Маскировка

Юз Алешковски

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Факел експрес
Град на издаване:: София
Година:: 2016 г.
Език:: Български
Страници:: 492
Корици:: Меки
Преводач:: Иван Тотоманов, Божидар Томов
Художник:: Кирил Златков
Категория:: Чужда проза

Конкретният повод и основание за появата на настоящия том под общото заглавие "Маскировка" е безсмъртният роман на Юз Алешковски "Николай Николаевич" (1970, издаден през 1980). В новия му, значително разширен вариант (два и половина пъти!) той излезе в издателство "Пробел" в началото на септември 2014-а с илюстрации на Виктор Пивоваров и в чест на 85-годишнината на легендарния писател. "Маскировка" съдържа три ключови за творчеството на Юз Алешковски произведения - знаменития "Николай Николаевич" (2014), "Маскировка" и "Малък затворнически роман". Този наистина самобитен и уникален за руската писмена култура автор е дълбоко свързан със страната на Кирил и Методий и искрено уважава и обожава културата и народа ѝ. За щастие любовта е взаимна. Специално искаме да изтъкнем, че по щастливо стечение на обстоятелствата Юз Алешковски, за когото Андрей Битов писа, че е "непреводим на нито един език освен руския" намери в България своите двама преводачи, изумително близки до духа на творчеството му, професионално подготвени и адекватни спрямо тълкуването и възпроизвеждането на неговите текстове - Иван Тотоманов и Божидар Томов. Новият "Николай Николаевич" е изключително литературно явление. Тази блестяща, стопроцентово успяла и издавана с огромен успех на много езици творба за мнозина е централната в творчеството на Алешковски. Сега тя е пренаписана и като изключим героите и сюжета, представлява съвършено ново произведение. Нека само припомним, че в този свой "минироман" Алешковски за пръв път представя на читателите си своя неподражаем монологичен начин на повествование и мислене, своя стил, метод, житейска философия - и един от най-скъпите на сърцето му герои. Монологът-изповед на бившия джебчия Николай Николаевич грабва читателя още от първите фрази и го засмуква в стихията на словото - стихия не само в политически, но и в методологически и дори метафизически смисъл. Точно езикът, както писа навремето Бродски, е не инструментът, а главният герой в прозата на Алешковски. Живият, новаторски, невероятно богат и освободен от всякаква нормативна лексика език. Особено внимание трябва да обърнем на възродената от Алешковски традиция на руския "смях през сълзи". "Николай Николаевич" е първото от произведенията на Самиздата, раздрусали основите на социалистическия реализъм, един от онези нецензурни и неподлежащи на цензура жалони в литературата на съветския "период на застоя". Също както в шедьовъра на Ерофеев "Москва-Петушки", и на автора, и на читателя на "Николай Николаевич" им е "и страшно, и смешно", а смехът и възторгът са най-подходящата форма да се възприеме абсурда и ужаса на човешкото ни битие. Навремето освен с всичко друго "Николай Николаевич" стряска и поразява читателя с невероятната скорост на авторовата мисъл. Фразите са къси - и същевременно невероятно богати откъм съдържание. Сега Юз Алешковски е създал "разширение" - уточняване и умножаване на смисъла. НН си е същият. Той е матрица. Стабилно начало. Човек, който звучи гордо дори да е използван като опитен образец от науката, съветската власт, властта на мрака и волята на автора. В разширения си вариант "Николай Николаевич" в още по-голяма степен е събирателен образ на трезво мислещия, непокварен докрай от безкрайните съветски екзистенциални дрънканици обикновен човек, на руския юнак, който все пак успява да се измъкне на брега на нормалното съществуване - далече от колективното безумие...