Мерси, мосю Диор

Агнес Габриел

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: при доставчик - в това състояние и цена в този щанд.
52% от книгите са налични при доставчиците, с които щандът работи (на база последните 100 поръчки през последната година).
Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Унискорп
Град на издаване:: София
Година:: 2023 г.
Език:: Български
Страници:: 288
Корици:: Меки
Категория:: Чужда проза

Възхитителен роман за мъжа, който предефинира женската елегантност, и жената, която се превърна в негова муза. Всичко започна в деня, когато за първи път се разходих из Париж. Все още следвах. Изведнъж се озовах пред витрина с изложен в нея костюм, който буквално ме омагьоса. Кремаво жакетче, пристегнато в талията и разтворено в долния край, черна, силно разперена пола до прасците. Пропорциите ми се сториха толкова хармонични и балансирани, че неволно си представих Златното сечение в античните строежи и скулптури, както и в картините от Ренесанса. Открай време тези художествени произведения са привличали с особена сила зрителя. Намирах се на авеню "Монтен" 30, а костюмът беше от първата колекция на моден творец, чието име вълнува женските сърца и днес, въпреки че са минали повече от шейсет години от смъртта му. Кристиан Диор. Прочетох внимателно табелата и разбрах, че костюмът, известен като Tailleur Bar, е сложен на витрината по повод рождения ден на основателя на модната къща. С този жест днешните сътрудници искали да почетат своя патрон, но и да напомнят за модата от 50-те години на ХХ век, чието олицетворение е този ансамбъл. За стила "Ню лук". След години отново обикалях Париж и пак се натъкнах на името Диор, този път под формата на парфюм: млада продавачка в "Галери Лафайет" капна мъничко "Мис Диор" върху китката ми. Помирисах го и си спомних костюма на витрината. Тогава пожелах да науча повече за човека, създал дрехата и парфюма. Намерих разкази на съвременници и литературни източници. Посетих изложби с проектите му, прочетох и автобиографията му. Разказът на този зареден с енергия, фин и чувствителен, плах, скромен, но уважаван и обожаван в цял свят човек ме завладя. Частният му живот си остана неясен и неопределен - това ме обърка. Помислих си, че се е наложило да премълчи някои факти, да пази дискретност. Че между редовете има нещо скрито. Запитах се какво ли би било, ако човек, който никога не се е занимавал с мода, се сближи с Кристиан Диор, чието име през 50-те години е било по-известно от името на френския президент, особено в чужбина. Вече знаех, че дизайнерът е работил без почивка, без да се съобразява със здравето си. Истински перфекционист, той е играел ролята на големия моден творец само за пред обществото, но в частния си живот се е опитвал да остане просто Кристиан. Поне така признава в мемоарите си. В съзнанието ми постепенно се оформи фигурата на Селестин: млада жена с открито сърце и чиста душа, дошла от провинцията в Париж, за да избяга от миналото си. Проследих пътя?, промените, причинени от живота в метрополията, нарастващото самочувствие, съзнанието за значението на съвременната мода, но и търсенето, и въпросите в сърцето? . Селестин стана за мен пример за френска жена от годините след войната, която постепенно намира своята роля в живота. Дадена? е възможността да избира между традиционен семеен живот и самоопределение и тя реализира своето предпочитание. Постарах се да изтъкна най-прекрасните? качества: искреност, чувствителност, непоклатима лоялност към мосю Диор. Реших, че тя заслужава и лично щастие - през цялото време се е стремила тайно към него. Препоръчвам ви, ако посетите Париж, да отидете на авеню "Монтен" 30 и да разгледате модна къща "Диор". А ако отидете в Нормандия, непременно посетете музея във вила Les Rumbs. Излезте във великолепната розова градина, за да се възхитите на зашеметяващата гледка към морето. В тази къща Кристиан Диор е прекарал детските си години. Тя е истинско съкровище, освен това е единственият музей, посветен на моден творец. Агнес Габриел, Хамбург, ноември 2019 г.