Приказки

Е. Т. А. Хофман

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Добро
Забележка:: Забележки към корицата, ръбчето е подлепено с тиксо.
Наличност:: Екземплярът временно не се продава. Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу. Налични екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна младеж
Град на издаване:: София
Година:: 1981 г.
Език:: Български
Страници:: 240
Корици:: Твърди
Категория:: Приказки и легенди
Ширина (мм):: 170
Височина (мм):: 245
Дебелина (мм):: 15

Ернст Теодор Амадеус Хофман, по-известен с инициалите си Е.Т.А. Хофман, е германски писател, композитор, диригент и музикален критик, художник (живописец, график и карикатурист). През 1800 г. Хофман завършва право в Кьонигсбергския университет и става държавен чиновник. Като такъв изкарва прехраната си почти през целия си живот, а свободното си време посвещава на изкуството. За кратко време е капелмайстор в Дрезден (1813 - 1815 г.), след което отново се връща към "основната" си професия, към която не храни особени симпатии, въпреки че изпълнява служебните си задължения педантично. Държавната служба му осигурява достатъчно доходи и свободно време, за да се занимава с нещата, които са му присърце. Биографията на Хофман, подобно на тази на мнозина негови бележити съвременници, е бедна откъм външни събития, но това той компенсира с мащабното си творчество, най-вече литературно. Хофман пише предимно разкази, приказки и кратки новели. Сред тях по-известни са "Принцеса Брамбила", "Избор на невеста", "Майстор Мартин бъчваря и неговите калфи", "Златната делва", разказите от сборника "Серапионови братя" (на името на този сборник са наречени впоследствие създадени и създаващи се литературни общества из целия свят). Е.Т.А. Хофман обаче никога не е писал приказки за деца. Неговите романтични новели са само наречени приказки и са предназначени главно за възрастни читатели с романтично светоусещане, които имат усет към приказното. Художествената приказка у Хофман е специфичен романтичен жанр и когато прочетем "Край на приказката", това означава не само завършек на текста, но и край на приказното изживяване, край на щастието. Неслучайно последното изречение от новелата на Хофман "Златната делва" гласи: "Нима висшето щастие на Анселмус е изобщо нещо друго, а не живот в поезията, в която светото съзвучие на всички същества ни се разкрива като най-дълбока тайна на природата?"