Илиада
Омир
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеМного добро
- ЗабележкаЗапазена, леко закъсване в горния край на страничното тяло. Отлично книжно тяло.
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
- ✕
За изданието
- ИздателствоНародна култура
- Град на издаванеСофия
- Година1971 г.
- ЕзикБългарски
- Страници560
- КорициТвърди
- Категория
- Формат65/92/16
Илиада (на старогръцки: Ἰλιάς) е епическа поема в 15 703 хекзаметри, приписвана на Омир, едно от най-древните произведения в европейската литература. За основа при написването ѝ са послужили многобройни древногръцки предания за подвизите на древни герои.
Наименованието ѝ идва от Илион — старото име на Троя, град в северозападна Мала Азия, на около 7 км от Дарданелите. Следователно „Илиада“ ще рече поема за Илион (Троя). Тя е написана върху сюжет от митологията или по-специално от тъй наречения Троянски цикъл от сказания, който е дал сюжет на много литературни произведения.
Действието се разиграва под стените на обсадения град по време на десетата година от Троянската война. То обхваща последните 50 дни (някои изследователи смятат, че дните са 49, други — 51) от войната, като започва със свадата между Ахил, цар на гърците мирмидонци, и Агамемнон, цар на Микена. Разказът завършва с погребението на загиналия Хектор, син на троянския цар Приам и брат на Парис. Илиада е и първият запазен извор, в който се споменават траките - описанието на тракийския цар Рез. Александрийският учен Зенодот Ефески е разделил поемата на 24 песни колкото са и буквите в гръцката азбука. Тя се състои от 15703 стиха и е написана в хекзаметри. Разпространявала се е чрез ръкописи като до наши дни са достигнали около 100 ръкописа, които съдържат поемата или част от нея. Най-старият пълен ръкопис е от Сирия и се датира от 5 в.пр.н.е.
Независимо че „Илиада“ има военен сюжет, в съдържанието ѝ са вплетени многобройни битови сцени, описания на обичаи, местности, оръжия. Поемата представлява и енциклопедия на целокупния тогавашен живот. Формалното описание на събития, станали през последните дни от десетгодишната обсада на Троя, умело включва разкази за много събития, случили се твърде рано, изречени от героите, или от самия поет.
Поемата съдържа много сентенции, ценни не само като мисъл, но и като народна мъдрост.
За съвременния читател изглеждат странни някои особености на творбата. Това е естествено, когато ни делят три хилядолетия от създаването ѝ. При описанието на всяка сцена има обстоятелственост, която не допада на читателя в нашето динамично време. Подробното описание на случки и събития се допълва от несъвършенството на писателската техника, когато Омир трябва да опише две или повече събития, ставащи едновременно.
Дори когато са встрани от действието, отделните епизоди винаги са във връзка с главния герой. Епизодите от поемата се изграждат в обща верига на основната тема и се създава произведение, представляващо самостоятелно завършено поетическо цяло. Същевременно всеки отделен епизод е крачка напред в разрешаването на основния проблем — победа над троянския герой, който в продължение на десет години е най-славен защитник на своето отечество.
Подробният разказ на всеки епизод е свързан с основната мисъл на поемата - възхвала на честта, стремеж към воинска слава, утвърждаване на доблестта и предаността към родината, ценности, определяни като общочовешки и останали актуални до наши дни.
В средата на втора песен, след повторно обръщение към Музата, следва изброяване в тържествен тон на воюващите при Троя ахейци. Непосредствено следващото описание на подготовката за предстоящия бой прилича на разказ за началото на войната. В първите стихове на трета песен, когато войските вече се смесват, Парис предлага изходът да се реши в двубой между него и Менелай. Предложението се приема и двамата излизат един срещу друг.
Бойният ден, представен в трета песен, е една Троянска война в миниатюр. Аналитически погледнато, „Илиада“ има две начала – освен в първа песен, тя започва и в средата на втора песен, където са открива като че ли епосът за троянската война в чиста форма.
Разказът за Троянската война се обвързва с темата за войната изобщо. По време на битките в поемата се открояват откровени гласове за причините на войната. Ахейците воюват за Елена, за опетнената чест, но се надяват и на плячка. Войната не е само въпрос на чест, а и разбойническо дело. Ахейските герои понякога спорят съвсем по разбойнически.
Съществува гледна точка, от която войната в „Илиада“ изглежда самоцелна. Има известен баланс – надмощието и слабостта са съчетани така, че никоя от двете страни да не стига до поражение. Войните и на двете страни показват сходни храброст и жестокост. Когато едната страна има преднина и падат повече мъртви от другата, съчувствието и жаждата за мъст връщат храбростта на по-слабите и преследвачите започват да отстъпват. Антагонизмът в лагера на боговете също възстановява този баланс. Разделени на еленофили и тройнофили, интересите им са така сплетени, че винаги да се постига равновесие.
Наименованието ѝ идва от Илион — старото име на Троя, град в северозападна Мала Азия, на около 7 км от Дарданелите. Следователно „Илиада“ ще рече поема за Илион (Троя). Тя е написана върху сюжет от митологията или по-специално от тъй наречения Троянски цикъл от сказания, който е дал сюжет на много литературни произведения.
Действието се разиграва под стените на обсадения град по време на десетата година от Троянската война. То обхваща последните 50 дни (някои изследователи смятат, че дните са 49, други — 51) от войната, като започва със свадата между Ахил, цар на гърците мирмидонци, и Агамемнон, цар на Микена. Разказът завършва с погребението на загиналия Хектор, син на троянския цар Приам и брат на Парис. Илиада е и първият запазен извор, в който се споменават траките - описанието на тракийския цар Рез. Александрийският учен Зенодот Ефески е разделил поемата на 24 песни колкото са и буквите в гръцката азбука. Тя се състои от 15703 стиха и е написана в хекзаметри. Разпространявала се е чрез ръкописи като до наши дни са достигнали около 100 ръкописа, които съдържат поемата или част от нея. Най-старият пълен ръкопис е от Сирия и се датира от 5 в.пр.н.е.
Независимо че „Илиада“ има военен сюжет, в съдържанието ѝ са вплетени многобройни битови сцени, описания на обичаи, местности, оръжия. Поемата представлява и енциклопедия на целокупния тогавашен живот. Формалното описание на събития, станали през последните дни от десетгодишната обсада на Троя, умело включва разкази за много събития, случили се твърде рано, изречени от героите, или от самия поет.
Поемата съдържа много сентенции, ценни не само като мисъл, но и като народна мъдрост.
За съвременния читател изглеждат странни някои особености на творбата. Това е естествено, когато ни делят три хилядолетия от създаването ѝ. При описанието на всяка сцена има обстоятелственост, която не допада на читателя в нашето динамично време. Подробното описание на случки и събития се допълва от несъвършенството на писателската техника, когато Омир трябва да опише две или повече събития, ставащи едновременно.
Дори когато са встрани от действието, отделните епизоди винаги са във връзка с главния герой. Епизодите от поемата се изграждат в обща верига на основната тема и се създава произведение, представляващо самостоятелно завършено поетическо цяло. Същевременно всеки отделен епизод е крачка напред в разрешаването на основния проблем — победа над троянския герой, който в продължение на десет години е най-славен защитник на своето отечество.
Подробният разказ на всеки епизод е свързан с основната мисъл на поемата - възхвала на честта, стремеж към воинска слава, утвърждаване на доблестта и предаността към родината, ценности, определяни като общочовешки и останали актуални до наши дни.
В средата на втора песен, след повторно обръщение към Музата, следва изброяване в тържествен тон на воюващите при Троя ахейци. Непосредствено следващото описание на подготовката за предстоящия бой прилича на разказ за началото на войната. В първите стихове на трета песен, когато войските вече се смесват, Парис предлага изходът да се реши в двубой между него и Менелай. Предложението се приема и двамата излизат един срещу друг.
Бойният ден, представен в трета песен, е една Троянска война в миниатюр. Аналитически погледнато, „Илиада“ има две начала – освен в първа песен, тя започва и в средата на втора песен, където са открива като че ли епосът за троянската война в чиста форма.
Разказът за Троянската война се обвързва с темата за войната изобщо. По време на битките в поемата се открояват откровени гласове за причините на войната. Ахейците воюват за Елена, за опетнената чест, но се надяват и на плячка. Войната не е само въпрос на чест, а и разбойническо дело. Ахейските герои понякога спорят съвсем по разбойнически.
Съществува гледна точка, от която войната в „Илиада“ изглежда самоцелна. Има известен баланс – надмощието и слабостта са съчетани така, че никоя от двете страни да не стига до поражение. Войните и на двете страни показват сходни храброст и жестокост. Когато едната страна има преднина и падат повече мъртви от другата, съчувствието и жаждата за мъст връщат храбростта на по-слабите и преследвачите започват да отстъпват. Антагонизмът в лагера на боговете също възстановява този баланс. Разделени на еленофили и тройнофили, интересите им са така сплетени, че винаги да се постига равновесие.
Ключови думи:
Илиада, Омир