Ноември 1942

Петер Енглунд

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: при доставчик - в това състояние и цена в този щанд.
50% от книгите са налични при доставчиците, с които щандът работи (на база последните 100 поръчки през последната година).
Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Сиела
Град на издаване:: София
Година:: 2024 г.
Език:: Български
Страници:: 544
Корици:: Меки
Категория:: Публицистика, документалистика

Това е книга за ноември 1942 г. - периода, през който настъпва повратната точка във Втората световна война. В началото на месеца мнозина все още вярват, че силите на Оста ще победят; в края му вече е ясно, че е само въпрос на време да загубят. Този труд обаче не цели да опише какво се случва през тези четири критични седмици - предпоставките, плановете, хода на събитията и последствията от тях, - ами се опитва да покаже какво представлява войната в този момент. В центъра на това епично историческо платно е отделният човек. Изявеният шведски историк Петер Енглунд разказва както за знакови личности от периода като Албер Камю, Василий Гросман, Лидия Гинзбург, Ернст Юнгер, Вера Бритън, така и за обикновени хора, които се сблъскват пряко с немислими предизвикателства - пехотинци в Сталинград, американски пилоти в Тихия океан, младо момиче в Шанхай, студентка в Париж, домакиня от Лонг Айлънд, китайски корабокрушенец, затворник в концлагера "Треблинка", корейска пленница на японците, германски подводничари, създателите на първия атомен реактор в Чикаго, а също и за тези, които снимат един филм, обречен да стане класика: "Казабланка"... четиресет личности от целия свят, които са оставили богат документален материал за своите преживявания, мисли и чувства в този период и които оживяват по страниците на тази книга. Това е история, написана по различен начин, с фокус върху хората, а не върху бойните полета, политическите и военните лидери. Защото, както пише Енглунд, в действителност става дума за борба между варварството и цивилизацията и през ноември 1942 г. тази борба достига своята кулминация. И вероятно голяма част от замесените също са го осъзнавали. Грешка е да приемаме изхода от тази борба за даденост не само защото това свежда жертвите до историческа формалност, а и защото превръща несигурната, непредвидима и необхватна човешка катастрофа във вълнуващ, но по същество безобиден епичен разказ. Също така може да породи опасната заблуда, че днес това не би могло да се случи, и така да предизвика обратния резултат.