Декамерон

Джовани Бокачо

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Нова, нечетена книга.
Наличност:: при доставчик - в това състояние и цена в този щанд.
38% от книгите са налични при доставчиците, с които щандът работи (на база последните 100 поръчки).
Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Изток-Запад
Град на издаване:: София
Година:: 2015 г.
Език:: Български
Страници:: 712
Корици:: Твърди
Категория:: Чужда проза

Писаният през XIV век сборник с новели Декамерон е един от шедьоврите на италианската и световна литературна класика. Знаковата творба излиза в периода 1348-1353 г. във Флоренция. Джовани Бокачо проследява живота и свидетелства за духовния климат в града през ранния Ренесанс описвайки редица действителни случки, забавни анекдоти, градски легенди... В основата на тези "сто новели, разказани в течение на десет дни от седем дами и трима млади мъже" са изобличаването на лицемерното поведение на римокатолическите духовници, осмиването на различни социални групи, покварата на морала в обществото. И всичко това - майсторски пресъздадено през призмата на еротично-комичното. Акцентът върху човешката индивидуалност, вярата в любовта като движеща сила и интересът към чувствения свят на човека - характерни за Ренесансовия светоглед черти - се проявяват и у разказвачите, и у героите. Предполага се, че Бокачо (1313-1375) е родом от Черталдо (регион Тоскана в Италия). Израства във Флоренция, но Неапол е люлката на познанието, където получава класическото си образование, учи астрономия и гръцка митология, чете древногръцки мислители в двора на крал Робер Анжуйски. Освен културно средище, Неапол е и прозорец към приключенския и авантюристичен Средиземноморски свят за Бокачо - именно там слуша с интерес разкази за пътешествия, описания на екзотични места и нрави, запознава се с източни приказки, които впоследствие го вдъхновяват за някои от новелите, които пише. Около 1340 г. младият поет се завръща във Флоренция, където постепенно навлиза и в политиката. Той е първият хуманист на служба във Флорентинската република, а по-късно е и един от най-авторитетните й дипломати. Под влиянието на своя приятел и учител Петрарка Бокачо се опитва да наложи новата хуманистична култура. Дълги години се занимава с научна дейност, преводи от латински и гръцки, както и с коментари на античната митология и на Дантевата Божествена комедия, като междувременно пише творби на латински.