Звяр

Питър Бенчли

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: Екземплярът временно не се продава. Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу. Налични екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Галактика
Град на издаване:: Варна
Година:: 1992 г.
Език:: Български
Страници:: 252
Корици:: Меки
Категория:: Ужаси

То кръжеше в мастиленочерната вода и чакаше. Не беше риба, нямаше плавателен мехур, който да го издигне на повърхността, и въпреки това не потъваше в глъбините благодарение на специалния състав на плътта си. То кръжеше. Не спеше, тъй като не знаеше що е сън — сънят не се вписваше в естествения ритъм на живота му. Почиваше и се хранеше с кислорода от водата, който изсмукваше през кухините в куршумовидното си туловище. Осемте му змиеподобни крайника се извиваха в такт с течението; двете му дълги пипала бяха свити на кълбо плътно до туловището. Когато усетеше заплаха или в дивия миг на убийството пипалата му се протягаха напред като два покрити с остри зъби камшика. Нямаше нито един враг: всички същества бяха плячка за него. Нямаше усещане за собственото си туловище, за огромните си размери, нито пък за факта, че възможностите му да причинява насилие бяха непознати за останалите живи същества, населяващи дълбините. То висеше на повече от половин миля под повърхността на водата, далече от слънчевата светлина, ала въпреки това огромните му очи регистрираха и най- слабите проблясъни, които други, по-дребни хищници, излъчваха при ужас или възбуда. Ако го видеше, човек би определил цвета му като моравокафяв, но в този миг то просто си почиваше. В състояние на възбуда променяше окраската си многократно. Единственият елемент, възприеман непрекъснато от сетивната система на съществото в океана, беше температурата. Най-приятно се чувстваше в рамките на 40 — 55 градуса но Фаренхайт и докато се носеше но течението, то ту се издигаше, ту потъваше в зависимост от това, дали се натъкваше на топли или студени пластове вода. Внезапно усети промяна. Бе стигнало до склона на отдавна изстинал вулкан, пронизваш като игла водата над океанските каньони. Течението се виеше около планината и студената вода се издигаше към повърхността. И сега, тласкан от опашните си перки, звярът бавно се издигаше в тъмнината. За разлика от много други риби, той не се нуждаеше от себеподобните си; скиташе се из океанските дълбини съвсем сам. И затова не знаеше, че съществата като него бяха доста повече, отколкото когато и да било. Равновесието в природата бе нарушено. Той съществуваше, за да оцелее. И да убива. Защото той често убиваше без причина — нещо необикновено в света на живата природа, всъщност уникално — като че ли Майката природа, в изблик на извратено зложелателство, го бе програмирала с тази цел.

Ключови думи: Звяр, Питър Бенчли