на хилядите закони, които са създадени от мнозинствата за запазване именно на техните интереси, противоположни на тия на избраното малцинство.
Светът се явява като един естествен парламент. И понеже глупците са винаги несравнено повече от умните, то и онова, което би получило повече гласове, не може да бъде изражение на ум.
Разбира се, убедените представители на демокрацията - ония, които одобряват вкусовете на мнозинствата и които признават правото на всекиго да има мнение - могат да ме вземат за луд, който не е прибран в някоя лудница само благодарение несъвършенството на законите.
Кирил Христов
Вярно е, че макар да съм стар, аз все още имам такива любовни радости, каквито много млади, хубави и богати хора и на сън не са видели. Много малко могат здраве, младост, красота, власт, пари, събрано в едно, ако липсва най-важното: устремена към висини душа и в нея - магията на словото. А тъкмо това липсва на булгаристанците. Колко здрави, млади и хубави мъже не са в състояние нито за няколко седмици да привържат една жена, стават бързо-бързо противни дори на своята собствена. А да се приближиш към една нуждаеща се жена с примамката на някоя голяма банкнота, или с обещанието да дадеш служба на мъж и, на брат и, ней - само една същинска свиня може да не разбира, колко това е отвратително! Но и най-тъпият мъж в такъв случай чувствува презрението на жертвата. Каква "любовна радост" е то?! Свинство на свинствата! Такъв нещастник и цяла вечност да остане млад, здрав, хубав, богат, властен нито миг не ще изпита великото опиянение, което ни носи една с големи физически и душевни качества жена, влюбена "не с очите, а с ушите", както казва мъдрецът, полетяла към тебе с разтворени обятия, със светещо лице, със сълзи на възторг в очите, които не виждат повече ни плешивата ти глава, ни двойно и дори тройно помненото ти години.
Кирил Христов
Дневниците, писмата, изобщо личните свидетелствания на Кирил Христов за обществения и литературния ни живот от първата половина на XX век имат славата на може би най-скандалното явление в националния ни живот. Интересното е, че това мнение се оформя преди написаното да е станало публичен факт и всъщност допринася достъпа му до читателите. Веднага след смъртта на автора през 1944 г. неговите наследници вземат решението едва след като изтекат 25 години ръкописите да видят бял свят. Мотивировката е да не се засегнат живи лица, представени от поета в неособено благоприятна светлина. Както често става в подобни случаи, възбраната изиграва роля за предозиране на клюкарско-сензационните настроения. Те се подхранват и от бурното житие-битие на Кирил Христов, иначе един от големите български поети и драматурзи, но участник в безчислени литературни битки, силно емоционална натура, люшкаща се между амплитудата на обичта и омразата. С този свой несдържан темперамент и откритостта си да излива крайно субективните си човешки и творчески пристрастия без всякаква дипломатично ст, без съобразяване с йерархични авторитети и политически рангове той е една бяла врана в нашата културна действителност. Не е случайно, че години наред е принуден да живее и в чужбина, защото с предизвикателното си поведение се е превърнал в мишена, заплашен е бил от най-лошото, което може да го сполети. Но и далеч от родината, както се вижда от публикуваните в настоящата книга за пръв негови разсъждения, при цялата се депресираност и при неуютността му на изгнаник, Кирил Христов си остава същият характер.