Чай в пустинята

Пол Боулс

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Добро
Забележка:: Към много добро. Леки следи на времето от (прегъване и намокряне) в горната част на последната половина на книгата.
Наличност:: Екземплярът временно не се продава. Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу. Налични екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Парадокс
Град на издаване:: София
Година:: 1993 г.
Език:: Български
Страници:: 287
Корици:: Меки
Преводач:: от английски Димитър Коцев-Шошо
Поредици и библиотеки:: Колекция "Америка XX"
Категория:: Чужда проза
Дебелина (мм):: 12

Танжер отдавна вече няма нищо общо с онзи приказен марокански град от времето, когато Пол и Джейн Боулс скитат из подобната на лабиринт медина или пиянстват до истинска, божествена безпаметност в местните барове. Всъщност не, пиянства само Джейн. Веднъж дори, пък може и да не е било само веднъж, се съблича чисто гола в центъра на един локал. Това се случва много отдавна, в навечерието на Втората световна война. Днес улиците на Танжер са превърнати в безкрайна върволица от банки и хотели, досущ като онези, които можеш да видиш навсякъде. Пол Боулс е един от най-забележителните американски писатели и композитори на 20. век, автор на няколко романа и множество сборници с разкази, като у нас са издадени "Чай в пустинята" (най-известният му роман, по който Бернардо Бертолучи прави едноименния си филм) и пътеписите "Всички папагали говорят". Джейн е неговата съпруга, сроден дух, приятел, спътник, изповедник, безсмъртна любима. Истината обаче е, че ако Джейн възкръсне и прочете последното изречение, никога няма да ни прости. Защото тя никога не е мислила за себе си като за "съпругата на Пол Боулс", а преди всичко като за писател. Писател и свободна жена - не чак толкова често срещано съчетание в средата на 20. век. Самият Тенеси Уилямс я определя като "най-подцененият писател в американската литература" и е факт, че романът й "Две сериозни жени" е значително по-неизвестен от която и да е книга на съпруга й. Най-ужасното е, че ако днес пътувате до Мароко и отидете в дома, който семейство Боулс обитава в Танжер, ще видите над входната врата надпис: "Тук живя писателят Пол Боулс". Нито дума за Джейн. Може би най-точното определение за Пол и Джейн Боулс обаче винаги ще бъде "скиталци-пътешественици", хвърлили в един момент от живота си котва в Танжер просто защото откриват, че в Северна Африка (във времето преди Втората световна война) все още се носи усещането за нещо диво, животински необуздано, непроучено, непознато, неутъпкано от цивилизацията, мистично и примитивно, неописуемо жестоко, неописуемо красиво... И за съжаление или пък не - обречено да умре. През четирите десетилетия, които прекарва в Танжер, отскачайки от време навреме до собствения си остров Тапробейн в Шри Ланка, който купува през 1952 г., Пол Боулс все по-ясно усеща, че светът на хотелите и банките, на масовия туризъм и тоталния комерс идва и нищо не може да го спре. А той винаги е презирал туризма и туристите. "Аз съм пътешественик, а не турист. Разликата е, че туристът има дом, в който да се завърне, а пътешественикът не принадлежи към нито едно място" - са думи на героинята му Кит от "Чай в пустинята", но всъщност и на самия писател.