Камериерката

Маркус Ортс

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: при доставчик - в това състояние и цена в този щанд.
50% от книгите са налични при доставчиците, с които щандът работи (на база последните 100 поръчки през последната година).
Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Летера
Град на издаване:: София
Година:: 2010 г.
Език:: Български
Страници:: 126
Корици:: Твърди
Категория:: Чужда проза

Тайната история на търсещата личност, която иска да проумее как другите успяват там, където тя се проваля - в живота Веднъж прочел тази книга, човек няма да пренощува в хотел, без да погледне под леглото Лин Цапатек чисти стаите в хотел Рай, с маниакална педантичност изчиства всичко до блясък. С всеки изминал ден тя се задържа все по-дълго в стаите, запленена от всичко, което открива в тях: бележки, книги, несесери, лекарства... В началото Лин е плаха, с времето става все по-дръзка. В началото само пъха нос в чуждите дрехи, с времето се пъха изцяло в тях. Един вторник Лин чува стъпки в коридора - няма никакво съмнение, че ще спрат пред стаята, в която тя отдавна няма работа. Чува завъртането на ключа в ключалката, остава й само един път за спасение: пропълзява под леглото и прекарва нощта там. С госта над нея. Да дебне хората в гръб, да се прокрадва в техния живот: Лин разбира на мига, че ще го повтори, че задължително ще го повтори. От този ден прекарва всеки вторник под леглата на гостите, подслушва какво се случва над нея. Толкова близо до хората и все пак толкова далеч: като невидима... Маркус Ортс е роден във Фирзен, Германия, през 1969 г. Следва философия, романска и английска филология. Преди да поеме по пътя на писателското поприще, работи като учител по английски език. Разказите, новелите и романите му са отличени с редица награди и стипендии, между които: литературна награда Мьорзер (2000), стипендия Хайнрих Хайне (2006), награда Сър Уолтър Скот и Златен лавров венец на авторския кръг за исторически романи Quo Vadis (2006), награда Телеком Австрия в рамките на наградата Ингеборг Бахман (2008) и др.