Владимир Дамянов Башев, български поет и преводач, е роден на 28.07.1935 г. в София. Като дете живее в Шумен, Враца и Лом, където баща му е адвокат. Майка му е медицинска сестра. Завършва гимназия и Българска литература в Софийския университет (1958). Печата от 1950 г. като ученик във в. “Самоковска трибуна”. Работи във вестниците „Народна младеж”, „Работническо дело”, „Пулс”, „Литературен фронт” (заместник-главен редактор). Загива в автомобилна катастрофа на 19.11.1967 г. в София. Автор на книгите „Тревожни антени” (1957); „Преодоляване на гравитацията” (1960); „Желязно време” (1962); „Нецелунатите момичета” (1963); „Магазин за часовници” (1964); „Възраст” (1966); „Ателие” (1967) (посмъртно), за която е удостоен с Димитровска награда през 1969 г. (посмъртно); „Избрани стихотворения” (1968, 1974); „Стихотворения за живите” (1981); „Познание” (2006); „Отрупан със слънца”; „Стихотворения” (CD, 2011). Издава в самостоятелни сборници преводи с поезия от Евгений Евтушенко (1965) и Андрей Вознесенски (1966), а в съавторство със Савас Ахилеас избрани стихове на Костас Варналис (1966). Издава и “Избрани стихове на млади поети” (1964). Президент на Българо-съветския клуб на младата творческа интелигенция, член на Бюрото на ЦК на ДКМС. Автор на поемите „Кирил против догмата” и „Голямата наука”, радиооперата „Вашето присъствие”, либретото на операта „Антигона 43″ (1963), либрета за опери и оперети, написани в съавторство с Панчо Панчев, десетки текстове за песни, множество публицистични и литературни статии и есета, събрани от Никола Инджов в книгата „Прекрасната зависимост”. През 1983 г. излиза книгата на Катя Башева „Владимир Башев, какъвто живее в мен”.