Иля Борисов Велчев е съвременен български поет, белетрист, драматург, сценарист и кино-режисьор.

Роден е на 26 февруари 1947 г. Син на Борис Велчев - секретар и член на Политбюро на Централния комитет на БКП през 1970-те години. Завършил е кинорежисура във ВГИК, Москва през 1973 г[1].

Автор е на над 20 книги, 10 филма и текстове на песни, по-известни от които са „Хризантеми“ на Лили Иванова, „Осъдени души“ на Митко Щерев, „Ако си дал“ на Емил Димитров.

Заради филма „Завръщане от Рим“ (1977) баща му Борис Велчев е освободен от постовете му в ЦК на БКП, макар да е считан за втори човек в партията след Тодор Живков. Това е тезата на самия Иля Велчев. Всъщност при прожекцията на филма по телевизията се надига вълна от присмех и подигравки, като се разпространяват листовки с присмехулни стихчета, които пародират филма. Държавна сигурност издирва авторите и разпространителите на листовките. Много хора са привиквани за разпити, някъде са правени и обиски (за тях разказва в мемоарната си книга Чавдар Тепешанов, служител на ДС). Тези тормозени хора си отдъхват, когато в „Литературен фронт“ излиза редакционна статия срещу филма. Тя слага край на репресиите срещу невинни хора, а последвалите промени в Политбюро на ЦК имат само семейно значение - за фамилиите Живкови и Велчеви.

На 22 март 2007 в Пловдив Иля Велчев представя книгата си „Бай Ганьо, жив ли си?“ – роман с главен герой героя на Алеко Константинов, но вече гражданин на Европейския съюз.