Трима майстори

Балзак, Дикенс, Достоевски

Стефан Цвайг

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Леки следи на времето. Клони към отлично състояние.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Славчо Атанасов
Град на издаване:: София
Година:: 1946 г.
Антикварна:: Да
Език:: Български
Страници:: 224
Корици:: Меки
Преводач:: от немски Павел Спасов
Категория:: Есеистика
Дебелина (мм):: 15

Книгата започва с 24 страници, обширен литературен очерк, посветен на Ст. Цвайг, дело на Едмон Жалу (от Френската академия). Преводът на очерка е на Николай Дончев. * Следва и предговорът на самия Цвайг, който прилагам тук, за да послужи като анотация. ПРЕДГОВОР Макар и създадени в един период от десет години, все пак свързването на тия три есета върху Балзак, Дикен и Достоевски в една книга не е случайност. Едно обобщаващо намерение лежи в основата на тоя опит да се покажат тия трима и, по мое схващане, тия единствени романисти на деветнадесетия век като типове, които се допълват един други именно чрез контраста на своите личности, и които може би издигат към една по ясна представа понятието за епическия светосъздател-романиста. Ако аз наричам тук Балзак, Дикенс и Достоевски единствените велики романисти на деветнадесетия век, то с тая предпоставка съвсем не искам да омаловажа величието на единични творби от Гьоте, Готфрид Келер, Стендал, Флобер, Толстой, Виктор Юго и други, от които някоя единична творба често пъти далече надхвърля отделното творчество, особено на Балзак, или Дикенс. И аз мисля, че ще трябва изрично да установя съкровената и непоклатима разлка, която правя между един съставител на роман и един романист. Романист в най-последния, най-висшия смисъл е само енциклопедическия гений, универсалния художник, който-тук ширината на делото и пълнотата на фигурите става аргумент-строи цялостен космос, който поставя покрай земния свят един собствен свят, със собствени типове, собствени гравитационни закони и собствено звездно небе. Който изпълня всяка фигура и всяко събитие тъй много със своето същество, че те стават не само за самия него типични, но и образни за нас самите, с оная убедителност, която после често ни подмамва да наричаме събития и лица по тях, тъй че да казваме за хора от живия живот: Балзаковска фигура, Дикенсов образ, Достоевскиево същество. Всеки един от тия художници създава един закон за живота, едно схващане за живота чрез пълнотата на своите образи и то така цялостно, че чрез него става нова форма на света. И да изложа този най-съкровен закон, тази формация на характери в тяхното скрито единство, е съществения опит на моята книга, чието ненаписано подзаглавие би могло да бъде: психология на романиста. Всеки един от тия трима писатели на романи има своя собствена сфера. Балзак света на обществото, Дикенс света на семейството, Достоевски света на единичния и на всемира. Сравнения на тези сфери показват техните отличия, никога обаче не е било предприемано да се претълкуват тия разлики в стойностни преценки или да се подчертаят националните елементи на един художник в предпочитанията или отрицанията му. Всеки велик създател е една цялост, която затваря своите граници и мери своята тежест със собствени мерки: няма абсолютно тегло във везните на справедливостта, а във всяко творение има само една спесифична тежест. И трите очерка предполагат познание на творбите. Те не са предназначени за въведение, а са сюблмиране, кондензация, екстракт. И затова те, понеже сгъстяват, могат само да доведат до познание на личното чувство, като съществено; за тази необходима недостатъчност съжалявам най-много при очерка за Достоевски, чиято, както и на Гьоте, безкрайна мярка, едва ли някога би могла да бъде изобщо обхваната и от най-широките формули. Желал бих да прибавя към тези големи образи на един французин, един англичанин, един русин, и образа на един значителен немски романист, един епически светосъздател, в оня висш смисъл, който аз влагам в думата романист. Но аз, не намирам нито един от тоя висш ранг в настоящето и миналото. И може би, смисълът на тая книга е, да го насърчи за бъдещето и да поздрави тоя що е още далечен. З а л ц б у р г 1919