Банско през Възраждането
Събития и личности
Екатерина Бояджиева
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеОтлично
- НаличностЕкземплярът е свален от продажба.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е свален от продажба.
- Търговец
- ✕
- ✕
- ✕
За изданието
- ИздателствоАРС Милениум МММ
- Град на издаванеСофия
- Година2009 г.
- ЕзикБългарски
- Страници263
- КорициТвърди
- Категория
Книгата представлява родословно изследване със 142 илюстрации - цветни и черно-бели, репродукции, архивни снимки и факсимилирани документи.
Екатерина Бояджиева е дипломиран юрист в областта на авторското право. Работила е в редица културни институции. Като потомка на стария род на Хаджи Вълчо от Банско - един от забележителните дейци на XVIII век, на чието благородно дарителство нашата култура дължи изключително значими за българското присъствие на Атон паметници на архитектурата и изкуството - авторката пренасочва интересите си към Българското възраждане и неуморно все повече разширява периметъра на своите исторически проучвания. Плод на дългогодишните и всеобхватни исторически и родословни изследвания са нейните книги "Банско - неугасващи имена от Възраждането" /1002/, "Банско и Атон. Мисията на хаджи Вълчо, брата на Паисий Хилендарски, на прага на Българското Възраждане /2002/ и настоящия труд "Банско пез Възраждането. Събития и личности" /2009/. Публикувала е редица статии и научни съобщения в нашия периодичен печат. Във всички нейни издания най-обосновано с документални свидетелства са описани увлекателно събитията и делата на дейците от възрожденския период на нашата история /XVIII и XIX в./ и с научна безкомпромистност е изтъкната тяхната значимост за съхраняване на националното ни самосъзнание. Изследванията на Екатерина Бояджиева са ценен принос в българската историографска наука.
Нашите възрожденци са обгърнати с любовта и преклонението на признателните българи заради родолюбивите им дела и подвизи. Защото те създадоха началото на новия живот на България, стояла векове под гнета на турското робство. Защото те помогнаха нашата родина да се включи в общоевропейското развитие, да се извърши промяна в съзнанието на българина.
Още в началото на XVIII век се забелязва засилен духовен подем в Европа. Под влияние на Просвещението, една от най-значимите епохи в духовната история на човечеството, се поставя началото на развитие в националната, стопанската и социалната сфера и в отдалечената европейска част на Отоманската империя, завоювала Балканския полуостров. Разбира се, това развитие не протича еднакво. Напротив, то е силно диференцирано поради различното ниво на съзряване на духовните и социалните условия сред отделните балкански народи. Така и по българските земи просвещенските идеи намират почва според обективните предпоставки, затова е трудно да се определи категорично времето и мястото на българското културно-историческо развитие в рамките на общоевропейското. От началото на XVIII век отражението на просвещенските идеи и техните проявления се забелязват все по-ярко, особено към средата на века, когато икономическите фактори започват да се открояват като неоспорима движеща сила. По този начин Българското възраждане постепенно застава на Здрава материална- и идейна база.
Настоящото проучване е насочено главно към живота и бита на българите от онова време - предимно към южните райони на Балканския полуостров и в по-тесни граници - към Разложко. Както съобщава Константин Иречек, значителен брой пътешественици от Европа, и Близкия изток, преминавайки тогава през нашите земи, споделят своите наблюдения и описания и по този начин днес разполагаме до известна степен с достоверни сведения за живота и бита на тогавашните българи. Необходимо е да се отбележи, че попаднала под турска власт през XIV век българската държава загубва политическата си самостоятелност, но народът продължава да съществува - запазва своя език и националното си чувство, стреми се при създадените условия да съхрани българската си идентичност. Този стремеж се изразява най-ярко сред населението от селищата разположени предимно в подножието на Балкана, Средна гора, Пирин и Родопите- Котел, Жеравна, Копривщица, Панагюрище, Чипровци и др. Сред тях Банско е селището, където са живеели само християни без турски и гръцки пришълци.
Банско запазва през годините своята етническа еднородност, което се дължи и на труднодостъпното му разположение - закътано между Рила и Пирин...
Екатерина Бояджиева е дипломиран юрист в областта на авторското право. Работила е в редица културни институции. Като потомка на стария род на Хаджи Вълчо от Банско - един от забележителните дейци на XVIII век, на чието благородно дарителство нашата култура дължи изключително значими за българското присъствие на Атон паметници на архитектурата и изкуството - авторката пренасочва интересите си към Българското възраждане и неуморно все повече разширява периметъра на своите исторически проучвания. Плод на дългогодишните и всеобхватни исторически и родословни изследвания са нейните книги "Банско - неугасващи имена от Възраждането" /1002/, "Банско и Атон. Мисията на хаджи Вълчо, брата на Паисий Хилендарски, на прага на Българското Възраждане /2002/ и настоящия труд "Банско пез Възраждането. Събития и личности" /2009/. Публикувала е редица статии и научни съобщения в нашия периодичен печат. Във всички нейни издания най-обосновано с документални свидетелства са описани увлекателно събитията и делата на дейците от възрожденския период на нашата история /XVIII и XIX в./ и с научна безкомпромистност е изтъкната тяхната значимост за съхраняване на националното ни самосъзнание. Изследванията на Екатерина Бояджиева са ценен принос в българската историографска наука.
Нашите възрожденци са обгърнати с любовта и преклонението на признателните българи заради родолюбивите им дела и подвизи. Защото те създадоха началото на новия живот на България, стояла векове под гнета на турското робство. Защото те помогнаха нашата родина да се включи в общоевропейското развитие, да се извърши промяна в съзнанието на българина.
Още в началото на XVIII век се забелязва засилен духовен подем в Европа. Под влияние на Просвещението, една от най-значимите епохи в духовната история на човечеството, се поставя началото на развитие в националната, стопанската и социалната сфера и в отдалечената европейска част на Отоманската империя, завоювала Балканския полуостров. Разбира се, това развитие не протича еднакво. Напротив, то е силно диференцирано поради различното ниво на съзряване на духовните и социалните условия сред отделните балкански народи. Така и по българските земи просвещенските идеи намират почва според обективните предпоставки, затова е трудно да се определи категорично времето и мястото на българското културно-историческо развитие в рамките на общоевропейското. От началото на XVIII век отражението на просвещенските идеи и техните проявления се забелязват все по-ярко, особено към средата на века, когато икономическите фактори започват да се открояват като неоспорима движеща сила. По този начин Българското възраждане постепенно застава на Здрава материална- и идейна база.
Настоящото проучване е насочено главно към живота и бита на българите от онова време - предимно към южните райони на Балканския полуостров и в по-тесни граници - към Разложко. Както съобщава Константин Иречек, значителен брой пътешественици от Европа, и Близкия изток, преминавайки тогава през нашите земи, споделят своите наблюдения и описания и по този начин днес разполагаме до известна степен с достоверни сведения за живота и бита на тогавашните българи. Необходимо е да се отбележи, че попаднала под турска власт през XIV век българската държава загубва политическата си самостоятелност, но народът продължава да съществува - запазва своя език и националното си чувство, стреми се при създадените условия да съхрани българската си идентичност. Този стремеж се изразява най-ярко сред населението от селищата разположени предимно в подножието на Балкана, Средна гора, Пирин и Родопите- Котел, Жеравна, Копривщица, Панагюрище, Чипровци и др. Сред тях Банско е селището, където са живеели само християни без турски и гръцки пришълци.
Банско запазва през годините своята етническа еднородност, което се дължи и на труднодостъпното му разположение - закътано между Рила и Пирин...
Ключови думи:
Банско през Възраждането, Екатерина Бояджиева