" Сега вечерният здрач делеше живота му на две. Първият оставаше за стадата и прекупчиите. Вторият беше само негов.
Паднеше ли мрак, вратите на къщата се затваряха. Радул кехая сядаше на чардака, запалваше чибука и Нона знаеше, че е време да донесе ракията му...
Вечер Радул кехая не пиеше сливак - тежък и тъмен като отрова. Пиеше анасонлия, онази радостна бяла ракия, която носеха чак от Ксанти и Саръшабан. И додето пиеше, димът пълнеше погледа му с умора и стари спомени.
Никой не знаеше, защо кехаята беше сменил сливовата с анасонлия. Защо беше оставил на страна дългите среднощни разговори с тежките филибийски и одрински прекупчии и се беше затворил с мрака и вечерната тишина. Къде бяха мъжката му сила и конският тропот, с който по-рано се носеше всяка вечер от къшла на къшла из планината? "
Ключови думи: разкази, проза, българия, вечерен, здрач, петър, константинов, предание, град, зои, среща, ламбрина, часовникът, балада, железен, пръстен, кара, танас, майка, ирмена, хаджи, адам, последната, изповед
