Фашизмът в България
Развитие и прояви
Николай Поппетров
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеОтлично
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
За изданието
- ИздателствоКама
- Град на издаванеСофия
- Година2008 г.
- ЕзикБългарски
- Страници128
- КорициМеки
- Поредици и библиотекиЗнаем ли...
- Категория
Списък на организациите:
1.Български народен съюз "Кубрат" (БНСК).Създаден през окт. 1922 г.; слива се през юни 1923 г. с Народния сговор. Възобновява дейността си със създаването на сп. Кубрат в края на 1924 г. (устава му е утвърден през март 1925 г.). Дейността му замира след пролетта на 1931 г., но Съюзът съществува фактически до есента на 1944 г. Председател на Върховния комитет — генерал-майор Борис Сирманов. Органи сп. Кубрат и в. Кубрат
2. Съюз "Българска родна зашита" (СБРЗ). Създаден в дек. 1923 г.; устава му е утвърден в края на ян. 1924 г.; от март с.г. започва да излиза едноименният му орган. Учредителното събрание на организацията е проведено едва на 6 дек. 1925 г.; Разтурена през юни 1934, възстановена — юли 1935 г. и отново разтурена през ян. 1936 г., но на няколко пъти до септ. 1944 г. прави опити да заяви зз себе си. Председател на Върховното управление — генерал-майор Иван Шкойнов. Орган в. Родна защита
3. Съюз на българите (СБ) / Съюз на българите фашисти (СБФ) Създаден като Съюз на бойците (16 февр.1923). Прекратява дейност през пролетта на 1924 г възобновен като Съюз на българите на 14 дек. 1926 г, замира в края на 1927 г.; възобновява се като СБФ — ян, 1929; приключва дейност в края на 1932 г. Ръководител (кавхан) Крум Митаков. Органи (последователно): в. Боец, в. Българин, в. Български фашист.
4. Политически кръг "Звено", Оформя се като група съмишленици през юни/юли 1927 г.; легитимира се обществено с издаването на сп. Звено (от 1 ян. 1928); обособява се като политически кръг с програма от 30 юни 1930г.; саморазпуска се непосредствено след деветнадесето-майския преврат 1934 г. По-късно възобновява дейността си, но с антифашистка и просъветска ориентация. Лидери Димо Казасов, зап. полковник Кймон Георгиев. Орган сп. Звено и в. Изгрев.
5. Национална задруга за политическо възраждане (НЗПВ) / Национална задруга фашисти (НЗФ) — основана на 6 окт. 1930; преименува се на НЗФ през септ. 1932 г.; фактически замразява дейността си през март 1934 г., разтурена през юни 1934 г. Водач д-р Александър Ста-лийски. Орган в. Възраждане.
6. Съюз на младежките национални (националистически) легиони е България (СМНЛ) /Съюз на българските национални легиони (СБНЛ). Подтик за създаването е оформянето на младежка група към СБРЗ в края на 1929 г.; първоначално обособяване — юли 1930 г.; официално учредяване на 3 апр. 1932 г.; в периода отян. 1935 г. до окончателното си разтурване на 27 септ. 1939 г. няколко пъти забраняван и легализиран. От 1938 г. фактически разделен на две основни крила. Съществува до септ. 1944 г. Водачи (последователно и паралелно): Иван Дочев, Илия Станев, ген. Христо Луков, почетен главен водач — ген. Никола Жеков. Органи в. Прелом сп. Прелом, си. Мощ, сп. Труд и вяра, в. Народен водач.
7. Национал-социалистическа българска работническа партия (НСБРП), основана на 15 май 1932 г., разтурена през юни 1934 г. Водач Христо Кунчев. Орган в. Атака
8. Млада България — идеен кръг около едноименното списание, започнало да излиза от 1 май 1932 г., по-късно преобразуван в младобългарско движение (учредителен конгрес 21-22. окт. 1933), продължава да съществува като група до към 1940 г. Председател Лазар Попов. Орган сп. Млада България.
9. Народно социално движение (НСД), основно на 16 май 1932 г. като Демократически сговор — Ал. Цанков, разтурено през юни 1934 г; продължава дейността си до септ. 1944 г. Водач проф. Александър Цанков. Орган в. Демократически сговор, сп. Нова мисъл, в. Млада България и др.
10. Нация и политика, идеен кръг, образуван след деветнадесетомайския Преврат 1934 г., легитимирал се чрез едноименното списание (от фев. 1935), продължава да съществува до 1940 г. Лидери д-р Стефан Клечков и д-р Никола Минков. Орган сп. Нация и политика.
11. Съюз на ратниците за напредъка на българщината (СРНБ, РНБ), основан на 19 юли 1936 г., разтурен 27 септ. 1939, съществува до септ. 1944 г. Водач проф. Асен Кантарджиев, Орган сп. Пролом.
Съдържание:
Предговор 3;
1. Първи отзвуци, първи стъпки (първата половина на 20-те години) 10;
2. Фашизмът се легитимира (краят на 20-те — началото на 30-те години ) 32;
3. "Идем!" (1933-1940) 69;
4. Деликатно равновесие (1941 — 1944) 96;
5. Зад борда (от есента на 1944 г. насетне...) 107;
Заключение 110
Източници и литература 118
Приложение: Списък на организациите 120
1.Български народен съюз "Кубрат" (БНСК).Създаден през окт. 1922 г.; слива се през юни 1923 г. с Народния сговор. Възобновява дейността си със създаването на сп. Кубрат в края на 1924 г. (устава му е утвърден през март 1925 г.). Дейността му замира след пролетта на 1931 г., но Съюзът съществува фактически до есента на 1944 г. Председател на Върховния комитет — генерал-майор Борис Сирманов. Органи сп. Кубрат и в. Кубрат
2. Съюз "Българска родна зашита" (СБРЗ). Създаден в дек. 1923 г.; устава му е утвърден в края на ян. 1924 г.; от март с.г. започва да излиза едноименният му орган. Учредителното събрание на организацията е проведено едва на 6 дек. 1925 г.; Разтурена през юни 1934, възстановена — юли 1935 г. и отново разтурена през ян. 1936 г., но на няколко пъти до септ. 1944 г. прави опити да заяви зз себе си. Председател на Върховното управление — генерал-майор Иван Шкойнов. Орган в. Родна защита
3. Съюз на българите (СБ) / Съюз на българите фашисти (СБФ) Създаден като Съюз на бойците (16 февр.1923). Прекратява дейност през пролетта на 1924 г възобновен като Съюз на българите на 14 дек. 1926 г, замира в края на 1927 г.; възобновява се като СБФ — ян, 1929; приключва дейност в края на 1932 г. Ръководител (кавхан) Крум Митаков. Органи (последователно): в. Боец, в. Българин, в. Български фашист.
4. Политически кръг "Звено", Оформя се като група съмишленици през юни/юли 1927 г.; легитимира се обществено с издаването на сп. Звено (от 1 ян. 1928); обособява се като политически кръг с програма от 30 юни 1930г.; саморазпуска се непосредствено след деветнадесето-майския преврат 1934 г. По-късно възобновява дейността си, но с антифашистка и просъветска ориентация. Лидери Димо Казасов, зап. полковник Кймон Георгиев. Орган сп. Звено и в. Изгрев.
5. Национална задруга за политическо възраждане (НЗПВ) / Национална задруга фашисти (НЗФ) — основана на 6 окт. 1930; преименува се на НЗФ през септ. 1932 г.; фактически замразява дейността си през март 1934 г., разтурена през юни 1934 г. Водач д-р Александър Ста-лийски. Орган в. Възраждане.
6. Съюз на младежките национални (националистически) легиони е България (СМНЛ) /Съюз на българските национални легиони (СБНЛ). Подтик за създаването е оформянето на младежка група към СБРЗ в края на 1929 г.; първоначално обособяване — юли 1930 г.; официално учредяване на 3 апр. 1932 г.; в периода отян. 1935 г. до окончателното си разтурване на 27 септ. 1939 г. няколко пъти забраняван и легализиран. От 1938 г. фактически разделен на две основни крила. Съществува до септ. 1944 г. Водачи (последователно и паралелно): Иван Дочев, Илия Станев, ген. Христо Луков, почетен главен водач — ген. Никола Жеков. Органи в. Прелом сп. Прелом, си. Мощ, сп. Труд и вяра, в. Народен водач.
7. Национал-социалистическа българска работническа партия (НСБРП), основана на 15 май 1932 г., разтурена през юни 1934 г. Водач Христо Кунчев. Орган в. Атака
8. Млада България — идеен кръг около едноименното списание, започнало да излиза от 1 май 1932 г., по-късно преобразуван в младобългарско движение (учредителен конгрес 21-22. окт. 1933), продължава да съществува като група до към 1940 г. Председател Лазар Попов. Орган сп. Млада България.
9. Народно социално движение (НСД), основно на 16 май 1932 г. като Демократически сговор — Ал. Цанков, разтурено през юни 1934 г; продължава дейността си до септ. 1944 г. Водач проф. Александър Цанков. Орган в. Демократически сговор, сп. Нова мисъл, в. Млада България и др.
10. Нация и политика, идеен кръг, образуван след деветнадесетомайския Преврат 1934 г., легитимирал се чрез едноименното списание (от фев. 1935), продължава да съществува до 1940 г. Лидери д-р Стефан Клечков и д-р Никола Минков. Орган сп. Нация и политика.
11. Съюз на ратниците за напредъка на българщината (СРНБ, РНБ), основан на 19 юли 1936 г., разтурен 27 септ. 1939, съществува до септ. 1944 г. Водач проф. Асен Кантарджиев, Орган сп. Пролом.
Съдържание:
Предговор 3;
1. Първи отзвуци, първи стъпки (първата половина на 20-те години) 10;
2. Фашизмът се легитимира (краят на 20-те — началото на 30-те години ) 32;
3. "Идем!" (1933-1940) 69;
4. Деликатно равновесие (1941 — 1944) 96;
5. Зад борда (от есента на 1944 г. насетне...) 107;
Заключение 110
Източници и литература 118
Приложение: Списък на организациите 120
Ключови думи:
Николай Поппетров, фашизмът в България, български националистически формации