Вечерен час

Богдан Глогински

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Печати от библиотека, чиста и отлично запазена книга.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Профиздат
Град на издаване:: София
Година:: 1974 г.
Език:: Български
Страници:: 306
Корици:: Твърди
Категория:: Българска проза
Дебелина (мм):: 15

Богдан Глогински е роден през 1924 година в село Глогинка, Поповска околия, Шуменски окръг. Още в Поповската гимназия попада в прогресивна революционна среда и се изявява не само като талантлив млад поет и като обаятелен рецитатор, но и като любим младежки организатор. Неговото познанство и близко приятелство с тузлушкия партизанин Ангел Стефанов, с политзатворника и бъдещ известен писател Кольо Георгиев, с популярния архитект Николай Ненов - създател на курорта "Албена", с писателя Иван Аржентински и с десетки други видни личности, определят жизнения му и творчески път в социалистическото общество и литературата. През 1954 година, когато пишеше романа "Ветрове", работехме в съседни редакции. Богата оставаше в редакцията след работно време, изяждаше двата големи сандвича, приготвени от съпругата му Тиха, купуваше две-три кутии цигари и пишеше почти цяла нощ в задимената стая. Беше пословично работоспособен и като писател, и като главен редактор на в. "Верен страж". Вече беше издал стихосбирката "В битки и затишие" (1953). След това и до смъртта си той се посвети само на прозата. И се заредиха талантливо написаните повести и романи: "Ветрове"(1958), "На разсъмване разстрелват осъдените"(1961), "Сини минзухари"(1964), "Улицата на усмивките"(1966), "600 небръснати мъже"(1967), посветена на Отечествената война, "В Ястребино свирят куршуми"(1969), "Вечерен час"(1974) и много други произведения. Подари ми романа "Ветрове" с автограф: "На Кольо Гаговски - с обич. София, 1 януари 1959 г." Може би най-популярна от книгите му стана "В Ястребино свирят куршуми", посветена на избитите от фашистите ястребински деца, заедно с родителите си. Били сме заедно на много срещи с ученици при обсъждането на нови наши книги. Спомням си с вълнуващо чувство за съвместната ни среща с децата от Панчарево през пролетта на 1972 година. Сладкодумният Богдан разказва с басовия си глас цял час нови случки от живота на ястребинчетата, които обеща да включи във второто издание на книгата. Аз разказах на любопитните деца за моята младост, описана в повестта ми "Откраднатият пистолет". Направихме си и снимка за спомен. Писателят Богдан Глогински е известен в цялата страна и като ръководител на Съюза на ветераните от Отечествената война. В края на предговора на романа "600 небръснати мъже" четем: "Разрази се неравен бой. Българските бойци се оказаха буквално в огън и железен обръч, намериха се в прегръдките на смъртта. Но не се признаха за победени..." Сам участник в тези боеве, Богдан Глогински ги използва като плътен фон за показване на ярки и вълнуващи образи на обикновени бойци, командири и политически работници...