Под общата редакция на Ив Лакост.

Няма държава без територия, а териториалността и - тоест упражняването на власт на принципа на суверенността, която е призната върху територия с ясно очертани граници - е фундаментално геополитическо понятие. Всъщност то е основната причина да говорим най-често за страни, а не за държави, като така даваме предимство на пространственото наименование пред термина. Границите, очертаващи територията на държавите, в по-голямата си част са пряк или непряк резултат от войни или силови сблъсъци, случили се в по-отдавнашни или по-скорошни времена.
Една от характеристиките на световното геополитическо развитие е значителното увеличение на броя на държавите от начало на XX в. чак до средата на 70-те години заради деколонизирането, което довежда до създаването на петдесетина нови държави в Африка и в Азия. Към тях трябва да прибавим и двайсетината островни микро държави, най-вече в Океания и Антилите.
Този съвсем съвременен геополитически феномен - раздробяването на много държави - явно съвсем не е достигнал крайната си точка. Разпадането на Съветския съюз и на Югославия не само доведе до създаването на двайсетина нови държави, но и Чехословакия се раздели на две, а и може да се предполага, че с международна помощ в по-близко или в малко по-далечно бъдеще автономните републики на Руската федерация биха могли да станат независими и че кризата в някои африкански държа изглежда, започва в Индийския съюз, също биха могли да увеличат броя на новообразуваните държави.