Езиков пътеводител на Северозапада.

Второ преработено и допълнено издание.

Обикновено Баце не иска, а сака. Не отива, а отважда. Не куца, а кьопа. Не яде, а кльопа. Не жуми, а мижи. Не друса, а мандръса. Не къса, а кине. Не скромничи, а се скуморосва. Не се хили, а се лези. Не се шегува, а се кюрлува. Не прави любов, а се лумборосва. И не е лош, а просто неела.

А когато не може да се разбере какво точно прави, то той или такова или онодва.
Баце нема къв друг да е освен врачанин, ама може да е и с по-общ корен от Северозапада. Он си е такъв от горе до доле и обратно, и ча у чирвата. И нема да го бръкате с шопето, оти Баце си е друг чешит. Баце едно говори, друго казва, а трето съ разбира. Баце така знае – така говори.

А он много знае и много говори, па кой ще да го разбира.

И затова кой не сака Баце `а го фръли на джанката, требва да му чете речнико.
Пръво, шъ требва да съ напне, после да съ емне и без да съ напиньа много да го изчете от коръ до коръ.

И кой стане готов, пà да съ емне и да са довлече на госкье у Враца на семинарни занятия.

Па да седнат с Баце доле у мазата, да кръцнат от винцето, да са насунат с покръкло и да съ нафръгат до козиркъта та да му провери он нивото на знанията.
А като изчемреат и Баце му викне: кам тъ бе, пустиняк?, оня веднага да го разбере и да мги стане и на двамата убаво.