1. LiterNet
  2. Културни новини
  3. Книгосвят
  4. Книжен пазар
  5. За култура
над 1 100 000 книги
  1. Разширено търсене
  1. Всички книги
  2. Виртуални щандове
  3. Костадинов
  4. Да и Анна
  5. Добра находка
  6. Книги за всеки
  7. Буквите
  8. Калисто
  9. Toivo
  10. Алена
  11. Съкровищница
  12. Свраки
  13. Още
Есенни разкази

Есенни разкази

Ивайло Петров

  1. Състояние
    Отлично
  2. Цена
    7,50 лв.
Поръчай
Налична в София - виртуален щанд "Коколино"
  1. Категория
    Българска проза
  2. Издателство
    Български писател
  3. Град на издаване
    София
  4. Година
    1978
  5. Страници
    190
  6. Забележка
    Като нова, без забележки.
  7. Език
    Български
  8. Наличност
    1 бр.
  9. Корици
    Меки
  10. Формат
    84/108/32
  11. Ключови думи
    Есенни разкази, Ивайло Петров
Ще платите само една доставка, ако поръчате още книги от същия виртуален щанд - "Коколино".
Роден е в добруджанското селце Гюкчедьолюк, днес Бдинци, а завършва гимназия в Добрич. Следва право в София, но не го завършва. Предпочита да служи на литературата цял живот.

Ивайло Петров е типичен писател на своето време – получава възможност да се професионализира, тогава това се случваше с повечето ни писатели. Работи като редактор в издталество „Български писател” и списание „Пламък”, във вестник „Литературен фронт” (спомнете си какви редактори е имал този вестник – Емилиян Станев, Васил Попов...), а от 1973 г. е съветник в Съвета за духовни ценности към Държавния съвет.

Ивайло Петров описваше селото, той бе пряк продължител на традициите на Елин Пелин в българската литература. Опитваше се, и най-често успяваше, да пресъздава драмата на българското село, да описва промените, а така разказваше за българската душа.

Ивайло Петров е особен тип писател – той не изпадаше във възторг от промените в обществото ни, а се опитваше да анализира душата на българина. А тя, независимо от обществено-политически строй е една и съща. Той е майстор на разказа, на този тип разказ, който днес е отречен, който днес няма право на съществуване в съвременната българска литература, тъй като бил „традиционен”, средствата за създаването му били „остарели”...

Разбира се, това не е така – просто на литературата ни днес се налагат псевдомодерни норми, също както приживе на Ивало Петров се налагаха суровите изисквания на соцреализма.

Но както Ивайло Петров не ги спазваше и по тази причина е един твърде голям писател в литературата ни, така и днес са значими само тези писатели, които имат куража да се изтръгнат от примките на псевдомодерното.

Ако вървим по линията модерност в лиературата ни, то трябва да признаем, че Ивайло Петров беше и е сред най-модерните български писатели.

Разбира се, той имаше своите увлечения, своите страсти, пишеше книгите си съобразно повелите на деня. И въпреки всичко тези негови книги - „Нонкината любов”, „Мъртво вълнение”, „Малки илюзии”, „Лъжливи хора” оставаха привкус за нещо недоизказано, зад тях прозираха огромните проблеми на тогавашното общество, но се водеше и постоянен дебат за българската, изтъкана от неизтребими противоречия, същност.

Един особен връх в неговото творчество са неговите „Есенни разкази”, „Любов по пладне” както и своеобразните „записки” „Преди да се родя и след смъртта ми”.

Особена слава Ивайло Петров придоби с романа си „Хайка за вълци”, където отново бе пресъздадено българското село, но зад това задъхано описание се усещаше страшната драма, която преживявахме. До известна степен този роман и пророкува новите изпитания на които щяхме да бъдем подложени - все така брутални, все така унищожителни...

Ивайло Петров бе скептично устроена личност, една черта фундаментална и типична за индивидуалността на българина. Този писател показа неверието на българина в целия му самоунищожителен и тъмен блясък. Четете разказите му и ще осъзнаете твърде много за мятащата се в постоянни противоречия душа на българина, ще научите поразяващи неща за самите себе си...

Ивайло Петров разви и усъвършенства българския разказ, след него стана страшно трудно да се върви по тази магистрална за литературата ни линия.

До известна степен времето на така наречения социализъм бе време на разказа в литературно отношение – забележети какви майстори имаше тогава – Ивайло Петров, Йордан Радичков, Йордан Вълчев, Васил Попов.

И тази най-плодоносна линия бе изоставена с лека ръка от литературата ни, която бе тикната в коловозите на псевдомодерността.

Ето и в това е голямата драма на съвременната българска литература.

Днес в областта на българския (най-често това определение е недопустимо за такъв тип „текстове”) разказ безплодно се експериментира, даже е мъчително да се наблюдават тези опити...

Основната причина за това състояние на разказа в литературата ни е отказа от наследството!

Отказ от наследството, което ни оставиха Вазов, Елин Пелин, Константин Константинов, Емилиян Станев, Радичков, Йордан Вълчев, Васил Попов.

Това не бива да ни учудва, защото е нещо характерно за мисленето на определена категория българи, които винаги водени от революционен дух се опитват да градят своите кули върху нищото, това е типичната страст да се начева градеж върху гола поляна....

Спомнете си революционния размах на кръгът „Мисъл”, на тесните социалисти от рода на Полянов, на дивите увлечения непосредствено след 1944-та и ще проумеете какво точно се случва в литературата ни след 1989-та...

Все един и същи стремеж да се съгражда нещо потресаващо ново, все тъй нелепото отричане на предходниците.

Спомнете си – Вазов не бе усвояван и надмогван, а тотално отричан от кръгът „Мисъл”.

Спомнете си – че за ранната пролетарска поезия Вазов бе „националист”.

Спомнете си, че в ранните години на социализма Елин Пелин и Йовков бяха тясно буржоазни писатели.

Сега отново, за поредните революционери, този път псевдомодернисти, всички те, вкупом, пак са отричани, сега пък, защото не били достатъчно „модерни”...

Обречени сме на вечна революция, която сякаш никога няма да приключи. Тази революция започна през Възраждането, тя пламна от статиите на Каравелов и Ботев, които, водени от най-благородни чувства - за да разчистят пътя на националното ни освобождение отричаха всичко и всеки, даже и християнството.

След тях всяка нова идея, която прегръщахме основно се занимаваше с отрицателство и разрушение, с отказ от наследството, вместо да го анализира, да го продължава и наслоява. Тази е нашата духовна драма, от която измъкване сякаш няма.

Ивайло Петров осъзнаваше тези самоубийствени черти на българина, той и ги пресъздаваше в творбите си, изпитваше ужас от тази богомилска стръв да се опонира на всичко и всеки, да се търси винаги път различен от този по който вървяха другите народи.

Да си спомним на този ден Ивайло Петров, един писател който осъзнаваше вечната драма на българската душа. От тук произтича неговата писателска ирония, неговата вечна раздвоеност, когато описва събитията.

Ивайло Петров предусещаше, че българинът е непредсказуем, че той е непознат даже (и най-вече) за самия себе си.

Има ситуации при които винаги знаем как ще реагират немците, руснаците, американците, французите, но такива ситуации, типови, за българина няма. Помислете си не е ли така – непредсказуема е българската душа.

Всъщност този тъй системно демонстриран отказ от наследството на българската литература какво друго е освен отчаян опит да се дезертира от сложността на специфично националните ни проблеми?

Няма такива проблеми, заявяват адептите на псевдомодерното, ние имаме да търсим отговор на същите въпроси, над които търсят отговор и другите, най-паче европейските народи.

И се натика днешната ни литература в един тесен коловоз, в който тя описва уж новото европеизирано съзнание на българина.

Той пък отговори на тези напъни с пълно безразличие – тия какви са, дето се кривят и ужким страдаят? Усмихва се под мустак българският читатели и намига – е, нека си страдаят щом така им е наредено, сигурно пари падат за да го правят. И се разминават като влакове литературата ни и читателите й...

Читателите са българи, а писателите уж модернисти, две напълно несъвместими понятия. Така вкратце и напълно огрубено може да се обрисува днешната ситуация в литературата, отрекла се от наследството и на един Ивайло Петров.

Да си го спомним точно днес, когато ни уверяват, че уж сме били вече станали еврпойци. Казват ни го с присъщите на българщината условност и противоречивост – е, да, европейци сте, но не от днес, а от памтивека. Хайде тогава да си отговорим - от кога всъщност сме европейци? От времето на хан Аспарух, от времето на отоманското иго, от времето на Левски, от кога? Никой не знае.

Да, хем сме европейци, хем сме и най-бедните, най-ограбените, най-унизените, най-оскърбените. И с това ли да се гордеем? Ами да, не бива да оплакваме участта си, гордост трябвало да блика от душите ни, изтерзаните. Трябвало да гледаме напред и литературата ни като следва тези поредни указания описва нашето бъдеще като царство на хомосексуални и лесбийски приключения, като възможност да се решават и описват не български, а вселенските проблеми...

Ивайло Петров сигурно се усмихва иронично от небесните селения – каквито бяхме, такива сме си останали, все след някаква поредна илюзия потичваме, ама хем тичаме, хем никак не й вярваме, но и човек убиваме, ако изрече неверието си гласно..

Да си спомним Ивайло Петров, един често и зъл мъдрец, а беше такъв защото прозираше в душите ни.


Стоян ВЪЛЕВ

Начини на доставка

  1. До офис на куриер
    Да
  2. До адрес на получателя
    Да
  3. Лична среща
    Не
  1. Предлага
    16 758 книги и 32 други
  2. Продава в Книжен пазар от
    2014 г.
  3. Фактури
    не издава
Отстъпки във виртуален щанд "Коколино":
  1. При поне 3 книги за над 45 лв. - 5%
  2. При поне 6 книги за над 90 лв. - 10%
  3. При поне 12 книги за над 180 лв. - 15%
* Под "книга" се разбира
запис със своя собствена уеб страница.
В него могат да бъдат включени две и повече части, томове, книги, цели поредици и комплекти. Обявената
цена на записа
се отнася за всички включени в него части, томове, книги...
За да зададете въпрос за книгата, моля, влезте през "Вход".
Поръчай

Други екземпляри от книгата

Още книги от "Есенни разкази"

Книги от същия автор

  1. Божи работи
    Ивайло Петров
    1979
    Много добро
    5,00 лв.
    От същия книжар
Още книги от Ивайло Петров

Книги от същата категория

Още книги от Българска проза

Партньори

    1. Имоти
    1. Работа
Този сайт използва бисквитки (cookies), за да подобри качеството на услугите си. Ако не сте съгласни с това, моля, изключете бисквитките от браузъра си (с което ще ограничите функционалностите на "Книжен пазар") или затворете сайта. Политика на поверителност