Балканизация. Някъде между трагедия и мит, място и състояние, терминът може би най-добре се разбира като метафора. Той е бил използван и злоупотребяван в академичните среди от поддръжници на противоположни политически възгледи. Мултикултурализмът го присвои, както постмодернизмът и посткомунизмът. Използва се пейоративно за прекомерна специализация и носталгично за изгубените хора на Европа - нейните диви воини и страстни гении. Тази книга изследва идеята за балканизация като метафора и значението на балканската идентичност в контекста на съвременната култура. Фокусирайки се върху балканизма както като сбор от знания, така и като критично изследване на този дискурс, тази книга прави за Балканите това, което ориентализмът на Едуард Саид направи за "Ориента". Шестнадесетте автори, повечето от които са родени и образовани на Балканите, прилагат западните академични инструменти на постмодернизма, постструктурализма, деконструкцията, психоанализата и критичния мултикултурализъм към разнообразни теми като реториката на балканизацията, войната в Косово, западното демонизиране и еротизиране на сърбите, балканския филм, законодателство за правата на човека, византинизъм, вампира като образ на балканско насилие, завист към политическия и морален капитал на жертвата, склонността на балканската психика към депресия, сръбския мачизъм и хомосексуализъм и военновременни изнасилвания. Книгата едновременно полага основата за нова област на изследване и служи като акт на съпротива срещу многото форми на представителство, които разбиват Балканите на фрагменти като армейски бази на НАТО и дигитални карти, за да ги вкарат в глобалния пазар.
Ключови думи: balkans, globalization, regional tension, war, peace, fragmentation, балканите, конфликти, проблеми, фрагментация, бъдеще, култура, политика, икономика
