Реч на министъра на финансите по финансовото положение на България, произнесена при внасянето на проекта за бюджета на държавата за финансовата 1921/1922 г.
Марко Турлаков
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеМного добро
- ЗабележкаПохабена първа корица от времето. Липсва задната корица. Вътре чиста.
- НаличностЕкземплярът е продаден.Налични екземпляри може да има в секцията "Подобни книги" - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
- ✕
- ✕
За изданието
- ИздателствоНародното събрание
- Град на издаванеСофия
- Година1921 г.
- АнтикварнаДа
- ЕзикБългарски
- Страници51
- КорициМеки
- Категория
- Тегло (гр.)45
- Ширина (мм)120
- Височина (мм)160
- Дебелина (мм)3
Марко Турлаков (14.09.1872 - 21.10.1940).
Е роден на 14.09.1872 г. в с. Кърджалии (дн. Сърнево), Хасковско. Член на БЗНС от 1900 г. , избран на VІІІ конгрес на БЗНС за член на УС и на ПП на БЗНС - 1906 г., член на УС и помощник редактор на в-к "Земеделско знаме" - 1907 г., където публикува и с псевдонимите Мариус, Трудов. Председател е на Х конгрес 1908 г., член на УС и секретар на Съюза, член на УС избран на ХІ конгрес - 1909 г. и съредактор с Д. Драгиев на сп. "Земеделска мисъл". Подпредседател на ХІІ конгрес - 1910 г. и член на УС, член на ПП като касиер и управител на съюзната печатница, резервен член в УС на "Народен магазин". На ХІІІ конгрес - 1911 г. е член на УС и на ПП като управител на съюзната печатница и редактор на сп. "Земеделска мисъл",. Учителства от 1890 г. Съюзно решение го задължава да мине на работа в Съюза като организатор-1906 г. Завършва право в Софийския университет.1907-1910 г. Избран е за депутат в V ВНС 1911 г., ХVІ ОНС - 1913 г., ХVІІ ОНС-1914 г., ХVІІІ ОНС - 1919 г., ХІХ ОНС-1920 г. Избран е за член на УС от ХІV конгрес - 1913 г. и за резервен член на УС на "Народен магазин".
Избран е за член на УС на "Народен магазин" - 1915 г. и 1919 г. От 10.09.1915 г. до 21.10.1916 г. замества мобилизирания Р. Даскалов като управител на "Народен магазин". След неговото осъждане той е заместен от Н. Атанасов.
Член е на УС излъчен от ХV конгрес и на ПП като управител на печатницата-1919г. Член на УС от ХV конгрес-1919 г.и член на ПП като секретар заедно с Кирил Павлов-касиер, Р. Даскалов-редактор, Драгиев-редактор на сп. "Земеделска мисъл", Турлаков-управител на печатницата, Ал. Стамболийски и Коста Томов-членове.
Съподсъдим с Ал. Стамболийски, той е оправдан, но осъден по Деклозиеровата афера- 1915 г. След осъждането му той е заместен от Н. Атанасов. През ноември 1918 г., освободен от затвора, той заема мястото си като управител на "Народен магазин". В заседание на УС, 24/29.11.1918 г., е съставено ново ПП:Оббов-секретар, М. Турлаков- касиер администратор и Ал. Стамболийски- редактор. Редактор във в."Земеделско знаме".1912-1913 г. редактор на сп."Земеделска мисъл"-1913 г. Изразява в сп. "Земеделска мисъл" поддръжка на войнствената политика срещу Турция, което е противоположно на позицията на Ал. Стамболийски против войната. При разцеплението на парламентарната група - 30.12.1916 г. - Турлаков подкрепя болшинството.
Живеят в София заедно със Ал. Стамболийски през 1914 г. и го съветва да не отпечатва брошурата си за срещата с Фердинанд защото ще се изложи на съдебно преследване. Целият тираж бил поверен за пазене на проф. Ал. Цанков. Привлечен е като подсъдим и в процеса по аферата Деклозиер,- 21.10.1916 г.- осъдени са депутатите Неделчо Георгиев, Григор Бояджиев, Марко Турлаков на 8 години, Найден Команов и директорът на Народен Магазин Р. Даскалов. През декември 1918 г. Касационният съд отменя самото дело поради липса на престъпно деяние. Драгиев го обвинява, че е създал вълнарски синдикат към Народен Магазин с цел за лично облагодетелстване. 1915 г
Министър на железниците, пощите и телеграфите и управляващ Министерството на правосъдието в коалиционния кабинет на Ал. Стамболийски - 07.10.1919 г. По време на голямата железничарска стачка (24.12.1919-14.02.1920) той взема енергични мерки против стачниците.
Член е на УС на създадената през 1920 г. Кооперативна банка и председател на Контролния съвет на Земеделска кооперативна банка- Синдикална централа- 1920 г.
Министър на финансите от 22.05.1920 до 09.02.1923 г. в кабинета на Стамболийски. При свободен курс на българския лев, същият удвоява стойността си от 3 на 6 златни стотинки, швейцарският франк "поефтинява" от 29 на 13,15 лв.
През пролетта на 1921 г. Ал. Стамболийски се разболява и се страхуват за живота му. Турлаков прави предложение в Министерския съвет да се определи негов заместник, което не се приема. Прави същото предложение в Парламентарната група, но и там то е отхвърлено.
Замествал е Ал. Стамболийски като военен министър, когато той се намирал в чужбина. Народен представител 1923 г. обявява се против част от реформите на БЗНС. Изгонен от правителството и изключен от БЗНС.
Като анализира допуснатите недостатъци по време на земеделското управление, Турлаков смята, че основната му грешка е неправилното прилагане на народовластието и на парламентаризма, както в организацията така и в държавата; в масовия прилив на службогонци и недостатъчния му управленчески и интелектуален капитал; отварянето на все по-широк фронт от противници-църквата, адвокатите, търговците, военните, подписването на предварителна недатирана оставка на кандитат-депутатите в ХХ ОНС и др.
В изказването си пред ХVІ конгрес - 1921 г.- Турлаков предупреждава, че управленческото нетърпение на съюзни дейци ще постави на изпитание правителствената програма и апелира за умереност в желанието да се върви напред. В последвалото си изказване Ал. Стамболийски, в течение на два часа, окуражава напротив такова бързане. Радикалните изказвания за "селска диктатура" са характеризирани от Турлаков като нетърпеливи кандидати за власт и ги нарича "януарчета".
На ХVІІ конгрес на БЗНС през май 1922 г. той се изказва за ненарушаване на Конституцията и на Устава. Той се въздържа от нападки срещу Ал. Стамболийски, но твърди че правителството прави грешки и те не бива да се повтарят.
Характеристика на Ал. Стамболийски за него по време на затвора им:"Г.е също тъй един от старите дейци, ала не така активно участвувал в съзиданието на делото. Неговото трудолюбие и стремеж за школническо звание е познато всекиму. Това идва от характерните му черти. Ала по натура той не е борец—борчеството му е по дълг, създадено вследствие увличането му в борбата. Има амбицията да се издигне. Ала вероятно е, че не ще бъде нещо повече от това, каквото е, защото познанията му ще се парализират от отслабване на енергията вследствие напредналата му възраст. А той и без това има слаба борческа енергия, която най-много издига личността в обществото. На него делото може да разчита като на един мощен и акуратен сътрудник, но не и като на един борец със самостойна инициатива, с безпределно, безкористно и достойно за удивление безстрашие. Той ще си остане един от първите в инструктивния щаб на делото, но никога не ще може да заеме място на особено достоен главатар".
До 1919 г. той е в левицата на съюза, против Драгиев. Намира че е засенчен от Р. Даскалов. Конфликта му със Стоян Калъчев относно отлагането на ХVІ конгрес (февруари 1921 г.) за да може намиращият се в чужбина Ал. Стамболийски да присъства на него изостря конфликта с младите деятели - "януарчетата", с изключение на Стефан Цанов. На този конгрес той заявява: "Нищо от това, което ще решите под влияние на минутни настроения, а не под диктовката на здравия разум, няма да се изпълни".
Министър на железниците в коалиционния кабинет на Ал. Стамболийски, той потушава железничарската стачка.
Когато Р. Даскалов и Ал. Димитров са в чужбина, той се опитва да наложи реорганизация на кабинета, но не успява. 20.05.1920 г.-М-р на финансите.
През април 1921 г., когато Ал. Стамболийски е тежко болен, той иска да се избере друг премиер, но не успява. Опитва същото и в парламентарната група също безуспешно.
На 24.06.1921 г. е извършена реорганизация на правителството. Левицата има 6 представители, от които Оббов е колеблив, десницата има 4 представители. След убийството на Ал. Димитров и влизането на Христо Манолов в кабинета левицата и десницата се изравняват.
През март 1922 г. при разискванията по закона за новия правопис Ал. Стамболийски предлага да се премахнат предвидените наказателни санкции в закона, без да е имало решение в Министерския съвет за това. Тогава Турлаков му заявява: "Аз под твое шефство не мога да бъда министър в този кабинет. След всичко станало ти не можеш повече да бъдеш министър-председател". Възниква няколкодневна криза в правителството. "Стамболийски призна прегрешенията си и най-умолително иска прошка от групата и от нас, обидените от поведението му министри. Той призна, че справедливостта иска неговото слизане от председателското място, но моли и групата и нас, пред вид близкото свикване на Генуезката конференция, да отложим този въпрос за след конференцията. Декларира, че веднага след завръщането си от Генуа, пред конгреса ще даде оставката си и в никой случай няма да приеме, ако конгреса наново го натовари да състави кабинета" (из "Необходими разяснения"). В Парламентарната група се постига компромис и помирение. Петорката отправя протокол към Ал. Стамболийски с искане да промени методите си на управление, да прочисти съюза и т.н. На конгреса, обаче, Стамболийски не обявява това свое обещание.
Възникват големи трудности с Междусъюзническата комисия. Турлаков е назначен на мястото на Р. Даскалов за временен комисар по репарациите през юли 1922 г.
Е роден на 14.09.1872 г. в с. Кърджалии (дн. Сърнево), Хасковско. Член на БЗНС от 1900 г. , избран на VІІІ конгрес на БЗНС за член на УС и на ПП на БЗНС - 1906 г., член на УС и помощник редактор на в-к "Земеделско знаме" - 1907 г., където публикува и с псевдонимите Мариус, Трудов. Председател е на Х конгрес 1908 г., член на УС и секретар на Съюза, член на УС избран на ХІ конгрес - 1909 г. и съредактор с Д. Драгиев на сп. "Земеделска мисъл". Подпредседател на ХІІ конгрес - 1910 г. и член на УС, член на ПП като касиер и управител на съюзната печатница, резервен член в УС на "Народен магазин". На ХІІІ конгрес - 1911 г. е член на УС и на ПП като управител на съюзната печатница и редактор на сп. "Земеделска мисъл",. Учителства от 1890 г. Съюзно решение го задължава да мине на работа в Съюза като организатор-1906 г. Завършва право в Софийския университет.1907-1910 г. Избран е за депутат в V ВНС 1911 г., ХVІ ОНС - 1913 г., ХVІІ ОНС-1914 г., ХVІІІ ОНС - 1919 г., ХІХ ОНС-1920 г. Избран е за член на УС от ХІV конгрес - 1913 г. и за резервен член на УС на "Народен магазин".
Избран е за член на УС на "Народен магазин" - 1915 г. и 1919 г. От 10.09.1915 г. до 21.10.1916 г. замества мобилизирания Р. Даскалов като управител на "Народен магазин". След неговото осъждане той е заместен от Н. Атанасов.
Член е на УС излъчен от ХV конгрес и на ПП като управител на печатницата-1919г. Член на УС от ХV конгрес-1919 г.и член на ПП като секретар заедно с Кирил Павлов-касиер, Р. Даскалов-редактор, Драгиев-редактор на сп. "Земеделска мисъл", Турлаков-управител на печатницата, Ал. Стамболийски и Коста Томов-членове.
Съподсъдим с Ал. Стамболийски, той е оправдан, но осъден по Деклозиеровата афера- 1915 г. След осъждането му той е заместен от Н. Атанасов. През ноември 1918 г., освободен от затвора, той заема мястото си като управител на "Народен магазин". В заседание на УС, 24/29.11.1918 г., е съставено ново ПП:Оббов-секретар, М. Турлаков- касиер администратор и Ал. Стамболийски- редактор. Редактор във в."Земеделско знаме".1912-1913 г. редактор на сп."Земеделска мисъл"-1913 г. Изразява в сп. "Земеделска мисъл" поддръжка на войнствената политика срещу Турция, което е противоположно на позицията на Ал. Стамболийски против войната. При разцеплението на парламентарната група - 30.12.1916 г. - Турлаков подкрепя болшинството.
Живеят в София заедно със Ал. Стамболийски през 1914 г. и го съветва да не отпечатва брошурата си за срещата с Фердинанд защото ще се изложи на съдебно преследване. Целият тираж бил поверен за пазене на проф. Ал. Цанков. Привлечен е като подсъдим и в процеса по аферата Деклозиер,- 21.10.1916 г.- осъдени са депутатите Неделчо Георгиев, Григор Бояджиев, Марко Турлаков на 8 години, Найден Команов и директорът на Народен Магазин Р. Даскалов. През декември 1918 г. Касационният съд отменя самото дело поради липса на престъпно деяние. Драгиев го обвинява, че е създал вълнарски синдикат към Народен Магазин с цел за лично облагодетелстване. 1915 г
Министър на железниците, пощите и телеграфите и управляващ Министерството на правосъдието в коалиционния кабинет на Ал. Стамболийски - 07.10.1919 г. По време на голямата железничарска стачка (24.12.1919-14.02.1920) той взема енергични мерки против стачниците.
Член е на УС на създадената през 1920 г. Кооперативна банка и председател на Контролния съвет на Земеделска кооперативна банка- Синдикална централа- 1920 г.
Министър на финансите от 22.05.1920 до 09.02.1923 г. в кабинета на Стамболийски. При свободен курс на българския лев, същият удвоява стойността си от 3 на 6 златни стотинки, швейцарският франк "поефтинява" от 29 на 13,15 лв.
През пролетта на 1921 г. Ал. Стамболийски се разболява и се страхуват за живота му. Турлаков прави предложение в Министерския съвет да се определи негов заместник, което не се приема. Прави същото предложение в Парламентарната група, но и там то е отхвърлено.
Замествал е Ал. Стамболийски като военен министър, когато той се намирал в чужбина. Народен представител 1923 г. обявява се против част от реформите на БЗНС. Изгонен от правителството и изключен от БЗНС.
Като анализира допуснатите недостатъци по време на земеделското управление, Турлаков смята, че основната му грешка е неправилното прилагане на народовластието и на парламентаризма, както в организацията така и в държавата; в масовия прилив на службогонци и недостатъчния му управленчески и интелектуален капитал; отварянето на все по-широк фронт от противници-църквата, адвокатите, търговците, военните, подписването на предварителна недатирана оставка на кандитат-депутатите в ХХ ОНС и др.
В изказването си пред ХVІ конгрес - 1921 г.- Турлаков предупреждава, че управленческото нетърпение на съюзни дейци ще постави на изпитание правителствената програма и апелира за умереност в желанието да се върви напред. В последвалото си изказване Ал. Стамболийски, в течение на два часа, окуражава напротив такова бързане. Радикалните изказвания за "селска диктатура" са характеризирани от Турлаков като нетърпеливи кандидати за власт и ги нарича "януарчета".
На ХVІІ конгрес на БЗНС през май 1922 г. той се изказва за ненарушаване на Конституцията и на Устава. Той се въздържа от нападки срещу Ал. Стамболийски, но твърди че правителството прави грешки и те не бива да се повтарят.
Характеристика на Ал. Стамболийски за него по време на затвора им:"Г.е също тъй един от старите дейци, ала не така активно участвувал в съзиданието на делото. Неговото трудолюбие и стремеж за школническо звание е познато всекиму. Това идва от характерните му черти. Ала по натура той не е борец—борчеството му е по дълг, създадено вследствие увличането му в борбата. Има амбицията да се издигне. Ала вероятно е, че не ще бъде нещо повече от това, каквото е, защото познанията му ще се парализират от отслабване на енергията вследствие напредналата му възраст. А той и без това има слаба борческа енергия, която най-много издига личността в обществото. На него делото може да разчита като на един мощен и акуратен сътрудник, но не и като на един борец със самостойна инициатива, с безпределно, безкористно и достойно за удивление безстрашие. Той ще си остане един от първите в инструктивния щаб на делото, но никога не ще може да заеме място на особено достоен главатар".
До 1919 г. той е в левицата на съюза, против Драгиев. Намира че е засенчен от Р. Даскалов. Конфликта му със Стоян Калъчев относно отлагането на ХVІ конгрес (февруари 1921 г.) за да може намиращият се в чужбина Ал. Стамболийски да присъства на него изостря конфликта с младите деятели - "януарчетата", с изключение на Стефан Цанов. На този конгрес той заявява: "Нищо от това, което ще решите под влияние на минутни настроения, а не под диктовката на здравия разум, няма да се изпълни".
Министър на железниците в коалиционния кабинет на Ал. Стамболийски, той потушава железничарската стачка.
Когато Р. Даскалов и Ал. Димитров са в чужбина, той се опитва да наложи реорганизация на кабинета, но не успява. 20.05.1920 г.-М-р на финансите.
През април 1921 г., когато Ал. Стамболийски е тежко болен, той иска да се избере друг премиер, но не успява. Опитва същото и в парламентарната група също безуспешно.
На 24.06.1921 г. е извършена реорганизация на правителството. Левицата има 6 представители, от които Оббов е колеблив, десницата има 4 представители. След убийството на Ал. Димитров и влизането на Христо Манолов в кабинета левицата и десницата се изравняват.
През март 1922 г. при разискванията по закона за новия правопис Ал. Стамболийски предлага да се премахнат предвидените наказателни санкции в закона, без да е имало решение в Министерския съвет за това. Тогава Турлаков му заявява: "Аз под твое шефство не мога да бъда министър в този кабинет. След всичко станало ти не можеш повече да бъдеш министър-председател". Възниква няколкодневна криза в правителството. "Стамболийски призна прегрешенията си и най-умолително иска прошка от групата и от нас, обидените от поведението му министри. Той призна, че справедливостта иска неговото слизане от председателското място, но моли и групата и нас, пред вид близкото свикване на Генуезката конференция, да отложим този въпрос за след конференцията. Декларира, че веднага след завръщането си от Генуа, пред конгреса ще даде оставката си и в никой случай няма да приеме, ако конгреса наново го натовари да състави кабинета" (из "Необходими разяснения"). В Парламентарната група се постига компромис и помирение. Петорката отправя протокол към Ал. Стамболийски с искане да промени методите си на управление, да прочисти съюза и т.н. На конгреса, обаче, Стамболийски не обявява това свое обещание.
Възникват големи трудности с Междусъюзническата комисия. Турлаков е назначен на мястото на Р. Даскалов за временен комисар по репарациите през юли 1922 г.
Ключови думи:
М.Турлаков, министър, финанси, реч, България, 1921 г
За поръчка
Изчерпана наличност(актуално към 25.04.2024 г.)
За да откриете книгата, можете
- да проверите по-долу в секцията "Подобни книги" за същата книга, изписана по друг начин;
- да се абонирате за известяване по имейл, когато книгата стане налична.Използвайте ("Моето меню") - "Моят акаунт" - "Добави за търсене", след като сте влезли през "Вход".
Подобни книги
Други предложения
Други екземпляри от книгата
Няма други екземпляри с това изписване на автор и заглавие.