Кръстопътици

Стойчо Грънчаров

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Гутенберг
Град на издаване:: София
Година:: 2000 г.
Език:: Български
Страници:: 216
Корици:: Меки
Категория:: История и археология
Дебелина (мм):: 14
ISBN:: 9549943151

Известният румънски учен Лучан Бойа пише в труда си "Историята между истината и измислицата. Играта с миналото": "Историците с нищожни изключения по-скоро правят история, отколкото я осмислят." Подобна мисъл е изказвана и преди, и след него. Съгласен съм с нея, без обаче да се доверявам на аритметиката на автора. Мислещите историци безспорно са доста по-малко от "правачите" на история, но чак "нищожен" броят им не е. "Правачите" пък обикновено са запълвачи. Любимото им занимание е регистрирането на "бели петна" в миналото и при добър късмет - тяхното заличаване, без това естествено не може, но само то не стига... Късметът им, от друга страна, се състои в това да набавят документи за запълване на "петната". "Правачите" на история си имат и девиз. Дадоха им го Шарл Ланглоа и Шарл Сейнбюс през 1897 г. в своето "Въведение към изучаването на историята". Там пише: "L'Histoire se fait avec des documents. Pas de documents, pas d'histoire" ("Историята се прави с документи. Няма документи, няма история"). Употребеният от авторите глагол ни освобождава и от досадата да мислим. През 30-те години Люсиен Фебр репликира по подобаващ, начин в списанието "Анали": "С възникването на проблемите започва и свършва цялата история. Няма проблеми, няма история." По друг повод и известният за времето си (края на XIX в.) историк лорд Актьн предупреди: "Изучавайте проблемите, а не периодите! " Така и аз, взрян в балканската история, с периферното си научно зрение търсех трудове най-вече на мислещи историци, на историософи, на философи или на други мислители, за да си създам с тяхна помощ някаква същностна представа за развитието на западноевропейци, руси, турци. Че нали без тяхното участие или реакция на османските Балкани не се случваше нищо важно? И друго нещо. Има две явления, към които българските историци (когато имат отношение към тях) обикновено изпитват силно презрение, та - дори и ненавист. Те са еклектизмът и компилацията. С времето обаче лично аз ги зауважавах и ги включих в ценностния си интериор... СЪДЪРЖАНИЕ: Предговор ПРИВИЛЕГИРОВАНИТЕ Средновековие Хармонията на "безпросветното" време Парадоксите на Ренесанса Векът на "дреболиите" Ветрове на горния етаж ЗАВОЕВАТЕЛИТЕ Като природен закон Неподвижните светогледни пространства Упадъкът "Епохата на лалето", "новата система" и Европейският концерт НЕПРЕДВИДИМИТЕ Руските въпросителни - за добро или зло "Всеобщо, пряко, равно и тайно" Татарското иго? Московска и императорска Русия Третият Рим Страшният Иван Великият петък Екатерина Велика Библиография