"Пътеките на Яворов в македонската борба ме отведоха при много негови бойни другари. Неволно се запознавах с тях и изтръпвах: Прахът на десетилетията е заличавал техните дири, облаците на времето са криели чистата им светлина, а маршът на новите събития ги е отминавал с престъпно безразличие и забрава. Калка любов и апостолско себеотрицание от всичко лично ще съзрем у тях, ако с доверие и любов погледнем тези истински ученици на апостола Левски! А колко много от тях умират с мизерията на Вазовия Македонски, който все пак е по-щастлив от тях, защото е видял родния си край свободен. А те - забравени и често незаслужено обругавани, скромни труженици на делото - не са имали и това върховно щастие - да видят родното си огнище свободно. До гроба са чакали свободата и с отворени очи са умирали, за да я найдат в смъртта си - та да я поздравят, когато изгрее!...
...На всички не ще се спра, а само на онези Яворови другари, с които той е имал преки връзки, документирани с писма. На останалите тук-там споменавам имената, много пропускам - нарочно и несъзнателно, защото може би има още неоткрити пътеки между Яворов и тях."
Ключови думи: след, илинден, златана, хлебарова, пейо, яворов, гоце, делчев, творчество, българия, вморо, поет, приятели, дейност, революционна
